Двадесет и първи пехотен средногорски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двадесет и първи средногорски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 19 януари 1889 – 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон Пловдив (1889 – 1892)
Станимака (от 1892)
Марш Като вихър безспирно
средногорци летят напред.
Враг заклети що презират
в люти бой те да сразят.

Двадесет и първи средногорски полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, част от състава на 2 Тракийска пехотна дивизия.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и първи средногорски полк е формиран в Пловдив под името Двадесет и първи пеши средногорски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 9-ти пеши пловдивски полк[1] На 2 октомври 1892 г. полкът е дислоциран в Станимака.[2]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Балканската война командир на полка е полковник Владимир Серафимов. На 15.12.1912 г. полк. Серафимов е назначен за командир на 1а бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия. За командир на полка е назначен подполковник Тодор Шарлаганджиев.

Състав на полка[редактиране | редактиране на кода]

В състава на полка влизат четири пехотни дружини

Бойни задачи на полка в началото на войната/05.10.1912 г./[редактиране | редактиране на кода]

  1. Отрязване на турските войски от тъй наречения „Тъмръшки клин“, с център Дьовлен /дн.Девин/, застрашително надвиснал над долината на река Марица.
  2. Прекъсване на железопътната линия на противника, свързваща Дедеагач със Солун.
  3. Да се вземе под български контрол централния път Пловдив, Асеновград, Чепеларе, Рудозем, Ксанти и се осуети евентуален опит на противника да нахлуе в посока Пловдив.

Боеве на полка в началото на войната[редактиране | редактиране на кода]

  • Бой при връх Модър в Родопите на 05.10.1912 г.-първи изстрел и първи успешен бой на българска военна част в Балканската война.
  • Бой на превала Кавгаджик /дн.връх Средногорец – „Родопската Шипка“/ на 21.10.1912 г.за защита на Пашмаклий /дн.град Смолян/ и отразяване настъплението на елитния турски корпус на Явер паша.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 53
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 4412
Коне: 503
Волове: 6
Обикновени коли: 49
Товарни коли: 155
Специални коли: 3
Пушки и карабини: 4200
Картечници: 4

През ноември и декември 1916 г. и началото на 1917 г., когато полкът води бойни действия източно от завоя на р. Черна, Битолско, част от войниците се разбунтуват и напускат позициите. Осъдени са 504 души, от които 22-ма на смърт чрез разстрел. На 22 октомври 1918 г. полкът се завръща в Пловдив и е демобилизиран. [2]

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 21-ва пехотна средногорска дружина. През 1923 година участва в преследване на въстаници в Пещерско и Кюстендилско, а през септември същата година в потушаването на въстанието в Радомирско и Софийско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 21-ва пехотна средногорска дружина и 2-ра пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 и 1943). Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава 2-ра пехотна тракийска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота.[1]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или охранява югоизточната граница (1941 и 1943) в мирновременния му гарнизон се формира 9-та допълваща дружина. След 9 септември 1944 година се формира 21-ва допълваща дружина.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Двадесет и първи пеши средногорски полк (19 януари 1889 – 1892)
  • Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1892 – 1 декември 1920)
  • Двадесет и първа пехотна средногорска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Полковник Матинчев
Майор Димитър Фиков 1891 – 1894
Подполковник Димитър Кирков 29 октомври 1894 – 1897
Полковник Георги Абаджиев от 1900
Полковник Анастас Янков към 1904
Полковник Владимир Серафимов 1 септември 1912 – 15 декември 1912
Полковник Тодор Шарлаганджиев от 15 декември 1912
Полковник Климент Джеров 1915 – 3 декември 1916
Подполковник Георги Капитанов Първа световна война
Полковник Йосиф Разсуканов Първа световна война
Полковник Александър Димитров Първа световна война
Подполковник Георги Саулов от 1927
Подполковник Никола Камячев от 1928
Подполковник Никола Попноев към 1930
Подполковник Крум Колев от 1930
Подполковник Никола Попноев към 2 юни 1932
Полковник Петър Димков 1933 – 1934
Полковник Стефан Каров 1934 – 1935
Полковник Спас Дренски 1935 – 1936
Полковник Димитър Янчев 1936 – 1938
Полковник Димитър Костов 1938 – 1940?
Полковник Борис Петров 1940 – 1944?

Капелмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности, воювали в състава на 21 пехотен Средногорски полк[редактиране | редактиране на кода]

  • полковник Александър Протогеров /тогава подпоручик/
  • подпоручик Дечо Колев /първият офицер, загинал в Балканската война, в боя на Родопската Шипка/
  • подофицер Георги Петров /племенник, сестрин син на Апостола на свободата Васил Левски/
  • подполковник Иван Цонев Абаджиев – командир на дружина през ПСВ (почетен гражданин на гр. Ловеч)

Наследник на полка е съществуващият днес 101-ви Алпийски батальон.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 43
  2. а б ДВИА, ф. 345, История на фондообразувателя
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]