Двадесет и седми пехотен чепински полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двадесет и седми чепински полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 7 февруари 1900 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Пазарджик
Годишнини 6 май, 4 юли

Двадесет и седми чепински полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913),Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и седми пехотен чепински полк е формиран в Пещера под името Трети пехотен резервен полк на 7 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 27 пехотен чепински полк. Установява се на гарнизон в Татар Пазарджик и е част от състава на 2-ра бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на втора пехотна бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В началото на войната води настъпление в направление река Луковица- Света ПеткаАврамови колиби -Мехомия(Разлог).

Част от полка завзема Предела и се прехвърля за кратко в долината на Струма, подкрепяйки настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, след което се връща през Банско. Настъплението на Двадесет и седми полк продължава на юг през Неврокоп до Сяр. След това той настъпва бързо към Солун, но е спрян след Негован, тъй като Седма дивизия и гръцките войски вече са в града.[2]

По време на Междусъюзническата война (1913) в периода 17 – 24 юни 1913 година води боеве със сърбите и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве при връх Занога.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 58
Подофицери и войници: 5053
Коне: 471 Обикновени коли: 47
Товарни коли: 191
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4500
Картечници: 4

През 1915 година полкът води битки при селата Фурка и Плавуш.

През 1918 на Македонският фронт води боеве в района на Завоя на река Черна и село Добромир. След пробива при Добро поле отстъпва като ариегард на Втора пехотна тракийска дивизия. След подписване на Солунско примирие полкът остава като заложник, но полковото знаме тайно е върнато в България.

Полкът е известен и с един от най масовите войнишки бунтове през първата световна война, бунтът е ръководен от подпоручик тесен социалист по убеждения Б. Николчев.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 27 пехотна чепинска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 27 пехотна чепинска дружина и 8 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.[1]

Бойното му знаме е връчено от цар Борис III на 12 юни 1938 година в Пловдив.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран и от 1943 година е на Прикриващия фронт. Участва в борбата с партизаните в Баташко, Лъдженско и Пазарджишко. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1] Участва в боевете при Киселица, връх Стажа, село Бащево, Дуброчица, Петролица, Остраж, Милотиница, река Пчиня, Четирце, Куманово и Скопие. Към полка се числи и гвардейска дружина.

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 27 допълваща дружина.[1]

За негов наследник се е смятал и полкът в Пазарджик.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети пехотен резервен полк (7 февруари 1900 – 29 декември 1903)
  • Двадесет и седми пехотен чепински полк (29 декември 1903 – 1 декември 1920)
  • Двадесет и седма пехотна чепинска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Двадесет и седми пехотен чепински полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Янко Драганов от 1889
2. Подполковник Димитър Гешев между 1890 и 1902
Полковник Яким Димитриев до 1904
Полковник Недю Русев 1912 – 1 декември 1912
Подполковник Илия Раев 1 декември 1912 – 1913
Подполковник Стефан Рачев 17 септември 1915 – 1 април 1917
Полковник Димитър Мустаков 1 април 1917 – 1 ноември 1917
Подполковник Васил Баев 1 ноември – 31 декември 1918
Подполковник Христо Рачев 31 декември 1918 – 1 септември 1919
Подполковник Иван Кючуков 1921 – 1924
Полковник Тодор Ненов 1930 – 1931?
Полковник Тодор Ненов 1932 – 1933?
Полковник Илия Стоянов 1933 – 1935?
Подполковник Христо Икономов от 1935
Подполковник Христо Новаков 1938 – 1940
Подполковник Герман Еленков 1940 – 1944
Полковник Георги Янминчев 1946 – 1946

Други командири: полк. Славейко Василев, полк. Петър Атанасов

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 50
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 64-66.
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]