Полковник Серафимово
| Полковник Серафимово | |
|---|---|
  Полковник Серафимово  Полковник Серафимово | |
| Общи данни | |
| Население | 102 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 24,868 km² |
| Надм. височина | 1005 m |
| Пощ. код | 4794 |
| Тел. код | 03039 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 57282 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община - кмет |
Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) |
Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.
До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година носи името Ябълка, а след това е ноименувано на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов[1].
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Полковник Серафимово се намира в планински район в южната част на Родопите, на 2 километра южно от пътя Смолян - Рудозем. Отстои на около 10 км от Смолян. До селото стига добре поддържан асфалтов път. Климатът е подходящ за семеен и селски туризъм.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите заселници на селото са избягалите българи след потурчването на Смолян. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Полковник Серафимово (Аламут) постъпват в армията 2 войници, което е косвено доказателство, че по онова време в селото живеят помаци[2].
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Алами дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение[3].
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На хълм в центъра на селото се намира паметник в чест на загиналите във войните местни жители и на славния 21-и полк и неговия командир полковник Владимир Серафимов. На близкия връх Средногорец е издигнат паметник, наричан Родопска Шипка, за известната Битка при Аламидере на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война.
В самото село има 2 добре поддържани източноправославни храма. Църквата „Въведение Богородично“ е осветена в 1887 година и е декларирана като художествен паметник на културата.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Полковник Серафимово
- Георги Христов Пачаманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[5]
- Георги Чилингиров (1914 – 2000), известен български народен певец
- Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ III степен[6]
- Коста Панджуров (Панжаров, 1875 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Михал Вълчев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[8]
- Момчил Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[10]
- Генерал-майор инж. Георги Христов Каракехайов - дългогодишен главен инженер на Транспортни войски
Други[редактиране | редактиране на кода]
Близо е и прочутата Родопска Шипка. В селото се намира и семеен хотел „Ловна хижа“ с 10 места и механа към него, с разнообразна местна и традиционна кухня.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826
- ↑ Църквата „Въведение Богородично“. // Посетен на 2015-11-12.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.532.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.133.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.162.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.71.
| ||||||||
