Георги Капитанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Капитанов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
неизв.

Георги Петров Капитанов е български офицер, подполковник от генералния щаб, началник-щаб на 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 21-ви пехотен средногорски полк, старши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Капитанов е роден на 16 януари 1876 г. в Чирпан, Османска империя. На 12 август 1895 г. постъпва на военна служба. През 1899 г. завършва в 20 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 7 пехотен преславски полк. През 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1906 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 21-ви пехотен средногорски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1912 година.[1]

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Георги Капитанов е началник-щаб на 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизия, като на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Капитанов служи първоначално като командир на 21-ви пехотен средногорски полк, след което е старши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия майор Капитанов е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[2] По-късно е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[3] На 1 април 1919 г. е произведен в чин подполковник.[4] През 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 115 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84, 94; ВИ, № 49, 18 май 1909; № 102, 8 септември 1912; Списък на офицерите (1909), с. 152)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 163 – 164
  4. Според други данни това се случва на 10 октомври 1916

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България