Направо към съдържанието

Карл VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.

Карл VII
Karl VII Albrecht
император на Свещената Римска империя,
4-ти курфюрст на Бавария

Роден
Починал
20 януари 1745 г. (47 г.)
ПогребанТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период17261745 (Бавария)
17421745 (Свещена Римска империя)
ПредшественикКарл VI (като император)
Максимилиан II Емануел (като курфюрст)
НаследникФранц I (като император)
Максимилиан III Йозеф (Бавария) (като курфюрст)
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаМаксимилиан II Емануел
МайкаТереза Кунегунда Собиеска
Братя/сестриКлеменс Август Баварски
Йозеф Фердинанд Баварски
Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски
Филип Мориц Баварски
Йохан Теодор от Бавария
Фердинанд Мария Иноценц Баварски
СъпругаМария-Амалия Хабсбург-Австрийска (5 октомври 1722)
ПартньорМария Каролина Шарлота фон Ингенхайм
ДецаМария Антония Баварска
Максимилиан III Йозеф
Мария Анна Баварска
Мария-Йозефа Баварска
Терезия Бенедикта Баварска
Франц Лудвиг фон Холнщайн
Подпис
Карл VII в Общомедия

Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г. и от 12 февруари 1742 до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя.[1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741 – 1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.

Произход и ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 август 1697 г. в Брюксел, Испанска Нидерландия. Син е на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662 – 1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676 – 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески.

През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен. През 1717 и 1718 г. Карл участва с баварска войска в поход против турците.

Брак с Мария-Амалия

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена.

Карл построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.

Императорска корона

[редактиране | редактиране на кода]

През 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците.[1]

С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн.[1] Междувременно, на 19 декември 1741 г., Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.

Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите.[1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.

Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулдена.

На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г.[1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.


Ковчегът на император Карл VII, Театинска църква

Император Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:

От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:

  • Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
  • Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219 – 226
  • Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
  • Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740 – 1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938
  • Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71 – 75.