Вилхелм Бургдорф

Вилхелм Бургдорф
германски генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Командвания	529-и пехотен полк
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Рицарски кръст
Дата и място на раждане	15 февруари 1895 г. Фюрстенвалде, Германска империя
Дата и място на смърт	2 май 1945 г. Берлин, Германия

Вилхелм Бургдорф (на немски: Wilhelm Burgdorf) (1895 – 1945) е немски офицер, генерал от пехотата от времето на Втората световна война.

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Бургдорф се присъединява към имперската армия след избухването на Първата световна война, в чин кадет от 12^-и гренадирски полк.

Междувоенен период

След войната служи за Райхсвера, в чин хауптман. От 1927 г. е тактически инспектор, с ранг майор в Дрезденската военна академия. Като такъв е назначен по-късно за адютант на щаба на 4^-ти корпус, а година след това издигнат и до ранг подполковник и командващ на 529^-и пехотен полк.

Втора световна война (1939 – 1945)

От 1942 г. е заместник-началник на отдел „Персонал“, а към средата на 1944 г. и началник на отдела „Персонал“. Заема този пост до смъртта си през 1945 г.

Аферата покрай Ервин Ромел

От октомври 1944 г. Бургдорф служи като главен адютант на Адолф Хитлер. Като част от тази функция, той изиграва ключова роля в смъртта на фелдмаршала Ервин Ромел (замесен като една периферна фигура в заговора от 20 юли), по-рано. Дни след него, фюрерът осъзнава, че да мъмри най-популярния генерал в Германия пред Народния съд (основан лично от него), би предизвикало голям скандал в цялата държава, затова изисква незабавното налагане на маневри по спасяването на имиджа. С маневри той имал предвид смърт.

Вследствие, на 14 октомври Бургдорф заедно с Ернст Майсел са изпратени в седалището на Ромел във Франция. Инструктирани от фелдмаршал Кайтел, те трябва да предложат на Пустината лисица шанса да избира между съд с последствия за семейството му или самоубийство. В отговор, Ромел без да се замисли гони Бургдорф и Майсел, а 10 минути по-късно семейството му получава телефонно известие, което гласи, че той е починал.

Берлин и Фюрербюнкера (последни дни)

На 28 април година след това става ясно, и че Хайнрих Химлер се опитва да преговаря за прибързана капитулация със съюзниците чрез граф Фолк Бернадот. Това, разбира се, кара Бургдорф да се присъедини към основания от Хитлер Военен трибунал, а фюрерът, вбесен от предателството на предания си райхсфюрер, да нареди на подчинените си да изправят пред Военния трибунал адютанта на Химлер – Херман Фегелайн. За председател на гореспоменатия трибунал, в който освен Бургдорф членуват генерал Йохан Ратенхубер и Ханс Кребс, е назначен Вилхелм Монке.

Ден след това Бургдорф, Кребс, Гьобелс и Борман свидетелстват и подписват политическото завещание на Хитлер.

Между 1 и 2 май, след самоубийството на фюрера и Гьобелс, Бургдорф и колегата му, началник на генералния-щаб Кребс, също се самоубиват.

Военна декорация

• Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (24 януари 1915) и I степен (14 август 1916)
• Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (18 октомври 1918)
• Германски орден „Кръст на честта“ (20 декември 1934)
• Германски орден Железен кръст (1939, повторно) – II (15 юни 1940) и I степен (17 юни 1940)
• Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“
• Рицарски кръст
  • Носител на Рицарски кръст (29 септември 1941)

Използвана литература

Библиография

• ((de)) Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex: An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland, 2006. ISBN 0786423935. с. 214.
• ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Външни препратки

• ((de)) Ген. В. Бургдорф в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht