Вилхелм Бургдорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Бургдорф
Информация
Звание Генерал от пехотата
Служба 1914 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 529-ти пехотен полк
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
2 май 1945 г. (50 г.) 2 май 1945 (50 г.)
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война

Вилхелм Бургдорф (на немски: Wilhelm Burgdorf) (1895 - 1945) е немски офицер, генерал от пехотата от времето на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Бургдорф се присъединява към имперската армия след избухването на Първата световна война, в чин кадет от 12-ти гренадирски полк.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната служи за Райхсвера, в чин хауптман. От 1927 г. е тактически инспектор, с ранг майор във Дрезденската военна академия. Като такъв е назначен по-късно за адютант на щаба на 4-ти корпус, а година след това издигнат и до ранг подполковник и командващ на 529-ти пехотен полк.[1].

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

От 1942 г. е заместник-началник на отдел "Персонал", а към средата на 1944 г. и началник на отдела "Персонал". Заема този пост до смъртта си през 1945 г.

Аферата покрай Ервин Ромел[редактиране | редактиране на кода]

От октомври 1944 г. Бургдорф служи като главен адютант на Адолф Хитлер[2]. Като част от тази функция, той изиграва ключова роля в смъртта на фелдмаршала Ервин Ромел (замесен като една периферна фигура в заговора от 20 юли), по-ранно. Дни след него, фюрера разбира се осъзнава, че да мъмри най-популярният генерал в Германия, пред Народния съд (основан лично от него) би предизвикало голям скандал в цялата държава, затова изисква незабавното налагане на маневри по спасяването на имиджа[3]. С маневри той има предвид смърт разбира се.

Вследствие, на 14 октомври Бургдорф заедно с Ернст Майсел са изпратени в седалището на Ромел във Франция. Инструктирани от фелдмаршал Кайтел, те трябва да предложат на Пустината лисица шанса да избира между съд с последствия за семейството му или самоубийство.[4]. В отговор, Ромел без да се замисли гони Бургдорф и Майсел, а 10 минути по-късно семейството му получава телефонно известия което гласи, че той е починал.

Берлин и Фюрербюнкера (последни дни)[редактиране | редактиране на кода]

На 28-ми април година след това става ясно, и че Хайнрих Химлер се опитва да преговаря за прибързана капитулация със съюзниците чрез граф Фолк Бернадот. Това разбира се кара Бургдорф да се присъедини към, основаният от Хитлер Военен трибунал, а фюрера вбесен от предателството на предения си райхсфюрер да нареди на подчинените си да изправят пред Военния трибунал адютанта на Химлер - Херман Фегелайн. За председател на горе споменатият трибунала е назначен Вилхелм Монке, в който освен Бургдорф членуват генерал Йохан Ратенхубер и Ханс Кребс.

Ден след това Бургдорф, Кребс, Гьобелс и Борман свидетелстват и подписват политическото завещание на Хитлер.

Между 1 и 2 май, след самоубийството на фюрера и Гьобелс, Бургдорф и колегата му, началник на генералния-щаб Кребс също се самоубиват.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anton Joachimstaler. The last days of Hitler: the legends, the evidence, the truth. Arms & Armour Press, 1999. ISBN 1-86019-902-X.
  2. Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex. An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland. Jefferson, NC 2006 p 96. [1]
  3. Вилхелм Кайтел, свидетел в Нюрнбергските процеси
  4. Манфред Ромел, свидетел в Нюрнбергските процеси

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]