Алберт Шпеер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Шпеер
Алберт Шпеер

Шпеер през 1933 година

Министър на въоръженията и военната промишленост
Мандат
8 февруари 1942 – 23 май 1945
Президент Адолф Хитлер
Карл Дьониц
Предшестван от Фриц Тодт
Последван от никой

Роден 19 март 1905 г.(1905-03-19)
Манхайм, Германия
Починал 1 септември 1981 г. (на 76 г.)
Лондон, Великобритания
Назначен от Хитлер
Полит. партия Националсоциалистическа германска работническа партия
Съпруга Маргарет Вебер (1928 – 1981, вдовица)
Професия архитект
Подпис Albert Speer Signature.svg

Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer) е немски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия Райх. От 1942 г. e министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя. Осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. Той е главният архитект[1] на Хитлер преди да стане министър. Казва „съжалявам“[2] и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и Холокоста е предмет на диспут и противоречия[3].

След излизането си от затвора през 1966 година той издава две книги „Шпандау:тайните дневници“ и „Отвътре на Третия Райх“, в които дава уникална и интересна гледна точка и перспектива за работата си с нацистите. Тези творби представляват ценен материал за историците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г. Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер като архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер.

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В течение на последвалите девет години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари 1942 г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.

Хитлер не се лъже в избора си. Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната е убеден, че заповедите на Хитлер са катастрофални и, според признанията му на Нюрнбергския процес, дори прави опит да пусне отровен газ в бункера на фюрера, който е неуспешен, понеже отдушниците били охранявани от войници.

В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление немските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер. Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау[4] в Берлин. През октомври 1966 е освободен след изтичане на наказанието.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си през 1981 г. Шпеер издава своите мемоари („Отвътре на Третия Райх“, „Шпандау:тайните дневници“). Първородният му син, роден през 1934 г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.

Шпеер умира на 1 септември 1981 г. на 76 години в хотел Park Court в Лондон по време на среща с любовницата си[5].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер
  2. REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry
  3. Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi, 11 May 2005, Kate Connolly, The Daily Telegraph (UK)
  4. Шпандау:тайните дневници
  5. Gitta Sereny. Albert Speer: His Battle with Truth. MacMillan 1996, p. 715

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]