Кристална нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кристална нощ
погром
Разбити в Кристалната нощ магазини в Магдебург.
Разбити в Кристалната нощ магазини в Магдебург.
Участници Щурмабтайлунг (СА), цивилни германци
Място Нацистка Германия и Австрия
Датировка 9-10 ноември 1938 г.
Жертви 91+
Кристална нощ в Общомедия

Кристалната нощ (на немски: Kristallnacht) е антиеврейски погром в Германия и Австрия в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година.

Погромът е организиран от Щурмабтайлунг (SA), паравоенната организация на управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия, по инициатива на нейния водач Адолф Хитлер.[1] Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи.[2] 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1920-те години повечето немски евреи са напълно интегрирани в германското общество като немски граждани. Те служат в германската армия и флота и допринасят за всяка област на германския бизнес, науката и културата.[4] Условията за евреите започват да се променят след назначаването на Адолф Хитлер (австрийският лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия) като Канцлер на Германия на 30 януари 1933 г. Още от самото начало, режимът на Хитлер действа бързо, за да въведе антиеврейска политика. Нацистката пропаганда изтъква 500 000 евреи в Германия, които представляват само 0.86% от цялото население, като враг, който е отговорен за поражението на Германската империя през Първата световна война и за последвалите й икономически бедствия като хиперинфлация. От 1933 г. германското правителство приема редица антиеврейски закони, които ограничават правата на евреите да изкарват прехраната си, да се ползват с пълно гражданство и да получат образование, включително Закона за възстановяване на професионалната държавна служба от 7 април 1933 г., който забранява на евреите да работят на държавна служба.[5] Нюрнбергски закони от 1935 г. взимат на евреите гражданството и им забраняват да сключват брак с нееврейски германци.

Тези закони изключват евреите от германския социален и политически живот.[6] Много от тях търсят убежище в чужбина; стотици хиляди емигрират, но както пише Чайм Уизман през 1936 г. "Светът изглежда е разделен на две части - местата, където евреите не могат да живеят и тези, в които не могат да влязат". Международна конференция в Евиан на 6 юли 1938 г. разглежда въпроса за имиграцията на евреи и цигани в други страни. По време на конференцията повече от 250 000 евреи са избягали от Нацистка Германия и Австрия, която е анексирана от Германия през март 1938 г. Повече от 300 000 германски и австрийски евреи продължават да търсят убежище и спасение от потисничеството. Тъй като броят на евреите и циганите, които искат да емигрират, се увеличава, ограниченията срещу тях нарастват, като много страни затегват правилата си за приемане. До 1938 г. Германия "е навлязла в нова радикална фаза на антисемитска дейност".[7] Някои историци смятат, че нацисткото правителство планира насилие срещу евреите и чака подходяща провокация. Има данни за това планиране, датиращо от 1937 г.[8]

В едно интервю от 1997 г. германският историк Ханс Момсън твърди, че основен мотив за погрома е желанието на НСДАП да заграби еврейските имоти и бизнес.[9]

Експулсиране на полските евреи в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Полски евреи са изгонени от Германия в края на октомври 1938 г.

През август 1938 г. германските власти съобщават, че разрешенията за пребиваване за чужденци се анулират и ще трябва да бъдат подновени. Това включва родените в Германия евреи от чуждестранен произход. Полша заявява, че няма да приеме евреи с полски произход след края на октомври. В т.нар. "Polenaktion" повече от 12 000 евреи, сред които философ и равин теолог Абрахам Джошу Хешел и бъдещият литературен критик Марсел Райх-Ранички, са експулсирани от Германия на 28 октомври 1938 г. по заповед на Хитлер. На тях им е наложено да напуснат домовете си за една нощ и на един човек е позволено да носи само един куфар с вещи. Останалите им притежания са конфискувани като плячка както от нацистките власти, така и от съседите им.

Депортираните са отведени от домовете си до железопътни гари и допуснати на влакове до полската граница, където полските граничари ги връщат обратно в Германия. Тази безизходица продължава няколко дни в дъждовния период, а евреите се лутат без храна и подслон между границите. Четири хиляди получават разрешение за влизане в Полша, но останалите 8000 са принудени да останат на границата. Те чакат там в сурови условия, за да могат да влязат в Полша.

Стрелба по фон Рат[редактиране | редактиране на кода]

Хершел Гринспан, 7 ноември 1938 г.

Сред изгонените е и семейството на Сендел и Рива Гринспан, полски евреи, които са емигрирали в Германия през 1911 г. и се заселили в Хановер, Германия. По време на процеса срещу Адолф Айхман през 1961 г. Сендел Гринспан разказва за събитията от депортацията си от Хановер в нощта на 27 октомври 1938 г.: "Тогава те ни отведоха в полицейски камиони, в камиони за затворници, около 20 човека във всеки камион и ни отведоха до жп гарата, улиците бяха пълни с хора, които викаха: "Juden raus! Auf nach Palästina!" ("Евреите вън! Марш в Палестина!"[10]). Техният седемнадесетгодишен син Хершел Гринспан живее в Париж с чичо си. Хершел получава от семейството си пощенска картичка от полската граница, описваща експулсирането на семейството: "Никой не ни каза какво става, но осъзнахме, че това ще бъде краят... Нямаме нито стотинка. Ще ни изпратиш ли нещо?" Той получава пощенската картичка на 3 ноември 1938 г.

На сутринта, в понеделник 7 ноември 1938 г., той купува револвер и кутия патрони, след което отива в германското посолство и иска да види служител в посолството. След като е отведен в кабинета на Ернст фон Рат, Гринспан изстрелва пет куршума по фон Рат, два от които го улучват в корема. Той е професионален дипломат в Министерството на външните работи, който изразява съпротива срещу нацистите, до голяма степен основана на нацисткото отношение към евреите, и е разследван от Гестапо, че е политически ненадежден.[11] Гринспан не се опитва да избяга от френската полиция и се признава за виновен за стрелбата. В джоба си той носи пощенска картичка на родителите си със съобщението: "Нека Бог да ми прости... Трябва да протестирам, за да се чуе протеста ми от целия свят и аз ще го направя". Предполага се, че убийството е политически мотивирано, но историкът Ханс-Юрген Дьошер казва, че стрелбата може да е резултат от хомосексуална любовна афера. Гринспан и фон Рат стават интимни, след като се запознават в "Le Boeuf sur le Toit", което е популярно място за среща на гей мъже по онова време.[12]

На следващия ден, германското правителство отвръща, като забранява на еврейските деца да посещават германските държавни начални училища, спира еврейските културни дейности и публикуването на еврейски вестници и списания, включително трите национални германски еврейски вестника.[13]

Погром[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на фон Рат[редактиране | редактиране на кода]

Телеграма изпратена от Райнхард Хайдрих, 10 ноември 1938 г.

Ернст фон Рат умира от раните си на 9 ноември 1938 г. Новината за смъртта му достига до Хитлер вечерта, когато той е с няколко ключови членове на нацистката партия на вечеря, отбелязваща Бирения пуч от 1923 г. След интензивни дискусии, Хитлер напуска внезапно събранието, без да направи обичайната си реч. Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс изнася речта на негово място и казва, че "Фюрерът реши, че... демонстрациите не трябва да се подготвят или организират от партията, но ако те избухват спонтанно, то не трябва да бъдат възпрепятствани".[14] Главният съдия на партията Валтер Буч по-късно заявява, че посланието е ясно; с тези думи, Гьобелс е заповядал на партийните лидери да организират погром.[15]

Някои от водещите партийни чиновници не са съгласни с действията на Гьобелс, страхувайки се от дипломатическата криза, която би предизвикало това. Хайнрих Химлер пише: "Предполагам, че това е мегаломанията на Гьобелс... и глупостта, която е отговорна за стартирането на тази операция сега, в особено трудна дипломатическа ситуация".[16] Гьобелс се нуждае от възможността да подобри позицията си в очите на Хитлер. В 01:20 часа на 10 ноември 1938 г. Райнхард Хайдрих изпраща спешна телеграма до Сихерхайтсполицей и Щурмабтайлунг (СА), съдържаща инструкции за бунтовете. Това включва насоки за защита на чужденци и нееврейски бизнес и собственост. Полицията е инструктирана да не се намесва в погромите, освен ако не са нарушени насоките. Полицията е също така инструктирана да конфискува еврейските архиви от синагоги и обществени служби и да арестува и задържа "здрави мъжки евреи, които не са твърде стари", за евентуално прехвърляне в трудови концентрационни лагери.[17]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Видео, снимано от граждани на Виена, сутринта след Кристалната нощ, 1938 г.

Вътрешните помещения на около 7500 еврейски магазина и бизнес са разбити, оттук идва и наименованието Kristallnacht (Кристална нощ). Еврейски домове са претърсени из цяла Германия. Въпреки, че насилието срещу евреите не е оправдано от властите, има случаи на бити или нападнати евреи.

Над 1400 синагоги и молитвени стаи, много еврейски гробища, повече от 7000 еврейски магазина и 29 универсални магазини са потрошени и в много случаи унищожени. Повече от 30 000 евреи са арестувани и отведени в концентрационни лагери; предимно Дахау, Бухенвалд и Саксенхаузен.[18]

Синагогите, които са на няколко века, също стават жертва на значително насилие и вандализъм. Надписите са изкоренени, а гробовете изпочупени. В огъня са хвърлени молитвени книги, свитъци, произведения на изкуството и философски текстове, а скъпоценните сгради са изгорени или разбити, докато не са разпознати.

Кристалната нощ като повратна точка[редактиране | редактиране на кода]

Кристалната нощ променя характера на преследването от икономически, политически и социален характер до физически с побои, задържане и убийство. Събитието често се нарича начало на Холокоста. По думите на историка Макс Рейн през 1988 г. "Кристалната нощ дойде... и всичко се промени".[19]

Докато през ноември 1938 г. предшества "окончателното решение", той предвещава геноцид. Около времето на Кристалната нощ, вестникът на SS Das Schwarze Korps, призовава за "унищожение от мечове и пламъци". На конференция в деня след погрома, Херман Гьоринг заявява: "Еврейският проблем ще достигне до решението си, ако във всеки един момент скоро бъдем въвлечени във война извън нашата граница - тогава е очевидно, че ще трябва да се справим с евреите".

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Книгата на Ото Дитрих „12 години с Хитлер“, Мюнхен, 1955.
  2. Кристалната нощ бележи началото на холокоста
  3. ((bg)) Фонтет, Франсоа дьо. История на антисемитизма. Кама, 2002. ISBN 954-9890-29-5. с. 102.
  4. Goldstein, Joseph (1995). Jewish History in Modern Times. Sussex Academic Press. pp. 43–44.
  5. Cooper, R.M.. Refugee Scholars:Conversations with Tess Simpson. Leeds, 1992. с. 31.
  6. The Holocaust. // Посетен на 12 March 2008.
  7. Johnson, Eric. The Nazi Terror: Gestapo, Jews and Ordinary Germans. United States: Basic Books, 1999, p. 117.
  8. Friedländer, Saul. Nazi Germany and The Jews, volume 1: The Years of Persecution 1933–1939, London: Phoenix, 1997, p. 270
  9. Mommsen, Hans. Interview with Hans Mommsen. // Yad Vashem, 12 December 1997. Посетен на 6 February 2010.
  10. Hannah Arendt, Eichmann in Jerusalem, p. 228.
  11. William L. Shirer, The Rise And Fall Of The Third Reich, p. 430.
  12. Did gay affair provide a catalyst for Kristallnacht? by Kate Connolly, The Guardian, October 30, 2001
    "On November 7 1938, Herschel Grynszpan, a Jew, walked into the German embassy in Paris and shot Ernst vom Rath, a German diplomat. Nazi propagandists condemned the shooting as a terrorist attack to further the cause of the Jewish 'world revolution' and launched the series of attacks known as Kristallnach. Vom Rath and Grynszpan met in Le Boeuf sur le Toit bar, a popular haunt for gay men in the autumn of 1938 and became intimate."
  13. "Nazis Planning Revenge on Jews", News Chronicle, 9 November 1938
  14. Friedländer, op.cit., p. 113.
  15. Walter Buch to Goring, 13.2.1939, Michaelis and Schraepler, Ursachen, Vol.12, p. 582 as cited in Friedländer, p. 271.
  16. Graml, Anti-Semitism, p. 13 cited in Friedländer, op.cit., p 272
  17. "Heydrich's secret instructions regarding the riots in November 1938", (Simon Wiesenthal Center)
  18. "The deportation of Regensburg Jews to Dachau concentration camp" (Yad Vashem Photo Archives 57659)
  19. Krefeld, Stadt. Ehemalige Krefelder Juden berichten uber ihre Erlebnisse in der sogenannten Reichskristallnacht. Т. 3. Krefeld Stadt Archiv, Basic Books, 1988. с. 117.