Железен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Железен кръст
Sp1ek1.JPG
Железен кръст с Сребърна пластинка от 1939 г.
Оригинални име Eisernes Kreuz
Присъждан от Flag of Prussia 1892-1918.svg Кралство Прусия
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Нацистка Германия
Тип орден
Избираемост всякакъв ранг
Присъждан за особени заслуги и храброст
Кампания Първа световна война
Втора световна война
Статус остарял
Статистика
Учредено 10 март 1813 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високо Германски кръст

Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата. По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железен кръст 1-ва степен по времето на Третия райх

Железният кръст е обновяван няколко пъти - през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия - пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените е осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и Голям кръст.

Използван през двете световни войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само, ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война - пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Българи, наградени с Железен кръст[редактиране | edit source]

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен [1], [2]

Поредица от Железни кръстове[редактиране | edit source]

Ордени от 1914 г.[редактиране | edit source]

Ордени от 1939 г.[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.
  2. S. Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), No.5/2003, p.14-23.

Външни препратки[редактиране | edit source]