Направо към съдържанието

Втора пехотна тракийска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втора пехотна тракийска дивизия
Информация
Активна23 декември 1885 – 1944
ДържаваБългария
Гарнизон/щабПловдив
Годишнини4 юли

Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.

Формиране и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Втора пехотна тракийска дивизия е формирана под името Пета пеша бригада съгласно указ № 61 от 23 декември 1885 на княз Александър I Батенберг, по предложение № 244 от същата дата на военния министър майор Константин Никифоров и съгласно мнението на Министерския съвет. В състава на бригадата влизат 9-и пехотен пловдивски полк и 10-и пехотен родопски полк.[1] През 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9-и Пловдивски, 21 Средногорски, 27-и Чепински, 28-и Стремски, 39-и Солунски и 40-и Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]:

През 1919 г. се трансформира в пехотен полк.[3] През 1928 година дивизията е възстановена.

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е разделена на две части. Първа и Трета бригада образуват ядрото на Родопския отряд, който участва в боевете от 5 до 23 октомври 1912 г. за завладяване на Разлога при Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен и пред Драма. Втора бригада е основата на Хасковския отряд, който действа в Източните Родопи и превзема Кърджали и Даръдере.

На 5 ноември 1912 г. участва в боя при Иеникьой и Курулар.

През Междусъюзническа война дивизията участва в боевете за завладяване на билото на Серта планина, Градец, провели се на 17 и 18 юни, в боевете за завладяване на Криволашките позиции а 19, 20 и 21 юни и в боевете при Беаз тепе, в. Занога, в. Кавица, в Панорица от 13 до 17 юли.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Втора артилерийска бригада

Части придадени към дивизията

Боен път

[редактиране | редактиране на кода]

Втора пехотна тракийска дивизия участва в боевете при Велес, Щип и Куманово.[5]

От 1 октомври до 30 ноември 1915 г. дивизията отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. Това включва линията р. Струма – с. Горно Спанчево – Баба Тумбеси – връх Ляски – Долно Дреново – р. Бистрица – с. Доспат – Гьоз тепе – с. Тригра и взема участие в подкрепа на Четиринадесети пехотен македонски полк в боевете с англичаните и французите при Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка и Плавуш.

От 8 до 18 август 1916 г. дивизията участва в боевете на позицията на Южния фронт: връх Дуб, западния бряг на Дойранското езеро, (северно от гр. Дойран) с. Николич – Висока чука – кота 1150.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията е изпратена на Прикриващия фронт от 1940 до 1943 г. През 1944 г. е мобилизирана и влиза в състава на Първа армия.

Участва в (Страцинско-Кумановската операция). Сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик. Дава 1001 убити и 1320 ранени. За проявен героизъм на бойците от дивизията при Стражин тя е наименувана „Втора пехотна тракийска стражинска дивизия“.

Към 1944 г. дивизията е в следния състав:

Състав от 13 171 души:

Наименования

[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пета бригада (23 декември 1885 – 1892)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1892 – 1920)
  • Втори пехотен тракийски полк (1920 – 1938)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1938 – 1950)

Началници

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

#званиеимедати
?ПолковникСава Муткуров
?ПолковникДанаил Николаевсептември 1887 – 8 февруари 1891
?МайорНикола Бочевот 12 февруари 1891
?генерал-майорНикола Ивановмарт 1903 – 1907
?полковникИван Фичев1907 – 1910
?полковникСтилиян Ковачев1910 – 1912
?полковникДимитър Гешов24 декември 1912 – декември 1916
?генерал-майорХристо Бурмов20 май 1917 – юли 1918
?генерал-майорИван Русевюли 1918 – края на войната
?генерал-майорАсен Николов16 септември 1918 – 20 септември 1918
?полковникКонстантин Георгиевслед войната
?ПолковникТодор Нейков
?полковникДимитър Настевот 28 декември 1927
?ПолковникИван Бангеев1927 – 1930
?ПолковникИван Филипов1930 – 1931
?полковникСтефан Цанев1931 – 1934
?генерал-майорТодор Радев1934 – 1934
?ПолковникАтанас Драгиевот 1934
?ПолковникХристо Луков1935 – 1935
?ПолковникГеорги Тунтев1935 – 1935
?ПолковникСветослав Попов1935
?генералИван Тодоров1935 – ?
?генералИван Марков1936 – 1938
?полковникАсен Николовмарт 1938 – декември 1941
?ПолковникКирил Попбожилов1943 – 13 септември 1944
?генерал-майорНикола Генчев14 септември 1944 – юли 1945
?ПодполковникСтефан Терзиевот 1945
?ПодполковникДимитър Братанов1945 – 1947
?ПолковникДелчо Симовдо октомври 1948
?ПолковникМетоди Христовоктомври 1948 – февруари 1950 г.
?ПолковникИван Врачев6 март 1950 – януари 1951

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 308 – 309.
  2. ↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 169
  3. ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 192
  4. ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1128 – 1129
  5. ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 171

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Централен военен архив, ф.320, а.е.498
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_пехотна_тракийска_дивизия&oldid=12858430“.