Алберт Шпеер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберт Шпеер
Albert Speer
германски архитект и политик
Bundesarchiv Bild 146II-277, Albert Speer.jpg
Роден
Починал
Погребан Хайделберг, Германия

Националност Flag of Germany.svg Германия
Образование Технически университет - Берлин
Технически университет - Мюнхен
Технологичен институт на Карлсруе
Политика
Партия Националсоциалистическа германска работническа партия
Министър на въоръженията и военната промишленост
8 февруари 1942 – 23 май 1945
Семейство
Съпруга Маргарет Вебер (1928 – 1981, вдовица)

Подпис Albert Speer Signature.svg
Уебсайт
Алберт Шпеер в Общомедия

Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer) е германски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия райх. От 1942 г. e министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя, член е на ръководството на НСДАП и на Райхстага.

Осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. Той е главният архитект[1] на Хитлер преди да стане министър. Казва „Съжалявам.“[2] и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и Холокоста е предмет на спорове.[3]

След излизането си от затвора през 1966 година издава 2 книги: „Шпандау: тайните дневници“ и „Отвътре на Третия Райх“. Тези творби представляват ценен материал за историците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г. Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер като архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер.

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В течение на последвалите 9 години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари 1942 г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.

Хитлер не се лъже в избора си. Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната Шпеер е убеден, че заповедите на Хитлер са катастрофални и според признанията му на Нюрнбергския процес дори правил опит да пусне отровен газ в бункера на фюрера, който е неуспешен, понеже отдушниците били охранявани от войници. В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление германските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер.

Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау[4] в Берлин. Освободен е след изтичане на наказанието през октомври 1966 г.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си през 1981 г. Шпеер издава своите мемоари („Отвътре на Третия Райх“, „Шпандау: тайните дневници“). Първият му син, роден през 1934 г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.

Шпеер умира от кръвоизлив в мозъка на 76 години по време на среща с любовницата си в хотел Park Court в Лондон на 1 септември 1981 г.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Erinnerungen. Ullstein, Berlin 1969, ISBN 3-549-07184-1. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste in den Jahren 1969 und 1970)
  • Spandauer Tagebücher. Propyläen, Berlin u. a. 1975, ISBN 978-3-549-17316-9. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste vom 15. September 1975 bis zum 15. Februar 1976) (С четири последващи преиздания)
  • Der Sklavenstaat. Meine Auseinandersetzung mit der SS. Ullstein, Berlin 1981, ISBN 978-3-421-06059-4. (С четири последващи преиздания)
  • Die Kransberg-Protokolle 1945. Seine ersten Aussagen und Aufzeichnungen, Juni – September. Hrsg. Ulrich Schlie. F. A. Herbig, München 2003, ISBN 3-7766-2288-1

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Анатолий Иванов, Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер, „Дойче веле“, 17 август 2010.
  2. ((en)) REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., BFI
  3. ((en)) Kate Connolly, Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi, The Daily Telegraph (UK), 11 май 2005 г.
  4. ((ru)) Шпандау: тайните дневници
  5. Gitta Sereny. Albert Speer: His Battle with Truth. MacMillan 1996, p. 715

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]