Петър Дървингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Дървингов
български офицер и историк
като поручик
като поручик

Роден
Починал
8 март 1958 г. (82 г.)
Научна дейност
Област История
Петър Дървингов в Общомедия

Петър Георгиев Дървингов е български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година [1]. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин[2], а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дървингов като млад
Петър Дървингов като началник-щаб на Моравската военно-инспекционна област

Петър Дървингов е роден град Кукуш (днес Килкис, Гърция) през 1875 година в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891-1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик.

Революционна дейност и военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[4] като член на въстаническия щаб[5] и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серския революционен окръг води боеве в Мелнишко.

След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. В годините 1910 - 1912 година Дървингов заедно с подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.[1]На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915-1918) е организатор и до 1916 година началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а дивизия. Една година след като е поел полка, получава назначение за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година.[6] На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 1918 година Дървингов преминава в запаса. Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната.[7]

Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.

На 10 септември 1944 година синът му Георги Дървингов, роден в 1915 година, поручик в 4-и дивизионен артилерийски полк, е застрелян от дошлите на власт комунисти, тъй като не позволява замяната на българското знаме с червено.

В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

„Българинът доброволец“, 1934, София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Минчев. Петър Дървингов, "Моето време". Спомени. изд. "Св. Георги Победоносец", София, 1996 година, 307 стр.
  • Минчев, Д., „Революционната дейност на Петър Дървингов“ (1898 - 1918), София, 1990.
  • Рангеов, Л., „Роден за войсководец“, София, 1987.
  • Пенков, С., „Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения“, София, Военно издателство, 1988.
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, стр. 144.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Петър Дървингов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49, 78
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.75
  4. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  5. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 207.
  6. Национален Военноисторически Музей. Военен календар
  7. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 109.