Иржи (Подебради)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иржи Подебрадски
Герб на владетелите на Бохемия
Крал на Бохемия
Jan Vilímek - Jiří z Poděbrad a Kunštátu.jpg
Крал Иржи Подебрадски (1440 – 1457)
автор: Ян Вилимек
Управление 1458 – 1471 г.
Коронация 27 февруари 1458 г.
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Свети Вит (катедрала)
Обкръжение
Каликстинци
Каликстинци
Подпис Facsimile podpisu Jiřího z Poděbrad.jpg
Семейство
Династия Кунщат-Подебради
Баща Виктор от Кунщат-Подебради
Майка Ана фон Вартенберг
Бракове Кунигунда от Щернберг
Йохана от Розмитал
Потомци Катерина Подебрадска
Иржи Подебрадски в Общомедия

Иржи от Подебради (* 1420 – †1471), (на немски: Georg von Podiebrad; на чешки: Jiří z Poděbrad) e крал на Бохемия през периода 1458 – 1471 г. Той е единствения хусистки протестантски крал на Бохемия. След Липан практически приключва съществуването на радикалната хусистка фракция на таборитите, а самия град Табор е обърнат към Каликстинците с основна заслуга на Иржи Подебрадски.

Посещение в Бохемия на крал Владислав Посмъртни[редактиране | редактиране на кода]

От 1452 година в Бохемия като регент, с одобрението на съсловната асамблея, администрира могъщият хусит Иржи от Подебради.

В компанията на новия си настойник, граф Улрих II фон Цили, крал Владислав V посещава Бохемия, където на 28 октомври 1453 година най-накрая е коронован за крал на Бохемия, като Ладислав I [1] [2].

Дори след коронацията на Владислав, Иржи Подебради продължава да упражнява регентска власт от името на младия и в по-голямата си част отсъстващия крал. През този период регентът възстановява институциите на съдебната власт, възстановява загубените кралски владения и възстановява господството на Бохемия над Моравия, Силезия и Лужица. По този начин, благодарение на действията на Подебради, трайното възстановяване приключва след анархията, започнала след смъртта на крал Алберт [3] .

Владетел на Бохемия

Крал на Бохемия[редактиране | редактиране на кода]

Борбата на хуситите срещу папската партия продължава непрекъснато и позицията на Иржи става много трудна, когато младият крал Владислав, коронован през 1453 г., изразява своите проримски симпатии, въпреки че е признал компактите и древните привилегии на Бохемия. През 1457 г. крал Ладислав умира внезапно и някои гласове обвиняват Иржи, че го е отровил. (Изследванията през 1985 година доказват, че остра левкемия е причина за смъртта.)

На 2 март 1458 г. съсловията на Бохемия единодушно избират Иржи за крал. Дори привържениците на папската партия гласуват за него, някои в чест на умерената му политика, други от уважение към народните чувства, които се противопоставят на избора на чуждестранен владетел. [4]

Джордж се опита да управлява умерено въз основа на Пражските компакти. Той спечелва лоялността на някои католици, но трябва да се бори с опозицията на папа Пий II, което се оказа една от най-сериозните пречки пред неговото управление. Пий обявява кампактите за нищожни през 1462 г. и желае на Иржи да се съгласи с това. Иржи отхвърля това искане, но се опитва да спечели благоволението на Папския престол, като накаже по-крайните хусити (таборити).

Борба с вътрешна опозиция[редактиране | редактиране на кода]

Иржи си създава врагове сред благородниците от папската партия, които се събират в Зелена Хора (Грюнеберг) на 28 ноември 1465 г., за да изразят своите оплаквания и да сключат съюз срещу краля. Съюзът беше от самото начало, подкрепен от Павел II, който на 23 декември 1466 г. отлъчва Иржи и обявява оттеглянето му като крал на Бохемия, което освобождава всички поданици на бохемската корона от техните клетви за вярност към него. Император Фридрих III и унгарският крал Матяш Корвин, бивши съюзник на Иржи, се присъединяват към въстаналите бохемски благородници, с което започна Бохемската война. Матяш завладява голяма част от Моравия и е коронясан от папската партия в моравската църковна метрополия Оломоуц за крал на Бохемия на 3 май 1469 г.

Иржи има успех срещу Матяш, но противно на желанията на неговите последователи, през 1470 г. се споразумява с унгарския крал. Неговите последователи избрат Владислав II, син на полския крал, за негов наследник, за да продължи борбата срещу Матяш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
  2. Рокаи, Петер; Ђере, Золтан; Пал, Тибор; Касаш, Александар (2002). Историја Мађара. Београд: Clio.
  3. Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
  4. Odložilík, Otakar (1941). „Problems of the Reign of George of Poděbrady“. The Slavonic Year-Book. 1: 206 – 222. doi:10.2307/3020260 – via JSTOR.
Владислав Посмъртни
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1458 – 1471)
Матияш Хунияди