Алберт Шпеер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Шпеер
Алберт Шпеер

Шпеер през 1933 година

Министър на въоръженията и военната промишленост
Мандат
8 февруари 1942 – 23 май 1945
Президент Адолф Хитлер
Карл Дьониц
Предшестван от Фриц Тодт
Последван от никой

Роден 19 март 1905 г.(1905-03-19)
Манхайм, Германия
Починал 1 септември 1981 (на 76 г.)
Лондон, Великобритания
Назначен от Хитлер
Полит. партия Националсоциалистическа германска работническа партия
Съпруга Маргарет Вебер (1928–1981, вдовица)
Професия архитект
Подпис Albert Speer Signature.svg

Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer) е немски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия Райх. От 1942 г. e министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя. Осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. Той е главният архитект[1] на Хитлер преди да стане министър. Казва „съжалявам“[2] и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и Холокоста е предмет на диспут и противоречия[3].

След излизането си от затвора през 1966 година той издава две книги „Шпандау:тайните дневници“ и „Отвътре на Третия Райх“, в които дава уникална и интересна гледна точка и перспектива за работата си с нацистите. Тези творби представляват ценен материал за историците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г. Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер в качеството му на архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер.

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В течение на последвалите девет години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари 1942 г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.

Хитлер не се лъже в избора си. Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната е убеден, че заповедите на Хитлер са катастрофални и, според признанията му на Нюрнбергския процес, дори прави опит да пусне отровен газ в бункера на фюрера, който е неуспешен, понеже отдушниците били охранявани от войници.

В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление немските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер. Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау[4] в Берлин. През октомври 1966 е освободен след изтичане на наказанието.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си през 1981 г. Шпеер издава своите мемоари („Отвътре на Третия Райх“, „Шпандау:тайните дневници“). Първородният му син, роден през 1934 г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.

Шпеер умира на 1 септември 1981 г. на 76 години в хотел Park Court в Лондон по време на среща с любовницата си[5].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер
  2. REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry
  3. Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi, 11 May 2005, Kate Connolly, The Daily Telegraph (UK)
  4. Шпандау:тайните дневници
  5. Gitta Sereny. Albert Speer: His Battle with Truth. MacMillan 1996, p. 715