Националсоциалистическа германска работническа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Националсоциалистическа германска работническа партия
NSDAP-Logo.svg
Ръководител Адолф Хитлер (1921 – 1945)
Основана 9 януари 1919 г. (като Немска работническа партия)
24 ноември 1920 г.
Разформирована 1945 г.
Предшественик Карл Харер (1919)
Антон Дрекслер (1919 – 1921)
Щаб Мюнхен
Член на 7 500 000 (1945)
Идеология Националсоциализъм
Ултранационализъм
Антисемитизъм
Антикомунизъм
Националсоциалистическа германска работническа партия в Общомедия

Националсоциалистическата германска работническа партия (на немски: National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP) е крайнодясна политическа партия в Германия, с активна дейност през първата половина на 20 век и ръководена, през по-голяма част от съществуването ѝ, от Адолф Хитлер.

Идеологията, която партията следва, се основава на принципи като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, антилиберализъм, антидемократизъм и антикомунизъм.

Идването на власт на нацистката партия през 1933 г. води до държавен преврат и установяване на правителство на Третия райх, което инициира и довежда до Втората световна война и Холокоста.

История[редактиране | редактиране на кода]

Партията е основана в края на Първата световна война, през 1919 г. като Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP), а на 24 февруари 1920 г. е преименувана на NSDAP, след като Хитлер излага своите 25 точки в мюнхенската бирария Хофбройхаус. Партията изтъква расовото превъзходство на арийците и в частност на нордическата раса и по-специално на прусаците над останалите в смисъл, че именно те следва да са начело на цивилизаторското кормило. Преследва комунистите, евреите, циганите, както и хомосексуалистите.[1]

Причините за възникването ѝ могат да се търсят в краха на Германската империя след Голямата война със сключения унизителен Версайски договор.

Партията създава полувоенни съединения от привърженици, с чиято помощ, между 7 и 9 ноември 1923 г. предприема неуспешен опит за държавен преврат в Бавария (т.н. Бирен пуч), след което лидерите ѝ са вкарани в затвора. Един от тях, Адолф Хитлер, пише програмната си книга „Моята борба“, в която излага основните си идеи за бъдещето на Германия и Европа. [2]

На изборите през декември 1924 г. коалицията с участие на Националсоциалистическата германска работническа партия печели 6,5%. През май 1928 г. партията печели 2,6%. [3]

През 1927 г. в партията членуват 1600 души. До 1931 г. броят им се увеличава до над 20 000. На парламентарните избори през 1933 г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната на 30 януари 1933 г. Германия по времето на тяхното управление обикновено се нарича Нацистка Германия. [4]

След края на Втората световна война партията е забранена със специално законодателство. Привържениците на тази партия са известни под името националсоциалисти (съкратено нацисти).

Организационна структура[редактиране | редактиране на кода]

Националсоциалистическата германска работническа партия се основава на териториален принцип и е силно изразена йерархична структура. Председателя на партията има абсолютна власт и неограничени пълномощия. Нейни председатели са били – Карл Харер (1919), Антон Дрекслер (1919 – 1921) и Адолф Хитлер (1921 – 1945).

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Звания и отличия през 1939 година[редактиране | редактиране на кода]

(1) Unanwärter
(2) Anwärter
(3) Helfer
(4) Oberhelfer
(5) Arbeitsleiter
(6) Oberarbeitsleiter
(7) Hauptarbeitsleiter
(8) Bereitschaftsleiter
(9) Oberbereitschaftsleiter
(10) Hauptbereitschaftsleiter
(11) Einsatzleiter
(12) Obereinsatzleiter
(13) Haupteinsatzleiter
(14) Gemeinschaftsleiter
(15) Obergemeinschaftsleiter
(16) Hauptgemeinschaftsleiter
(17) Abschnittsleiter
(18) Oberabschnittsleiter
(19) Hauptabschnittsleiter
(20) Bereichsleiter
(21) Oberbereichsleiter
(22) Hauptbereichsleiter
(23) Dienstleiter
(24) Oberdienstleiter
(25) Hauptdienstleiter
(26) Befehlsleiter
(27) Oberbefehlsleiter
(28) Hauptbefehlsleiter
(29) Gauleiter
(30) Reichsleiter

Най-ниската степен на партията на всички нива е степента на кандидата (на немски: Anwärter), най-високия ранг зависи от мястото на връчването страна функционер, зависи от един и същи цвят и разделите край:

  • Местни организации (Ortsgruppenleitung)
  • Окръжни управления (Kreisleitung)
  • Областни управления (Gauleitung)
  • Имперско управление (Reichsleitung)

НСДАП във Ваймарската република[редактиране | редактиране на кода]

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Националсоциализъм
Nazi Swastika.svg
Националсоциалистически организации
НСДАП
СА
СС
Министерство на пропагандата
Хитлерюгенд
Националсоциализмът в историята
Германска империя
Бирен пуч
Нощ на дългите ножове
Нюрнбергски митинги
Кристална нощ
Холокост
Нюрнбергски процес
Неонационалсоциализъм
Националсоциалистическа идеология
Арийска раса
Националсоциалистическа пропаганда
Националсоциалистически окултизъм
Националсоциалистичска архитектура
Моята борба
Националсоциализъм и движение
Расистка политика в Националсоциалистическа Германия
Националсоциалистичека евгеника
Докторски процес
Нюрнбергски процес
Допълнителни теми
Кратък речник на Третия Райх
Неонационалсоциализъм
ODESSA
NSDAP Gaue 1926,1928,1933 & 1937
Брой на гласовете (в проценти) от парламентарните избори в Германия (1924 – 1933)[5]
Избирателен район[6] 5 март 1933 6 ноември 1932 31 юли 1932 14 септември 1930
Източна Прусия 56.5 % 39.7 % 47.1 % 22.5 %
Померания 56.3 % 43.1 % 48.0 % 24.3 %
Мекленбург 48.0 % 37.0 % 44.8 % 20.1 %
Oppeln 43.2 % 26.8 % 29.2 % 9.5 %
Бреслау 50.2 % 40.4 % 43.5 % 24.2 %
Лийгниц 54.0 % 42.1 % 48.0 % 20.9 %
Франкфурт на Одер 55.2 % 42.6 % 48.1 % 22.7 %
Берлин 31.3 % 22.5 % 24.6 % 12.8 %
Потсдам I 44.4 % 34.1 % 38.2 % 18.8 %
Потсдам II 38.2 % 29.1 % 33.0 % 16.7 %
Лайпциг 40.0 % 31.0 % 36.1 % 14.0 %
Дрезден-Бауцен 43.6 % 34.0 % 39.3 % 16.1 %
Кемниц-Цвикау 50.0 % 43.4 % 47.0 % 23.8 %
Мерзебург 46.6 % 34.5 % 42.6 % 20.5 %
Магдебург 47.3 % 39.0 % 43.8 % 19.5 %
Източен Хановер 54.3 % 42.9 % 49.5 % 20.6 %
Южен Хановер-Брауншвайг 48.7 % 40.6 % 46.1 % 24.3 %
Хамбург 38.9 % 27.2 % 33.7 % 19.2 %
Шлезвиг-Холщайн 53.2 % 45.7 % 51.0 % 27.0 %
Везер-Емс 41.4 % 31.9 % 38.4 % 20.5 %
Вестфалия-север 34.9 % 22.3 % 25.7 % 12.2 %
Вестфалия-юг 33.8 % 24.8 % 27.2 % 13.9 %
Дюселдорф-изток 37.4 % 27.0 % 31.6 % 17.0 %
Дюселдорф-запад 35.2 % 24.2 % 27.0 % 16.8 %
Кьолн-Аахен 30.1 % 17.4 % 20.2 % 14.5 %
Кобленц-Триер 38.4 % 26.1 % 28.8 % 14.9 %
Пфалц 46.5 % 42.6 % 43.7 % 22.8 %
Хесен-Дармщат 47.4 % 40.2 % 43.1 % 18.5 %
Хесен-Насау 49.4 % 41.2 % 43.6 % 20.8 %
Тюрингия 47.2 % 37.1 % 43.4 % 19.3 %
Франкония 45.7 % 36.4 % 39.9 % 20.5 %
Долна Бавария 39.2 % 18.5 % 20.4 % 12.0 %
Горна Бавария-Швабия 40.9 % 24.6 % 27.1 % 16.3 %
Вюртемберг 42.0 % 26.2 % 30.3 % 9.4 %
Баден 45.4 % 34.1 % 36.9 % 19.2 %
Райхстаг 43.9 % 33.1 % 37.4 % 18.3 %

НСДАП след поражението на Германия във ВСВ[редактиране | редактиране на кода]

След поражението на Германия във Втората световна война и безусловната ѝ капитулация през 1945 година, НСДАП е обявена за престъпна организация. Нейната дейност е забранена и разпусната, нейното имущество – конфискувано, ръководителите – осъдени, някои от тях са били екзекутирани. Въпреки това, някои от членовете на партията е успяват да избягат през Италия в Южна Америка.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Gigliotti, Simone и др. The Holocaust: a reader. Malden, Massachusetts, USA; Oxford, England, UK; Carlton, Victoria, Australia, Blackwell Publishing, 2005. с. 14.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 198 – 202.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 203 – 208.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 208 – 212.
  5. A New Illustrated History of the Nazis. 2005. стр. 46
  6. Peter Longerich: Stichwort 30. Januar 1933, Heyne Verlag, München. 1992. S. 64 – 65.