Георги Капитанов
| Георги Капитанов | |
| български офицер от генералния щаб | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Национален военен университет Академия на Генералния щаб |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
Георги Петров Капитанов е български офицер, подполковник от генералния щаб, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 21-ви пехотен средногорски полк, старши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Капитанов е роден на 16 януари 1876 г. в Чирпан, Османска империя. На 12 август 1895 г. постъпва на военна служба. През 1899 г. завършва в 20-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 7-и пехотен преславски полк. През 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1906 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 21-ви пехотен средногорски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1912 година.[1]
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Георги Капитанов е началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, като на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Капитанов служи първоначално като командир на 21-ви пехотен средногорски полк, след което е старши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия майор Капитанов е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[2] По-късно е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[3] На 1 април 1919 г. е произведен в чин подполковник.[4] През 1919 г. е уволнен от служба.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1899)
- Поручик (1903)
- Капитан (31 декември 1906)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (1 април 1919)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1899)
- Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1909 – 1912)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, с. 115 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84, 94; ВИ, № 49, 18 май 1909; № 102, 8 септември 1912; Списък на офицерите (1909), с. 152)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 163 – 164
- ↑ Според други данни това се случва на 10 октомври 1916
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 70.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 115.
