Пршемисловци
Пршемисловци | |
---|---|
Бохемия и Моравия | |
![]() | |
Информация | |
Страна | Бохемия и Моравия Полша, Унгария, Австрия, Силезия |
Парентална династия | няма |
Титли | княз, херцог, крал |
Основател | Борживой |
Последен владетел | Вацлав III |
Настоящ потомък | няма |
Основана | 870 |
Разпадане | 1521 г. |
Националност | Чехи |
Кадетски линии | няма |
Пршемисловци в Общомедия |
Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) – средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управляват Чехия от 9 в. до 1306 г., а през отделни периоди и Полша, Унгария, Австрия и Силезия.
Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач – съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време била да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.
Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До 11 в. Пршемисловците се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.
През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловците в Полша обаче е кратко – то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.
Легендарни владетели[редактиране | редактиране на кода]
- Пршемисъл Орач
- Незамисъл
- Мната
- Войен
- Внислав
- Кршесомиъл
- Неклан
- Хостивит
Чешки князе[редактиране | редактиране на кода]
Херцог на Бохемия | |||
Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
Борживой I | c.870 – 888/9 | Първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения. Основател на династията на Пршемисловците. | |
Спитигнев I | 894 – 915 | Син на Борживой I. | |
Вратислав I | 915 – 921 | Брат на Спитигнев I. | |
Вацлав I Свети (Венцеслав) |
921 – 935 | Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи. | |
Болеслав I Страшни | 935 – 972 | Брат на Вацлав I. | |
Болеслав II Благочестиви | 972 – 999 | Син на Болеслав I. | |
Болеслав III Червенокосия | 999 – 1002 | Син на Болеслав II и Адива Английска. | |
Владивой (Бохемия) | 1002 – 1003 | Of the династия Пясти (?). Първи братовчед на Болеслав III. | |
Болеслав III | 1003 | Втори път | |
Болеслав Храбри | 1003 – 1004 | Of the династия Пясти; внук на Болеслав I. Херцог, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Като бохемски владетел – Болеслав IV. | |
Яромир | 1004 – 1012 | Брат на Болеслав III. | |
Олдржих | 1012 – 1033 | Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих. | |
Яромир | 1033 – 1034 | Втори път | |
Oлдржих | 1034 | Втори път | |
Бржетислав I | 1034 – 1055 | Син на Олдржих. | |
Спитигнев II | 1055 – 1061 | Син на Бржетислав I. | |
Вратислав II | 1061 – 1092 | Брат на Спитигнев II. Крал 1085 – 1092 като Вратислав I. | |
Конрад I Бърненски (Конрад от Бърно) |
1092 | Брат на Вратислав II. | |
Бржетислав II | 1092 – 1100 | племенник на Конрад I, син на Вратислав II. | |
Борживой II | 1101 – 1107 | Брат на Бржетислав II. | |
Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц) |
1107 – 1109 | Първи братовчед на Борживой II. | |
Владислав I (Владислав) | 1109 – 1117 | Брат на Борживой II. | |
Борживой II | 1117 – 1120 | Втори път | |
Владислав I | 1120 – 1125 | Втори път | |
Собеслав I (Собеслав) | 1125 – 1140 | Брат на Владислав I. | |
Владислав II. | 1140 – 1172 | племенник на Собеслав I, син на херцог Владислав I. Крал 1158 – 1172 като Владислав I. | |
Бедржих (Фредерик) | 1172 – 1173 | Син на Владислав II. | |
Собеслав II. | 1173 – 1178 | Първи братовчед на бащата на Берджих и син на Собеслав I. | |
Бедржих | 1178 – 1189 | Втори път | |
Конрад II Ото (Конрад-Oto) |
1189 – 1191 | Потомък на Конрад I (Оломоуцки клон). | |
Вацлав II. | 1191 – 1192 | Брат на Собеслав II. | |
Пршемисъл I Отакар (Отокар I) | 1192 – 1193 | Сина на Владислав II. | |
Индржих Бржетислав | 1193 – 1197 | Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар. | |
Владислав (III) Анри | 1197 | Брат на Пршемисъл I. Отакар. | |
Пршемисъл I Oтакар | 1197 – 1198 | Втори път. Става крал през 1198 г., и наследниците му запазват титлата. |
Чешки крале[редактиране | редактиране на кода]
Kрал на Бохемия | |||
Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
![]() |
Пршемисъл I Отакар | 1198 – 1230 | Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г. |
![]() |
Вацлав I (Венцеслав I Пршемисъл) |
1230 – 1253 | Син на Пршемисъл I. Отакар. |
Пршемисъл II Отакар (Отокар II) | 1253 – 1278 | Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола. | |
Вацлав II | 1278 – 1305 | Син на Пршемисъл II Отакар. Също Херцог на Краков (от 1291) и крал на Полша (1300 – 1305). | |
Вацлав III | 1305 – 1306 | Син на Вацлав II. Некоронован (като Бохемски крал). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и крал на Полша. |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((cs)) Full premyslid family tree|Генеалогия на Пшемисловците Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine.