Трети конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети конен полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Княгиня Мария Павловна (1906 – 1916)
Активна 1885 – 1945
Държава България
Тип Конен полк
Размер 489
Гарнизон/щаб Пловдив (от 1890)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Кирил Ботев
Ген. Александър Танев
Ген. Никола Станимиров
Трети конен полк в Общомедия

Трети конен полк е български кавалерийски полк формиран след Сръбско-българската война (1885) и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Трети конен полк е формиран с указ №31 от 11 септември 1885 година, от конните стражари на Софийското, Кюстендилското, Видинското, Ломското, Раховското, Врачанското и Свищовското военно окръжие, като кадрите за състава на полка се вземат от 1-ви конен полк, както и от конни доброволци. Към 1 октомври се обявява, че полкът е формиран, но на практика не е създаден до края на войната.[1] Съгласно указ №60 от същата година е разформиран, а кадрите са върнати в първоначалните им части.

По-късно, на 23 декември 1885 г. с указ №227 от княз Александър Батенберг той отново е формиран, този път от преименувания 4-ти конен полк. При формирането си в състава му влизат четири ескадрона, като кадрите са от 1-ви и 2-ри конни полкове, както и Пловдивския румелийски ескадрон (известен още като Южнобългарски ескадрон), както и от нестроеви взвод и от „музикантски хор“.[2] Във формирането му участва и първият командир на полка – ротмистър Кирил Ботев, брат на поета-революционер Христо Ботев. По това време полкът наброява 489 души.

Полкът, след формирането му, престоял около 4 месеца в гр. София. Съгласно заповед № 78 § 11 от 19 март 1886, на 20 март полкът тръгнал за постоянното си местоквартируване – гр. Пловдив, където пристигнал на 24 март. Поради липса на казарми в Пловдив, полкът бил разквартируван както следва: щабът – в Околийското управление; 1-ви ескадрон – в Чалъковия чифлик: 2-ри и 4-ти ескадрони – в турските казарми и 3-ти ескадрон – в с. Войводиново. От 1890 година е на гарнизон в Пловдив и е в подчинение на Кавалерийската инспекция. Състои се то четири ескадрона, нестроеви взвод и музикантски хор.[3] На 4 септември 1907 г. Княз Фердинанд назначил за шеф на полка Нейно Императорско Височество Великата княгиня Мария Павловна и заповядал да се носи нейният вензел, като се измени кантът на облеклото от червен на оранжев.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът, в състава на сборната конна бригада взема участие в боевете до левия бряг на р. Арда (16 и 17 октомври), в боевете за овладяването на Димотика (18 октомври), при боевете с отряда на Явер паша (10 – 16 ноември)

На 16 септември 1912 г. полкът, в мирновременния си състав, е превозен по ж. п. линия и на 17 с. м. е разтоварен на гара Търново-Сеймен (Симеоновград), откъдето се отправя за гр. Харманли. На 5 октомври при обявяването на войната полка получава заповед да премине граница, с цел да унищожи противника и достигне десния бряг на р. Арда. Полкът премина границата при турския граничен пост Мешелика, който овладява с бой, и настъпва в турска територия. Това е първата конна атака, в която части от полка получават бойното си кръщение. От 10 до 16 ноември полкът води боеве с отряда на Явер паша и го принуждава иска примирие. Полкът взема активно участие и в Междусъюзническата война (1913). На 7 август 1913 се завръща въ гр. Пловдив, където е демобилизиран.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) влиза в състава на 4 конна бригада и води боеве на Македонския фронт (1 октомври 1915 – 12 юни 1916), на Сръбския фронт (12 юни 1916 – 8 септември 1916), на Добруджанския фронт (8 септември 1916 – 27 ноември 1916), на Румънския фронт (28 ноември 1916 – 6 януари 1917), след което отново в Добруджа, а през 1918 г. отново на Сръбския и Македонския фронт.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 28
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 834
Коне: 886 Обикновени коли: 44
Специални: 2
Пушки и карабини: 630
Картечници: 4
Саби: 692

При обявяването на Първата световна война на 1 октомври 1915 г. полкът вдигна отново сабя с неуморна десница. И воюва от 1915 до 1918 г., а именно: от 1 октомври 1915 г. до 12 юни 1916 г. – в Македония; от 11 юни до 8 септември 1916 г. – в Сърбия, като окупационни войски, от 8 септември до 27 ноември 1916 г. – в Добруджа; от 28 ноември 1916 г. до 6 януари 1917 г. – в Румъния; от 6 януари 1917 г. – в Добруджа, а в 1918 г. – пак в Сърбия и Македония. В изброените по-горе театри на военни действия, полкът участва в следните по-големи боеве: В състава на главните сили на 1-ва конна дивизия, на 5 октомври 1915 г. получава задача да атакува отстъпващ пехотен сръбски полк и спомогна за унищожаването му. На 29 ноември 1915, преследвайки отстъпващия противник, 4 ескадрон настига по шосето за с. Мойна френска рота, атакува я и я пленява. В състава на окупационните войски, полка заема района на Призрен, Прищина, Лясковец, Прокупле, Лебани и Ниш, като спомага за унищожаването на разбойническите чети, както и за прибиране и реквизиране на хранителни и други продукти. На 21 септември 1916 г., полка получава заповед да атакува противника при Мустафа-ачи, застрашаващ да заеме окопите на придадената към дивизията пехотна дружина (от 16-ти пехотен ловчански полк) и на 1 конна батарея. Към 18 ч. 20 м., по ескадронно и последователно, атакува в конен строй и не само спира неприятелското настъпление, но и принуждава противника да се оттегли в паническо бягство. На 8 януари 1917 г. полка преминава р. Дунав и на 13 януари се установява в с. Аджи-гьол, където носи охраната на десния бряг на Дунав. На 25 и 26 юни 1918 г., полка е превозен до гр. Парачин и гр. Кюприя в Сърбия, в разпореждане на Щаба на действащата армия. На 25 и 26 септември полка е изпратен към гр. Св.Николе, със задачата да помогне на нашите отстъпващи войски. От 27 септември полкът е пръснат по ескадронно в разузнаване на важните посоки в участъка на 2-ра пех. дивизия и с боеве за печелене на време се оттегля в северна посока. На 8 октомври се събира в с. Мрямор – Софийско, където на 15 октомври е демобилизиран и на 21 с. м., се отправя към постоянното си местоквартируване – гр. Пловдив. Полка дава 73 убити офицери и войници.

През 1923 година 3-ти армейски конен полк взема участие в потушаването на Септемврийското въстание при селата Брезово, Стрема и град Пазарджик.[2][3]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) от 13 април до 30 юни 1941 година полкът е на гарнизон в Сурдулица, а от 6 юли 1941 до 8 септември 1944 година в Драма и Кавала в състава на Беломорския отряд и 2-ри корпус.[5] След Деветосептемврийският преврат, на 14 септември 1944 с МЗ №125 за командир на полка е назначен подполковник Константин Даскалов.[6] Полкът взема участие в първата фаза на войната в състава на 2-ра конна бригада от 2-ра конна дивизия част от 4-та армия и действа по Струмишкото направление. През тази фаза на войната полкът дава 33 убити. Разформиран е на 15 май 1945 г. в Пловдив, като за времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон на негово място се формира 3-ти допълващ ескадрон.[2][3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети конен полк (11 септември 1885 – 4 септември 1907)
  • Трети конен на Н.И.В. Великата Княгиня Мария Павловна (4 септември 1907 – 1916)
  • Трети конен полк (1916 – 1922)
  • Трети армейски конен полк (1922 – 20 декември 1927)
  • Трети конен полк (20 декември 1927 – 15 май 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Кирил Ботев 23 декември 1885 – 1 ноември 1891
2. Подполковник Наум Никушев 2 ноември 1891 – 19 септември 1895
3. Полковник Петър Салабашев от 20 септември 1895
4. Полковник Велико Кърджиев от 27 февруари 1898
5. Подполковник Тодор Попов от 16 март 1900
6. Полковник Александър Танев 16 юни 1902 – 13 януари 1907
7. Полковник Параскев Нотович 14 януари 1907 – 9 ноември 1910
8. Полковник Юрдан Велчев 10 ноември 1910 – 22 септември 1914
9. Полковник Мирон Тошков 23 септември 1914
10. Полковник Павел Мачев 23 септември 1914 – декември 1915
11. Полковник П. Николов от 12 ноември 1915
12. Подполковник Константин Митов 25 юни 1916 – 17 януари 1917
13. Подполковник Димитър Фтичев 16 януари 1918 – 10 юли 1918
14. Подполковник Теофил Христов от 2 юли 1918
15. Полковник Димитър Фтичев 1 ноември 1918 – 23 декември 1920
16. Подполковник Никола Станимиров от 24 декември 1920
17. Подполковник Димитър Христов от 1 януари 1922
18. Полковник Александър Марков 1926
19. Полковник Иван Стоянов 25 юни 1926 – 1929?
20. Подполковник Иван Марков 18 юни 1929 – 1930
21. Полковник Атанас Жилков от 1 юни 1930
22. Полковник Ст. Стоев
23. Полковник Матей Златоустов от 1 юни 1934
24. Полковник Панталей Ракаров 27 април 1935 – 1936
25. Подполковник А. Кузмов от 23 октомври 1936
26. Подполковник Михаил Минчов 1938 – 1943 (през 1938 и.д., от 1938 титулярен)
27. Подполковник Петър Ангелов 1943 – 1944
28. Подполковник Константин Даскалов 14 септември 1944 – 1945
29. Подполковник Иван Тодоров 1945 – 1945 (временно)

Други командири: подполковник Иван Абаджиев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Х. и др., стр. 35 – 36
  2. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 170
  3. а б в ДВИА, ф. 477, История на фондообразувателя
  4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. Ташев, Т., стр. 350
  6. Ташев, Т., стр. 45

Източници[редактиране | редактиране на кода]