Вителсбахи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вителсбахи
Германия

Герб на Вителсбахите
Страна: Германия, Калмарска уния, Гърция
Парентална династия: няма
Титли: Свещен римски император,
Римско-германски крал,
Херцог, Електор и Крал на Бавария,
Палатин-Електор,
Курфюрст на Кьолн,
Крал на Дания,
Крал на Норвегия,
Крал на Швеция,
Крал на Гърция
Основател: Ото фон Шайерн
Последен владетел: Лудвиг III
Настоящ потомък: Франц Баварски
Година на основаване: 1180
Разпадане: 1918
Националност: Германци
Кадетски линии: 42
Герб на херцозите на Бавария, Дом Вителсбахи

Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.

Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.

Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Фамилията дава два императора на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).

Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа. [1]

Съдържание

Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

До средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства Шайерн, Келхайм и Вартенберг. Благодарение на близостта си до Фридрих I Барбароса, демонстрирана по време на италианските походи, Ото и Конрад Вителсбах получават нови владения. Конрад първи получава Горен Пфалц, а Ото получава Бавария след конфликта на Фридрих Барбароса с Хайнрих Лъв. [1]

Графове на Шайерн:

Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425)[редактиране | редактиране на кода]

През 1222 херцозите на Бавария и Пфалц сключват личен съюз. [1]

След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му Лудвиг и Хайнрих. Лудвиг получава Долна Бавария и Пфалц, а Хайнрих – Горна Бавария. [1]

Долна Бавария (1255 – 1340)/Унгария (1305 – 1308)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1253 – 1290: Хайнрих XIII = Хайнрих I от Долна Бавария (1235 – 1290)
  • 1290 – 1312: Ото III (1261 – 1312), 1305 – 1308 крал на Унгария

Горна Бавария и Пфалц (1255 – 1329/1340)[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг IV е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия. [2]

Бавария (1340 – 1349)[редактиране | редактиране на кода]

Щраубинг-Холандия (1353 – 1425/1429)[редактиране | редактиране на кода]

Горна Бавария-Тирол и Бранденбург (1349 – 1363/1373)[редактиране | редактиране на кода]

Долна Бавария-Ландсхут (1353 – 1392)[редактиране | редактиране на кода]

Бавария-Инголщат (1392 – 1447)[редактиране | редактиране на кода]

Бавария-Ландсхут (1392 – 1503)[редактиране | редактиране на кода]

Бавария-Мюнхен (1392 – 1505)[редактиране | редактиране на кода]

Херцогство Бавария (1505 – 1623)[редактиране | редактиране на кода]

Курфюрстове на Бавария (1623 – 1777)[редактиране | редактиране на кода]

Курфюрстове на Кьолн (1583 – 1761)[редактиране | редактиране на кода]

Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776)[редактиране | редактиране на кода]

Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763)[редактиране | редактиране на кода]

Римско-германски крале и императори[редактиране | редактиране на кода]

Пфалцграфове при Рейн (1214 – 1356)[редактиране | редактиране на кода]

Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Вителсбахите 1420

Крале на Швеция (1654 – 1720) и херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719)[редактиране | редактиране на кода]

Херцози на Юлих и Берг (1614 – 1806)[редактиране | редактиране на кода]

Херцози на Цвайбрюкен (1410 – 1797)[редактиране | редактиране на кода]

Последният херцог на Цвайбрюкен е през 1795 г. Максимилиан Йозеф, херцог без земя.

През 1799 г. последва Карл Теодор като курфюрст в Мюнхен.

Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806)[редактиране | редактиране на кода]

Крале на Бавария (1806 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Кралският дворец в Мюнхен

Крале на Гърция (1832 – 1862)[редактиране | редактиране на кода]

Глави на Дом Вителсбах (след 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Списък на Вителсбахските линии[редактиране | редактиране на кода]

  • Долна Бавария
  • Горна Бавария
  • Бавария
  • Горна Бавария
  • Бавария-Мюнхен
  • Бавария-Инголщат
  • Бавария-Долна Бавария
  • Бавария-Щраубинг-Холандия
  • Бавария-Ландсхут
  • Пфалц
  • Курлиния Хайделберг
  • Мозбах
  • Мозбах-Ноймаркт
  • Зимерн-Цвайбрюкен
  • Пфалц-Зулцбах-Спонхайм
  • Стара линия Зимерн
  • Млада линия Зимерн
  • Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц
  • Пфалц-Велденц
  • Пфалц-Лютцелщайн
  • Пфалц-Велденц-Лютцелщайн
  • Пфалц-Ноймаркт
  • Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн
  • Пфалц-Нойбург
  • Пфалц-Зулцбах II
  • Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн
  • Пфалц-Цвайбрюкен
  • Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия
  • Цвайбрюкен Ландсберг
  • Цвайбрюкен Клеебург
  • Пфалц-Зулцбах I (Хилполтщайн)
  • Пфалц-Паркщайн
  • Пфалц-Биркенфелд
  • Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд
  • Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер
  • Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен
  • Бретценхайм
  • Хегненберг-Дукс
  • Холнщайн от Бавария
  • Паркщайн
  • Плотнитц-Стокхамер
  • Валерзее

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Genealogie des Hauses Wittelsbach. Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Ludwig Holzfurtner, Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 17 – 18.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24 – 26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]