Карл VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.

Карл VII
император на Свещената Римска империя
курфюрст на Бавария
Charles VII, Holy Roman Emperor.PNG
Лични данни
Управление

1726–1745 (Бавария)

1742–1745 (Свещена Римска империя)
Коронация 12 февруари 1742
Пълно име Карл Албрехт фон Байерн
Роден
Починал
Погребан в Театинска църква (Мюнхен)
Предшественик Карл VI
Наследник
  • Франц I като император
  • Максимилиан III Йозеф (Бавария)- като курфюрст на Бавария
Семейство
Династия Wittelsbach Arms.svgВителсбахи
Баща Максимилиан II Емануел
Майка Тереза Кунегунда Собиеска
Брак Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Потомци Мария Антония Валбургис Симфороза, Терезия Бенедикта Мария,Максимилиан III Йозеф
Герб Coat of Arms of Charles VII Albert, Holy Roman Emperor.svg
Карл VII в Общомедия

Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 година до 1745 г. и от 12 февруари 1742 година до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя. [1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741–1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662–1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676–1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески. През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен.

През 1717 и 1718 г. той участва с баварска войска в поход против турците.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701–1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена. Той построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.

Императорска корона[редактиране | редактиране на кода]

Междувременно, на 19 декември 1741 г. Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.

Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите. [1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.

Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулди.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Импператор Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:

От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ковчегът на император Карл VII, Театинска църква

На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г. [1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
  • Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219–226.
  • Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
  • Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740-1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938.
  • Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71-75.