Нюрнберг
|
Нюрнберг Nürnberg |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 |
|
  Нюрнберг  Нюрнберг |
|
| Страна |
 Германия |
| Провинция | Бавария |
| Площ | 186,38 km² |
| Надм. височина | 302 m |
| Население |
501 072 души (2014) 2688 души/km² |
| Кмет | Улрих Мали |
| Пощенски код | 90000 – 90491 |
| Телефонен код | 0911 |
| МПС код | N |
| Официален сайт | www.nuernberg.de |
| Нюрнберг в Общомедия | |
Нюрнберг (на немски: Nürnberg) е град в Югоизточна Германия, провинция Бавария. Нюрнберг е известен със своите красиви сгради и с музея на играчките.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на река Пагниц и на канала Рейн-Майн-Дунав във Франконската койпер-лиасова равнина.
Населението му е около 505 664 души (2010). Площта му е 186,38 km², а гъстотата на населението – 2713 д/km². [1]
История[редактиране | редактиране на кода]
От 1050 г. до 1571 г. Нюрнберг е важен център на Свещената Римска империя, тъй като там заседават Райхстагът и Имперският съд (вижте Нюрнбергски парламент). През 1219 е обявен за свободен имперски град от император Фридрих II. Заедно с Аугсбург, Нюрнберг се превръща в основен търговски център на пътя от Италия към Северна Европа.
През 15 и 16 век Нюрнберг става едно от средищата на германския Ренесанс. През 1525 г. приема Реформацията, а през 1532 там се сключва Нюрнбергският мир, с който лутераните получават значителни отстъпки.
По времето на Албрехт V част от мюнхенските протестанти се преместват в Нюрнберг, където могат да упражняват свободно вярата си. [2]
През 1632 г., по време на Тридесетгодишната война, Густав II е обсаден в Нюрнберг от Валенщайн. След войната градът запада и възстановява значението си едва през 19 век, когато се превръща в индустриален център. През 1806 г. Нюрнберг е присъединен към Бавария, а през 1835 г. първата железопътна линия в Германия свързва града с близкия град Фюрт.
През 1825 г. населението на Нюрнберг е 33 000 жители. [3]
Поради значението му в Свещената Римска империя Нюрнберг е избран от Националсоциалистическата германска работническа партия за място на големи партийни митинги, събрания, конгреси. След идването на власт на Адолф Хитлер градът се превръща в национално светилище за националсоциалистите, които изграждат там множество представителни сгради.
По време на Втората световна война в Нюрнберг се произвеждат близо половината немски двигатели за самолети, подводници и танкове. В резултат на това градът е силно разрушен от британските и американски бомбардировки. След войната той е построен наново, като много стари сгради са реставрирани в предишния си вид.
След края на войната в Нюрнберг се провеждат известните Нюрнбергски процеси срещу висши функционери на Националсоциалистическата партия, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Нюрнберг
- Бартел Беам (1502 – 1540), художник
- Мартин Бехайм (1459 – 1507), изследовател
- Йохан Георг Ваглер (1800 – 1832), зоолог
- Никол Вайдишова (р. 1989), чешка тенисистка
- Вацлав IV (1361 – 1419), крал
- Йоханес Вернер (1468 – 1522), учен
- Албрехт Дюрер (1471 – 1528), художник
- Гизела Елснер (1937 – 1992), писателка
- Ханс Закс (1494 – 1576), поет
- Беатриса фон Нюрнберг (1362 – 1414), херцогиня на Австрия
- Йохан Пахелбел (1653 – 1706), композитор
- Фриц Рис (1922 – 1991), автомобилен състезател
- Херберт Розенфелд (1910 – 1986), психиатър
- Филип Рупрехт (1900 – 1975), художник
- Сигизмунд Люксембургски (1368 – 1437), император
- Густав Фен (1892 – 1945), офицер
- Фридрих III (1220 – 1297), бургграф
- Бертхолд фон Цолерн (1320 – 1365), духовник
- Хартман Шедел (1440 – 1514), историк
- Починали в Нюрнберг
- Чингиз Айтматов (1928 – 2008), киргизко-руски писател
- Йоханес Бласковиц (1883 – 1948), офицер
- Вернер фон Бломберг (1878 – 1946), офицер
- София фон Брауншвайг-Люнебург (1563 – 1639), благородничка
- Франц Бьоме (1885 – 1947), офицер
- Йохан Кристоф Вайгел (1654 – 1725), гравьор
- Йоханес Вернер (1468 – 1522), учен
- Гебхардт VI (1230 – 1293), благородник
- Херман Гьоринг (1893 – 1946), политик
- Албрехт Дюрер (1471 – 1528), художник
- Артур Зайс-Инкварт (1892 – 1946), политик
- Ханс Закс (1494 – 1576), поет
- Алфред Йодъл (1890 – 1946), офицер
- Вилхелм Кайтел (1882 – 1946), офицер
- Ернст Калтенбрунер (1903 – 1946), офицер
- Рихард Кол (1897 – 1963), офицер
- Ханс фон Кулмбах (1476 – 1522), художник
- Роберт Лай (1890 – 1945), политик
- Йохан Пахелбел (1653 – 1706), композитор
- Августа София фон Пфалц-Зулцбах (1624 – 1682), благородничка
- Йоахим фон Рибентроп (1893 – 1946), политик
- Педро Родригес (1940 – 1971), мексикански автомобилен състезател
- Алфред Розенберг (1893 – 1946), политик
- Ханс Франк (1900 – 1946), политик
- Фридрих V (1436 – 1487), благородник
- Йозеф Харпе (1887 – 1968), офицер
- Макс Хоркхаймер (1895 – 1973), социолог
- Хартман Шедел (1440 – 1514), историк
- Хедвига фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1603 – 1657), благородничка
- Юлиус Щрайхер (1885 – 1946), политик
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Нюрнберг, 1945 г.
Нюрнбергската катедрала „Фрауенкирхе“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 38 – 39.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 105.
| ||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nuremberg“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
|
