Двадесет и първи пехотен средногорски полк
| Двадесет и първи средногорски полк | |
 14-а рота от полка през Балканската война | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 19 януари 1889 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Пловдив (1889 – 1892) Станимака (от 1892) |
| Марш | Като вихър безспирно средногорци летят напред. Враг заклети що презират в люти бой те да сразят. |
Двадесет и първи средногорски полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, част от състава на 2 Тракийска пехотна дивизия.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Двадесет и първи средногорски полк е формиран в Пловдив под името Двадесет и първи пеши средногорски полк с указ № 11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 9-и пеши пловдивски полк[1] На 2 октомври 1892 г. полкът е дислоциран в Станимака.[2]
Балканска война (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]Към началото на Балканската война командир на полка е полковник Владимир Серафимов. На 15.12.1912 г. полк. Серафимов е назначен за командир на 1-ва бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия. За командир на полка е назначен подполковник Тодор Шарлаганджиев.
Състав на полка
[редактиране | редактиране на кода]В състава на полка влизат четири пехотни дружини
- 1-ва (1, 2, 3 и 4-та роти) – командир подполковник Георги Долапчиев
- 2-ра (5, 6, 7 и 8-а роти) – командир подполковник Илия Врачев
- 3-та (9, 10, 11 и 12-а роти) – командир подполковник Тодор Шарлаганджиев
- 4-та (11, 12, 13 и 14-а роти) – командир подполковник Христо Брайков
Бойни задачи на полка в началото на войната/05.10.1912 г./
[редактиране | редактиране на кода]- Отрязване на турските войски от тъй наречения „Тъмръшки клин“, с център Дьовлен /дн. Девин/, застрашително надвиснал над долината на река Марица.
- Прекъсване на железопътната линия на противника, свързваща Дедеагач със Солун.
- Да се вземе под български контрол централния път Пловдив, Асеновград, Чепеларе, Рудозем, Ксанти и се осуети евентуален опит на противника да нахлуе в посока Пловдив.
Боеве на полка в началото на войната
[редактиране | редактиране на кода]- Бой при връх Модър в Родопите на 05.10.1912 г.-първи изстрел и първи успешен бой на българска военна част в Балканската война.
- Бой на превала Кавгаджик /дн.връх Средногорец – „Родопската Шипка“/ на 21.10.1912 г.за защита на Пашмаклий /дн.град Смолян/ и отразяване настъплението на елитния турски корпус на Явер паша.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 53 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 4412 | Коне: 503 Волове: 6 | Обикновени коли: 49 Товарни коли: 155 Специални коли: 3 | Пушки и карабини: 4200 Картечници: 4 |
През ноември и декември 1916 г. и началото на 1917 г., когато полкът води бойни действия източно от завоя на р. Черна, Битолско, част от войниците се разбунтуват и напускат позициите. Осъдени са 504 души, от които 22-ма на смърт чрез разстрел. На 22 октомври 1918 г. полкът се завръща в Пловдив и е демобилизиран.[2]
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 21-ва пехотна средногорска дружина. През 1923 година участва в преследване на въстаници в Пещерско и Кюстендилско, а през септември същата година в потушаването на въстанието в Радомирско и Софийско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 21-ва пехотна средногорска дружина и 2-ра пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 и 1943). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 2-ра пехотна тракийска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота.[1]
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или охранява югоизточната граница (1941 и 1943) в мирновременния му гарнизон се формира 9-а допълваща дружина. След 9 септември 1944 година се формира 21-ва допълваща дружина.[1]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 21-ви пехотен средногорски полк на 21-ви пехотен средногорски на полковник Серафимов полк.[4]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Двадесет и първи пеши средногорски полк (19 януари 1889 – 1892)
- Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1892 – 1 декември 1920)
- Двадесет и първа пехотна средногорска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1928 – 5 март 1946)
- Двадесет и първи пехотен средногорски на полковник Серафимов полк (от 5 март 1946)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор | Димитър Клатнов | от 1889 |
| Майор | Димитър Фиков | 1891 – 1894 | |
| Подполковник | Димитър Кирков | 29 октомври 1894 – 1897 | |
| Полковник | Георги Абаджиев | от 1900 | |
| Полковник | Анастас Янков | към 1904 | |
| Полковник | Владимир Серафимов | 1 септември 1912 – 15 декември 1912 | |
| Полковник | Тодор Шарлаганджиев | от 15 декември 1912 | |
| Полковник | Климент Джеров | 1915 – 3 декември 1916 | |
| Подполковник | Георги Капитанов | Първа световна война | |
| Полковник | Йосиф Разсуканов | Първа световна война | |
| Полковник | Александър Димитров | от 20 август 1917 | |
| Подполковник | Васил Манов | към 1922 – януари 1923 | |
| Подполковник | Петър Станчев | от януари 1923 | |
| Подполковник | Боян Серафимов | от 1925 | |
| Подполковник | Георги Саулов | от 1927 | |
| Подполковник | Никола Камячев | от 1928 | |
| Подполковник | Никола Попноев | към 1930 | |
| Подполковник | Крум Колев | от 1931 | |
| Подполковник | Никола Попноев | към 2 юни 1932 | |
| Полковник | Петър Димков | 1933 – 1934 | |
| Полковник | Стефан Каров | 1934 – 1935 | |
| Полковник | Спас Дренски | 1935 – 1936 | |
| Полковник | Димитър Янчев | 1936 – 1938 | |
| Полковник | Димитър Костов | 1938 – 1940? | |
| Полковник | Борис Петров | 1940 – 1944? | |
| Подполковник | Стоян Колев | от септември 1944 | |
| Полковник | Танинчев | към 1945 |
Капелмайстори
[редактиране | редактиране на кода]- Капелмайстор Емануил Манолов
- Капелмайстор маестро Георги Атанасов
- Капелмайстор Иван Касабов
- Ръководител на военнодуховия оркестър Ирджи Ханел
- Капелмайстор Борислав Кисьов
- Капелмайстор Атанас Ангелов
Известни личности, воювали в състава на 21 пехотен Средногорски полк
[редактиране | редактиране на кода]- полковник Александър Протогеров /тогава подпоручик/
- подпоручик Дечо Колев /първият офицер, загинал в Балканската война, в боя на Родопската Шипка/
- подофицер Георги Петров /племенник, сестрин син на Апостола на свободата Васил Левски/
- подполковник Иван Цонев Абаджиев – командир на дружина през ПСВ (почетен гражданин на гр. Ловеч)
- генерал-полковник Димитър Стоилов служи като доброволец
Наследник на полка е съществуващият днес 101-ви Алпийски батальон.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
9-а рота от полка.
11-а рота от полка.
12-а рота от полка.
14-а рота от полка.
15-а рота от полка.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 43
- 1 2 ДВИА, ф. 345, История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 29 ноември 2018. Посетен на 3 юни 2018.
- 1 2 Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Средните Родопи и Балканската война, Пловдив, 1972
- Згуров, Т. „Извоюваната свобода“, София, 1996
