Владимир Серафимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Серафимов
Полковник
Vladimir Serafimov and his family.jpg
Семейството на Владимир Серафимов
Информация
Служба 1883 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 21-ви пехотен полк
Битки Сливнишка битка, Пиротско сражение, Битка при Аламидере, Битка при Чеган
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Владимир Серафимов в Общомедия

Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. [1] (по други данни на 23 август 1861 г.[2]) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско българската война (1885) командва 5 рота от 5 пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

Владимир Серафимов (седнал с шал на главата) с бойни другари от Сръбско-българската война

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.[3] След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк. Полковник от 1909 г..

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.

„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.

Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа. [4]

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:

„Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.[5] Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.

Атанас Сулинанджиев от село Устово.[6]

„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.

поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-и пехотен Средногорски полк [7] Работил е и към Главното интендантство.[8]


В хода на преследването на дезорганизираният противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция.[9] Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик (30 август 1883)
  • поручик (24 март 1886)
  • капитан (1 януари 1888)
  • майор (1 януари 1899)
  • подполковник (1 януари 1904)
  • полковник (1 януари 1909)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ IV степен (21 април 1886)
  • Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885, сребърен (15 август 1887)
  • Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове (14 февруари 1896)
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен
  • Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (14 февруари 1903)
  • Знак „За 20 години отлична служба“
  • Възпоменателният кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
  • Военен орден „За храброст“ III степен (Балканска война)
  • Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
  • Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове
  • Орден „За заслуга“ сребърен
  • Орден „Свети Станислав“ III степен, Руска империя
  • Военен кръст „За заслуги“, Австро-Унгария (Първа световна война)
  • Орден „Лъв и слънце“, Персия

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Популярният български рок-изпълнител и композитор Владимир (Валди) Тотев е внук на полковник Серафимов. Той е втори син на най-малката му дъщеря Лиляна[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  2. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 185
  3. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 185 – 186
  4. Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 94
  5. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  6. Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 95
  7. http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  8. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 198.
  9. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  10. Дядо му кръстил село Полк. Серафимово. // Стандарт, 25 август 2002. Посетен на 18 декември 2015.