Лудвиг II Строги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лудвиг II Строги
херцог на Бавария
Fürstenfeldbruck-Klosterkirche 8.jpg
Херцог Лудвиг Строги в манастир Фюрстенфелд във Фюрстенфелдбрук (Роман Антон Боос, 1765/1766)
Лични данни
Управление от 1253 до 1294
Други титли пфалцграф при Рейн
Роден
Починал
2 февруари 1294 г. (64 г.)
Погребан в манастир Фюрстенфелд
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Ото II
Майка Агнес фон Брауншвайг
Бракове Мария от Брабант
Анна
Матилда Хабсбургска
Потомци Мария, Агнес, Лудвиг Елеганс, Рудолф I, Мехтхилд, Агнес, Анна
Лудвиг II Строги в Общомедия
Манастир Фюрстенфелд (Фюрстенфелдбрук)

Лудвиг II Строги (на немски: Ludwig II der Strenge, * 13 април 1229 в Хайделберг; † 2 февруари 1294 в Хайделберг) от династията Вителсбахи е херцог на Бавария от 1253 до 1294 и пфалцграф при Рейн. След разделянето на Бавария от 1255 г. той управлява Херцогство Горна Бавария.

Лудвиг е най-големият син на херцог Ото II († 1253) и Агнес фон Брауншвайг († 1267) от фамилията Велфи, наследничка на пфалцграфство при Рейн (по-късния Курпфалц), дъщеря на Хайнрих V Стари от Брауншвайг и съпругата му пфалцграфиня Агнес при Рейн.

Лудвиг събира военен опит през младите си години, през 1246 г. с крал Конрад IV против Хайнрих Распе и 1251 г. против епископ Алберт I от Регенсбург. През 1253 г. Лудвиг поема управлението като херцог на Бавария. На 28 март 1255 г. той дели управлението с неговия брат Хайнрих XIII. Хайнрих получава Херцогство Долна Бавария, а Лудвиг получава Пфалц и Херцогство Горна Бавария, където прави град Мюнхен за резиденция.

Лудвиг получава допълнителното си име „Строги“, понеже през 1256 г. нарежда екзекуцията на първата му съпруга Мария от Брабант (* 1226), понеже фалшиво я обвинява в изневяра. За опрощение на този му грях, той подарява манастира Фюрстенфелд (Фюрстенфелдбрук).

Лудвиг е настойник на своя племенник Конрадин от Хоенщауфен, урежда му херцогството Швабия и го придружава през 1267 г. в неговия поход в Италия до Верона. Той се оттегля навреме обратно и така не е замесен на екзекуцията на Конрадин през 1268 г. в Неапол. Конрадин поставил Лудвиг за свой наследник и чрез „Конрадинското дарение“ получава нови територии в Горен Пфалц, около Зулцбах на Дунав, в Югозападна Бавария и Баварска Швабия. Освен това той получава ръката на Матилда Хабсбургска, дъщерята на крал Рудолф I Хабсбургски. Лудвиг помага на Хабсбургите и на своя тъст против бохемския крал Отокар II, получава през 1276 г. неговата титла Курфюрст и участва през 1278 г. в битката на Моравското поле (26 август 1278), в която Отокар е убит.

След смъртта на неговия тъст Рудолф Хабсбургски през 1291 г., Лудвиг не успява на изборите да постави своя зет Албрехт Хабсбургски за крал.

Лудвиг умира на 2 февруари 1294 г. в резиденцията си в Пфалц Хайделберг. В завещанието си той определя да го погребат в подарения от него манастир Фюрстенфелд и е погребан в тамошната църква.

Негов наследник става неговият син Рудолф I от третия му брак с Матилда Хабсбургска.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг II Строги с неговите две първи жени Мария от Брабант (средата) и Анна от Силезия-Глогау (дясно), 16 век

Лудвиг II се жени на 2 август 1254 г. в Ландсхут за херцогиня Мария от Брабант (1226 – 1256, екзекутирана), дъщеря на Хайнрих II, херцог на Брабант-Лотарингия и неговата съпруга Мария от Швабия. Бракът остава бездетен.

За втори път Лудвиг се жени на 24 август 1260 г. в Хайделберг за Анна (1240 – 1271), дъщеря на херцог Конрад II от Силезия-Глогау и неговата съпруга Саломе от Полша. Двамата имат три деца:

  • Мария (* 1261), монахиня в манастир Мариенберг при Бопард
  • Агнес (1262 – 1269)
  • Лудвиг Елеганс (1267 – 1290), убит на турнир в Нюрнберг, ∞ 1288 Изабела (1272 – 1335), дъщеря на херцог Фридрих III от Лотарингия и неговата съпруга Маргарета от Навара.

На 24 октомври 1273 г. Лудвиг II се жени в Аахен за трети път за графиня Матилда Хабсбургска (1251 – 1304), дъщеря на римския крал Рудолф I и неговата съпруга Гертруда фон Хоенберг. Двамата имат пет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sigmund Ritter von Riezler, Ludwig II., Herzog von Bayern und Pfalzgraf bei Rhein. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 497 – 502.
  • Wilhelm Störmer, Ludwig II. der Strenge. Neue Deutsche Biographie (NDB). 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, S. 357 – 360

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]