Битка при Аламидере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Аламидере е сблъсък между български и османски войски, състоял се на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война край село Аламидере, 15 км югоизточно от днешен Смолян. С победата си в тази битка 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник-Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.

Сили и планове на противниците[редактиране | редактиране на кода]

В началото на бойните действия 21-ви полк под командването на полковник Владимир Серафимов е в състава на 1-ва бригада от 2-ра Тракийска дивизия. Полкът формира левия, източен фланг на Родопския отряд. Задачите му са да загради пътя на турците през Чепеларе към Пловдив и да прекъсне железопътната линия СолунЦариград в участъка, преминаващ през Западна Тракия.[1] Полкът наброява почти 5 000 войници и офицери. В помощ са му придадени артилерийски части с общо 20 планински оръдия, от които 4 скорострелни.[2]

В района на горна Арда е разположена турската Кърджалийска мустахфъзка дивизия – част от Кърджалийския отряд, предвождан от Явер паша. Подсилена с редифски части, дивизията наброява 6 800 военнослужещи. Основната ѝ задача според директивите на османското главно командване е да не допусне българите да прекъснат съобщенията между Източна Тракия и Македония.[3]

Маневриране преди битката[редактиране | редактиране на кода]

Ефективността на бойните действия в Родопите през есента на 1912 г. е обусловена от планинския терен и слабо развитата пътна мрежа. Маневрирането е допълнително затруднено от честите валежи (включително и на сняг), които влошават проходимостта на пътищата.

В първите дни на войната (5-8 октомври) 21-ви полк завладява Тъмръшкия клин с Дьовлен (днешен Девин). Впоследствие, поради сведения за струпване на турски войски в района на Пашмакли (Смолян), полкът се съсредоточава при Чепеларе и настъпва на юг. На 13 октомври българите завземат Пашмакли, Райково и Устово. Една дружина е изпратена да взриви жп моста при село Бук, но набегът е безуспешен (16 октомври). Междувременно турски войски настъпват от околностите Голям Палас (Рудозем) и принуждават (19-20 октомври) прикриващата дружина да отстъпи към Устово. Полковник Серафимов събира войските си в района, за да спре по-нататъшното напредване на противника. До началото на самата битка той няма сигурни разузнавателни сведения за размера на турските сили.[4][5]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Рано сутринта на 21 октомври българите потеглят в три колони към Голям Палас в търсене на контакт с противника. Към 10 ч. предните части на двете войски се сблъскват край шосето за Фатово. Българският авангард отстъпва в безредие, но турците не го преследват. С пристигането на останалите части на 21-ви полк Серафимов нарежда нападение срещу турците (6 табура и 1 батарея), заели гористо възвишение. Атаката няма успех до момента, в който дясната колона (около 1 000 души с 6 оръдия, начело с подполковник Илия Врачев) минава през село Аламидере и заема безпрепятствено височините вляво и в тил на противника. Турските резерви контраатакуват неколкократно, но са отхвърлени. В това време и другият турски фланг е разбит в резултат на щикова атака на българите. Това води до общо отстъпление на турците след 8-часови боеве. Планът на османския командир за обхождане на българските войски се проваля, тъй като табурът, натоварен със задачата, закъснява.[6]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът край село
Полковник Серафимово

След поражението си турците отстъпват на южния бряг на Арда и с малки изключения повече не застрашават района. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива Голям Палас и Смилян. Бойните действия затихват за около две седмици. [7] В началото на ноември българските войски преминават в настъпление, изтласкват окончателно османците от Родопите и до средата на месеца завладяват териториите до бреговете на Егейско море (вижте Битка при Мерхамли).

В битката при Аламидере загиват 35 българи. 75 са ранени, а 22 са безследно изчезнали. Точни сведения за турските загуби липсват, но само убитите са над 180.[6]

В памет на жертвите от Балканските войни през 1934 г. на връх Средногорец до село Аламидере са издигнати паметник и мавзолей. След това върхът става известен като Родопската Шипка.[8]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961 (БВ)
  • Войната между България и Турция през 1912-1913 год., Том VI, Министерство на войната, София 1935 (ВБТ)
  • Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912-1913, Greenwood Publishing Group, 2003, ISBN 0275978885

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БВ, стр. 287-288
  2. ВБТ, т. VI, стр. 254-257
  3. Erickson, стр. 147-150
  4. БВ, стр. 292-293
  5. ВБТ, т. VI, стр. 56-57
  6. а б ВБТ, т. VI, стр. 60-61
  7. ВБТ, т. VI, стр. 61-62
  8. Паметникът на връх Средногорец (15.08.2009)