Карл VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.

Карл VII
император на Свещената Римска империя
4-ти курфюрст на Бавария
Charles VII, Holy Roman Emperor.PNG
Лични данни
Управление

1726–1745 (Бавария)

1742–1745 (Свещена Римска империя)
Коронация 12 февруари 1742
Пълно име Карл Албрехт фон Байерн
Роден
Починал
Погребан в Театинска църква (Мюнхен)
Предшественик Карл VI като император
и Максимилиан II Емануел като крфюрст
Наследник
Семейство
Династия Wittelsbach Arms.svgВителсбахи
Баща Максимилиан II Емануел
Майка Тереза Кунегунда Собиеска
Брак Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Потомци Мария Антония Валбургис Симфороза, Терезия Бенедикта Мария,Максимилиан III Йозеф
Герб Coat of Arms of Charles VII Albert, Holy Roman Emperor.svg
Карл VII в Общомедия

Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 година до 1745 г. и от 12 февруари 1742 година до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя. [1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741–1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662–1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676–1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески. През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен.

През 1717 и 1718 г. той участва с баварска войска в поход против турците.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701–1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена. Той построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.

Императорска корона[редактиране | редактиране на кода]

Междувременно, на 19 декември 1741 г. Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.

Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите. [1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.

Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулди.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Импператор Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:

От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ковчегът на император Карл VII, Театинска църква

На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г. [1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
  • Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219–226.
  • Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
  • Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740-1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938.
  • Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71-75.