Борживой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борживой I
херцог на Бохемия
Josef Mathauser - Arcibiskup Metoděj křtí českého knížete Bořivoje a jeho manželku Ludmilu.jpg
Архиепископ Методий покръства Борживой и неговата съпруга Людмила
Лични данни
Управление 867 – 889 г.
Коронация 870 г.
Кръщене 883 г. от Свети Методий
Роден
около 852 г.
Починал
около 889 г.
Предшественик Святополк Великоморавски
Наследник Спитигнев I
Семейство
Династия Основоположник на Пршемисловския дом
Баща Хостивит
Брак Света Людмила Чешка
Потомци Спитигнев I, Вратислав
Борживой I в Общомедия

Борживой I (на чешки: Bořivoj I.) е първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на Пршемисловците. Източник на данни за ранните бохемски крале са Фулденските анали[1], Кристияновите легенди и Чешката хроника на Козма Пражки. Според легендите е син на чешкия княз Хостивит и с това потомък на митичните принцеса Либуше и Пшемисъл Орач.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на IX век родът на Борживой владее териториите на Средна Бохемия около днешния град Прага. За седалище им служи градището Леви Храдец, което е един от двата укрепени центъра в целите южна и северозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на Великоморавските князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.

  • 867 година - Начало на управлението на Борживой Пшемисъл. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на Святополк Великоморавски. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските Моймировичи, като може би е и израснал в техния двор.
  • 870 г. - Борживой се обявява за независим Княз (на чешки: kníže, на латински: dux, на английски: prince, на немски: herzog) на бохемците.
  • 872 г. - Титлата е призната от великоморавския княз Святополк, който обаче смята Борживой за свой васал. Според Фулденската летопис през май същата година няколко чешки князе - Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу саксонците и Източнофранкското кралство на Лудвиг Немски. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река Вълтава, и се връщат покрити със срам[2]. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
  • 875 г.- Борживой се жени за Людмила от рода Пшовани на племето лужицки сърби. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници Спитигнев и Вратислав.
  • 883 г. - Бунт на чехите срещу Великоморавия и кратко изгнание на Борживой в Бавария. Явно в акт на помирение Борживой и Людмила са покръстени от архиепископът на Моравия Методий, с което започва и християнизацията на Бохемия. Според легендата чешкият княз решава да се покръсти след аудиенция при княз Святополк, на която езичниците срамно седят на пода, докато християните седяха на столове[3]. Кръщението на Борживой в Моравската църква се счита за един от първите актове и усилия срещу експанзионистичните настроения на баварските монарси и епископи.

Борживой умира около 889 г. преди да навърши четиридесет и е наследен от сина си Спитигнев.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Където е посочен като княз Goriwei
  2. LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152.
  3. Christianizace Slovanů
-
Гербът на Пшемисловците
Пршемисловски херцог на Бохемия (870 – 889)
Спитигнев
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bořivoj I.“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.