Полковник Серафимово
| Полковник Серафимово | |
|---|---|
  Полковник Серафимово  Полковник Серафимово | |
| Общи данни | |
| Население | 91 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,7 души/km² |
| Землище | 24,868 km² |
| Надм. височина | 1005 m |
| Пощ. код | 4794 |
| Тел. код | 03039 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 57282 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) |
Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година носи името Ябълка, а след това е наименувано на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Полковник Серафимово се намира в планински район в южната част на Родопите, на 2 километра южно от пътя Смолян – Рудозем. Отстои на около 10 километра от Смолян. Климатът е подходящ за туризъм.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите заселници на селото са избягалите българи след потурчването на Смолян. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Полковник Серафимово (Аламут) постъпват в армията 2 войници, което е косвено доказателство, че по онова време в селото живеят помаци.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Алами дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На хълм в центъра на селото се намира паметник в чест на загиналите във войните местни жители и на славния 21-ви полк и неговия командир полковник Владимир Серафимов. На близкия връх Средногорец е издигнат паметник, наричан Родопска Шипка, за известната Битка при Аламидере на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война.
В самото село има 2 добре поддържани източноправославни храма. Църквата „Въведение Богородично“ е осветена в 1887 година и е декларирана като художествен паметник на културата.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Полковник Серафимово
- Вълчо Аврамов Каджабов (1881 - ?), български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет
- Георги Каракехайов (1926 – 2010), дългогодишен главен инженер на Транспортни войски
- Георги Христов Пачаманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[6]
- Георги Чилингиров (1914 – 2000), известен български народен певец
- Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ III степен[7]
- Коста Панджуров (Панжаров, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
- Манол Христов Чилов (1873[9] – ?), македоно-одрински опълченец, зачислен във Втора бригада, Осма костурска дружина, Втора рота и участва в походите София, Саранбей, Дедеагач, Шаркьой, Султан тепе. На 17 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
- Мария Момчилова Стайкова Хубчева (1856 - ?), българска революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет
- Михал Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[11]
- Момчил Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
- Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[13]
- Починали в Полковник Серафимово
- Цветан Марангозов (1933 – 2021), български писател, поет и драматург
Други[редактиране | редактиране на кода]
Близо се намира прочутата Родопска Шипка. В селото се намира и семеен хотел „Ловна хижа“ с 10 места и механа към него, с разнообразна местна и традиционна кухня.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на паметника на полковник Владимир Серафимов
- Снимки от Полковник Серафимово Архив на оригинала от 2006-07-20 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Църквата „Въведение Богородично“. // Посетен на 12 ноември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532.
- ↑ Към 17 март 1943 година е на 70 години.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 368 – 369.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 71.
| ||||||||