Железен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железен кръст
Eisernes Kreuz
Sp1ek1.JPG
Железен кръст със сребърна пластинка от 1939 г.
Информация
Присъждан от Flag of Prussia (1892-1918).svg Кралство Прусия
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Нацистка Германия
Тип орден
Избираемост всякакъв ранг
Присъждан за особени заслуги и храброст
Кампания Първа световна война
Втора световна война
Статус остарял
Статистика
Учредено 10 март 1813 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високо Германски кръст
Железен кръст в Общомедия

Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.

  • орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
  • орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
  • големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.

По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:

  • 1-ва степен,
  • 2-ра степен,
  • рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и
  • голям кръст.

В края на войната броят на степените е осем:

  • 1-ва степен,
  • 2-ра степен,
  • рицарски кръст,
  • рицарски кръст с дъбови листа,
  • рицарски кръст с дъбови листа и мечове,
  • рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти,
  • рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
  • голям кръст.

Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Наградени българи[редактиране | редактиране на кода]

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст ІІ степен[1], [2]

Цар Фердинанд I, 1915 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S. 73 – 76
  2. S. Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), No. 5/2003, p. 14 – 23

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]