Направо към съдържанието

Втора пехотна тракийска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втора пехотна тракийска дивизия
Информация
Активна23 декември 1885 – 1944
ДържаваБългария
Гарнизон/щабПловдив
Годишнини4 юли

Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.

Формиране и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Втора пехотна тракийска дивизия е формирана под името Пета пеша бригада съгласно указ № 61 от 23 декември 1885 на княз Александър I Батенберг, по предложение № 244 от същата дата на военния министър майор Константин Никифоров и съгласно мнението на Министерския съвет. В състава на бригадата влизат 9 пехотен пловдивски полк и 10 пехотен родопски полк.[1] През 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9 Пловдивски, 21 Средногорски, 27 Чепински, 28 Стремски, 39 Солунски и 40 Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]:

През 1919 г. се трансформира в пехотен полк.[3] През 1928 година дивизията е възстановена.

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е разделена на две части. Първа и Трета бригада образуват ядрото на Родопския отряд, който участва в боевете от 5 до 23 октомври 1912 г. за завладяване на Разлога при Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен и пред Драма. Втора бригада е основата на Хасковския отряд, който действа в Източните Родопи и превзема Кърджали и Даръдере.

На 5 ноември 1912 г. участва в боя при Иеникьой и Курулар.

През Междусъюзническа война дивизията участва в боевете за завладяване на билото на Серта планина, Градец, провели се на 17 и 18 юни, в боевете за завладяване на Криволашките позиции а 19, 20 и 21 юни и в боевете при Беаз тепе, в. Занога, в. Кавица, в Панорица от 13 до 17 юли.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Втора артилерийска бригада

Части придадени към дивизията

Втора пехотна тракийска дивизия участва в боевете при Велес, Щип и Куманово.[5]

От 1 октомври до 30 ноември 1915 г. дивизията отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. Това включва линията р. Струма – с. Горно Спанчево – Баба Тумбеси – връх Ляски – Долно Дреново – р. Бистрица – с. Доспат – Гьоз тепе – с. Тригра и взема участие в подкрепа на Четиринадесети пехотен македонски полк в боевете с англичаните и французите при Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка и Плавуш.

От 8 до 18 август 1916 г. дивизията участва в боевете на позицията на Южния фронт: връх Дуб, западния бряг на Дойранското езеро, (северно от гр. Дойран) с. Николич – Висока чука – кота 1150.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията е изпратена на Прикриващия фронт от 1940 до 1943 г. През 1944 г. е мобилизирана и влиза в състава на Първа армия.

Участва в (Страцинско-Кумановската операция). Сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик. Дава 1001 убити и 1320 ранени. За проявен героизъм на бойците от дивизията при Стражин тя е наименувана „Втора пехотна тракийска стражинска дивизия“.

Към 1944 г. дивизията е в следния състав:

Състав от 13 171 души:

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пета бригада (23 декември 1885 – 1892)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1892 – 1920)
  • Втори пехотен тракийски полк (1920 – 1938)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1938 – 1950)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

#званиеимедати
?ПолковникСава Муткуров
?ПолковникДанаил Николаевсептември 1887 – 8 февруари 1891
?МайорНикола Бочевот 12 февруари 1891
?генерал-майорНикола Ивановмарт 1903 – 1907
?полковникИван Фичев1907 – 1910
?полковникСтилиян Ковачев1910 – 1912
?полковникДимитър Гешов24 декември 1912 – декември 1916
?генерал-майорХристо Бурмов20 май 1917 – юли 1918
?генерал-майорИван Русевюли 1918 – края на войната
?генерал-майорАсен Николов16 септември 1918 – 20 септември 1918
?полковникКонстантин Георгиевслед войната
?ПолковникТодор Нейков
?полковникДимитър Настевот 28 декември 1927
?ПолковникИван Бангеев1927 – 1930
?ПолковникИван Филипов1930 – 1931
?полковникСтефан Цанев1931 – 1934
?генерал-майорТодор Радев1934 – 1934
?ПолковникАтанас Драгиевот 1934
?ПолковникХристо Луков1935 – 1935
?ПолковникГеорги Тунтев1935 – 1935
?ПолковникСветослав Попов1935
?генералИван Тодоров1935 – ?
?генералИван Марков1936 – 1938
?полковникАсен Николовмарт 1938 – декември 1941
?ПолковникКирил Попбожилов1943 – 13 септември 1944
?генерал-майорНикола Генчев14 септември 1944 – юли 1945
?ПодполковникСтефан Терзиевот 1945
?ПодполковникДимитър Братанов1945 – 1947
?ПолковникДелчо Симовдо октомври 1948
?ПолковникМетоди Христовоктомври 1948 – февруари 1950 г.
?ПолковникИван Врачев6 март 1950 – януари 1951
  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 308 – 309.
  2. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 169
  3. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 192
  4. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1128 – 1129
  5. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 171
  • Централен военен архив, ф.320, а.е.498
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359