Дитрих Екарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дитрих Екарт
Dietrich Eckart
политик и драматург

Роден
Починал
26 декември 1923 г. (55 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Политика
Професия политик, драматург
Партия НСДАП
Убеждения националсоциализъм
Дитрих Екарт в Общомедия

Дитрих Екарт (на немски: Dietrich Eckart) е германски политик, писател и един от основателите на Германската работническа партия. Той е с ключово влияние върху Адолф Хитлер в ранните години на нацистката партия и е участник в Бирения пуч през 1923 г.

Екарт умира скоро след опита за преврат и е издигнат през нацистката епоха до статута на голям мислител и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екарт е роден 23 март 1868 г. в Ноймаркт (на около 30 км югоизточно от Нюрнберг), син на кралски нотариус и адвокат.[1] Майка му почива, когато той е на 10 години[2], а през 1895 г. баща му умира, но оставя добро наследство на сина си.

Екарт първоначално следва медицина в Мюнхен, но решава през 1891 г. да продължи живота си като поет, драматург и журналист. Той се премества в Берлин през 1899 г., където пише редица пиеси, често автобиографични.

През 1918-1920 г. Екарт пише антисемитски статии във вестник Auf gut deutsch, публикуван заедно с Алфред Розенберг и Готфрид Федер. Екарт е свиреп критик на Ваймарската република, както е и срещу Версайския договор, който се разглежда като предателство. Екарт е привърженик на така наречената "Легенда за удар с нож в гърба", обвинява социалдемократите и евреите за поражението на Германия в Първата световна война.

Екарт участва в създаването на Deutsche Arbeiterpartei (Германска работническа партия, ДАП), заедно с Готфрид Федер и Антон Дрекслер през 1919 г., която по-късно е преименувана на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа германска работническа партия, НСДАП). Дитрих Екарт е издател на вестника на НСДАП, "Фьолкишер Беобахтер", а също така пише поема Deutschland erwache! ("Германия, събуди се!"). Това е и един от лозунгите на нацистката партия и е бродиран върху стандарта на партията.

Екарт се среща с Хитлер по време на реч пред членове на партията през 1919 г. Екарт е свързан с Обществото Туле[3], група от окултисти, които вярват в идването на "немски Месия", който ще върне бившото величие на Германия след поражението си в Първата световна война. Екарт изразява очакване в стихотворението, което той написва месец преди първата среща с Хитлер. Стихотворението на Екарт се нарича "Великият". Когато Екарт се запознава с Хитлер, той е убеден, че е изправен пред пророчеството на Изкупителя.[4] Екарт има значително влияние върху Хитлер през следващите години и се смята, че му помага да оформи теорията и идеологията на нацистката партия. Само малко хора имат същото въздействие върху Хитлер в живота си.

Между 1920 и 1923 г. Екарт и Розенберг работят неуморно в служба на Хитлер и на партията. През 1921-1922 г. те са съредактори на партийния вестник "Фьолкишер Беобахтер".[5] За да набере средства за партийния вестник, Екарт представя Хитлер на влиятелни кръгове, които в крайна сметка създават основите на нацистката партия. По време на престоя си в къщата на богат продуцент в Берлин, Хитлер получава уроци по публично изказване.

На 9 ноември 1923 г. Екарт участва в неуспешния Бирен пуч. На 13 ноември той е арестуван и отведен в затвора Ландсберг заедно с Хитлер и други партийни лидери, но поради болест е освободен скоро след това (20 декември). Умира при сърдечен удар в Берхтесгаден на 26 декември 1923 г. Погребан е в старото гробище в Берхтесгаден.

Историците на нацизма го наричат ​​"духовен баща на националсоциализма".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl Bosl u. a. (Hrsg.): Biographisches Wörterbuch zur Deutschen Geschichte. Bd. 1, 2. Aufl., Francke, München 1973. Vgl.
  2. Artikel Eckart, Dietrich. In: Hermann Weiß (Hrsg.): Biographisches Lexikon zum Dritten Reich. 2. Aufl., Fischer, Frankfurt am Main 1998, ISBN 3-10-091052-4.
  3. Claus Hant, http://www.younghitler.com/, Young Hitler, Quartet Books, London 2010, p. 383.
  4. Claus Hant, http://www.younghitler.com/, Young Hitler, Quartet Books, London 2010, p. 395.
  5. Залесский К. НСДАП. Власть в Третьем рейхе. — М.: Яуза, Эксмо, 2005, стр. 636.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эккарт, Дитрих“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.