Националсоциалистически окултизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Националсоциалистическият окултизъм описва редица теории, спекулации и изследвания за произхода на националсоциализма и възможната му връзка с различни окултни традиции. Такива идеи са част от популярната култура поне от началото на 40-те години на 20 век и придобиват обновена популярност от 1960-те години. Има документални филми и книги по темата, сред които най-значими са "Сутринта на магьосниците" (1960) и "Острието на съдбата" (1972). Националсоциализмът и окултизмът също са включени в многобройни филми, романи, комикси и други фикции. Може би най-изявеният пример е филмът "Похитителите на изчезналия кивот" (1981).

Историкът Николас Гудрик-Кларк анализира темата "Окултните корени на нацизма", в която той твърди, че всъщност има връзки между някои идеали на аризофията и нацистката идеология. Той също така анализира проблемите на многобройните популярни книги "окултна историография", написани по темата. Той се стреми да отдели емпиризма и социологията от "съвременната митология на нацисткия окултизъм", която съществува в много книги, които "представляват нацисткото явление като продукт на тайнственото и демонично влияние". Той смята, че повечето от тях са "сензационни и недостатъчно проучени".

Позиции на учените[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за връзката между окултизма и нацизма вълнува учените, но техните позиции са изключително разнообразни. Така че, богослов Николас Гудрик-Кларк смята, че ариософия окултните учения са имали пряко въздействие върху учението на националсоциализма през "апокалиптична фантазия", която завършва с обещанието за Велик германски райх. От друга страна, историка Еди Трейтел установява, че между нацистите и окултизма има тясна връзка, връзката им се характеризира с "нарастващата враждебност".[1]

Ерик Курландър вярва, че истината е някъде по средата: без съмнение, окултистите са изиграли важна роля в ранните етапи на НСДАП, "но е също толкова очевидно", че лидерите ѝ впоследствие активно ги преследват. В "Моята борба", Хитлер открито атакува окултистите Наухаус и Зеботендорф, като ги нарича "скитащи германски учени-расисти... възхищаващи се на тъмната доисторическа ера".[1]

Обществото на Туле и НСДАП[редактиране | редактиране на кода]

Обществото Туле се занимава с мистичните аспекти на произхода на германците. Според Зеботендорф, през 1933 г., "към Туле Хитлер се присъединява в самото начало, а после негови членове първи се присъединяват към политическата му партия".[2]

Детайлите за членството на водещите нацисти в обществото Туле са предмет на спор между историците; позициите се различават от твърденията, че почти всеки бъдещ лидер на НСДАП е бил в обществото, до мнението, че само няколко от тях са ходили на срещи, а след това като гости. Научен консенсус няма, че както Зеботендорф, Рудолф Хес, Ханс Франк, Алфред Розенберг, Дитрих Екарт и Карл Харер са били членове на обществото, или често участвали в заседанията като гости.[2]

Обществото, според Зеботендорф, се обявява за аполитично. Курландър вярва, тази тактика е направена с цел да се избегне гнева на властите. Най-забележителната от конспирациите е опитът да се събори правителството на Баварската съветска република през април 1919 г., което Наухаус с шест други членове са застреляни.

Разколът през 1920 г. между нацистите и обществото на Туле е причинено от няколко причини: Зеботендорф и окултистите предпочитат обществото на богатата средна класа. През 1918 г. Харер основава "работния кръг", заедно с Германската работническа партия Готфрид Фед и Дитрих Екарт. Неудовлетворението на Хитлер от слабата организация, липсата на политически умения и елитизма на обществото; подкрепа от членовете на обществото на конкуриращи се националистически организации, включително Германската социалистическа партия.

Разделението се случва през юли 1920 г., когато Хитлер иска и получава вестник "Фьолкишер Беобахтер" (първоначално закупен за Зеботендорф). До края на годината Зеботендорф трябва да напусне и вестникът е изкупен от нацистката партия.

Въпреки тази празнина, Туле играе важна роля при формирането на нацистите: почти всички ранни другари на Хитлер са свързани с това общество. Работническата партия в Германия "и неговия вестник, първоначално доминиран от хора с активен интерес към окултизма".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kurlander, 2012, с. 529
  2. а б Kurlander, 2012, с. 531

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carrie B. Dohe. Jung's Wandering Archetype: Race and Religion in Analytical Psychology. London: Routledge, 2016
  • Michael Rißmann. 2001. Hitlers Gott. Vorsehungsglaube und Sendungsbewußtsein des deutschen Diktators.. esp. pp. 137–172; Zürich, Munich. Pendo
  • Nicholas Goodrick-Clarke. 1985. The Occult Roots of Nazism: Secret Aryan Cults and Their Influence on Nazi Ideology: The Ariosophists of Austria and Germany, 1890–1935. Wellingborough, England: The Aquarian Press. (Several reprints.) Expanded with a new Preface, 2004, I.B. Tauris & Co.
  • Nicholas Goodrick-Clarke. 2002. Black Sun: Aryan Cults, Esoteric Nazism and the Politics of Identity. New York University Press.
  • H. T. Hakl. 1997: Nationalsozialismus und Okkultismus. In: Nicholas Goodrick-Clarke: Die okkulten Wurzeln des Nationalsozialismus. Graz, Austria: Stocker (German edition of The Occult Roots of Nazism)
  • Florian Evers. 2011. Vexierbilder des Holocaust. LIT Verlag Münster.
  • Julian Strube. 2012. Die Erfindung des esoterischen Nationalsozialismus im Zeichen der Schwarzen Sonne. In: Zeitschrift für Religionswissenschaft, 20(2): 223–268.
  • Igor Barinov. 2013. Tabu i mify Tret'ego Reikha (Taboo and Myths of the Third Reich). Moscow, Pskov.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нацистский оккультизм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.