Фердинанд II (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд II Хабсбург
император на Свещена Римска империя
Ferdinand II King of Bohemia Holy Roman Emperor.jpg
Лични данни
Управление 1619 – 1637
Други титли крал на Унгария
Роден
Починал
Погребан в Императорска крипта (Капуцинеркирхе)Виена
Предшественик Матиас
Наследник Фердинанд III

Отличия
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Карл II Франц
Майка Мария Ана Баварска
Бракове Мария Анна Баварска
Елеонора Гонзага
Потомци Фердинанд III (1608 – 1657), Мария Анна Австрийска (1610 – 1665), Цецилия Рената Австрийска,Леополд Вилхелм фон Хабсбург
Герб Middle Coat of Arms of Rudolf II, Matthias and Ferdinand II, Holy Roman Emperors.svg
Фердинанд II Хабсбург в Общомедия

Фердинанд II Хабсбург (9 юли 1578 – 15 февруари 1637), император на Свещената Римска империя от 1619 до 1637 г. и крал на Унгария от 1618 до 1637 г. Първоначално е ерцхерцог на Щирия, а поставянето му за крал на Бохемия е една от причините за започване на Тридесетгодишната война.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд е син на ерцхерцог Карл II Франц от Вътрешна Австрия (1540 – 1590) (третият син на император Фердинанд I) и съпругата му Мария Анна Баварска (1551 – 1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска, втората дъщеря на император Фердинанд I.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

По настояване на членовете на своята династия бездетният Матиас коронова Фердинанд за крал на Чехия (1617) и Унгария (1618). Фердинанд II сваля кардинал Клесл и поема реалното управление от болния Матиас, който скоро след това и умира.[1] Със споразумението от Оняте, испанският крал Филип III се съгласява на тази приемственост.

Фердинанд, който е йезуитски възпитаник, е ревностен католик, желаещ да наложи религиозно единство в земите си. Това го прави крайно непопулярен в протестантска (предимно хуситска) Бохемия, макар Фердинанд да е избран за кронпринц на страната през 1617 г. Настроенията на населението се прибавят към обидата, която благородниците нанасят на Фердинанд – на 23 май 1618 г. в Прага, представителите на кронпринца са изхвърлени през прозорец на градския замък в купчина конска тор. Така наречената Пражка дефенестрация провокира открит бунт в Бохемия и дава началото на Тридесетгодишната война.

Фердинад II става водачът на Контрареформацията и абсолютизма по време на войната.

Густав II Адолф, крал на Швеция, се включва във войната. Той се страхува, че амбициите на Фердинанд II, могат да застрашат шведския контрол над Балтийско море. Като протестант шведския крал се обявява срещу Фердинанд II, но получава подкрепа и от католическа Франция, която се управлява от кардинал Ришельо. Шведската армия нахлува в Германия. Междувременно Фердинанд II е убеден да освободи от армията Албрехт фон Валенщайн (1630 г.), който има врагове в Империята. Тили оглавява имперските сили. Той превзема Магдебург, докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция.

Обединените сили разгромяват фон Тили при Брайтенфелд (1631 г.) и установяват контрол над Северна Германия. Густав II Адолф напредва и фон Тили е победен и смъртоносно ранен при Лех (1632 г.). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при Люцен (ноември 1632 г.). Там шведите побеждават, но Густав II Адолф е убит и антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният антиимперски генерал Бернхард фон Ваймар-Сакс побеждава при Регенсбург (1633 г.).

Валенщайн е убит през 1634 г. след заговор на Фердинанд II. Скоро имперските сили, под командването на Галас побеждават Бернхард фон Ваймар-Сакс при Ньордлинген (февруари 1634 г.). Германия е в икономическа криза, земите ѝ са опустошени и пропити с кръв. Общото желание за мир, води до договора в Прага (1635 г.).

Лична характеристика[редактиране | редактиране на кода]

По характер Фердинанд е приятен светски човек: добър към приближените и милостив към слугите, лесно се сближава с хората, бил щедър, много обича музиката и страстно се увлича от лова. Наред с това е деятелен и делови господар, никога не пренебрегва своите задължения. Главна черта на неговата натура е фанатичната привързаност към католическата църква, на която той е готов да служи със слово и меч. Йезуитите имат над него огромно влияние. Двама от тях винаги се намират в неговата приемна и имат право да влизат при него във всяко време, дори през нощта, за съвет или назидание.[2]

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фердинанд III (1608 – 1657) – император на Свещената Римска империя в периода 15 февруари 1637 – 57
  2. Мария Анна Австрийска (1610 – 1665)
  3. Цецилия Рената Австрийска – ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба кралица на Полша и велика княгиня на Литва (1637 – 1644).
  4. Леополд Вилхелм фон Хабсбург – четиридесет и шестият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден.
Матиас император на Свещената Римска империя
крал на Унгария
(1619 – 1637)
Фердинанд III

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Felix Stieve: Ferdinand II., deutscher Kaiser. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 644 – 664.
  2. Ивонин Ю. Е., Ходин А. А. Фердинанд II Габсбург // Вопросы истории. – 2016, № 9. – С. 21 – 45.