Битка при Аламидере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при Аламидере
Балканска война
Информация
Период 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г.
Място с. Аламидере (днес Полковник Серафимово), България
Резултат победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg България Flag of Turkey.svg Османска империя
Командири
Flag of Bulgaria.svg полковник Владимир Серафимов Flag of Turkey.svg Явер паша
Сили
21-ви полк:
• 5000 войници и офицери
• 20 планински оръдия
Кърджалийска мустахфъзка дивизия:
• 6800 войници
Жертви и загуби
• 35 убити
• 75 ранени
• 22 безследно изчезнали
• над 180 убити

Битката при Аламидере е сблъсък между български и османски войски, състоял се на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война край село Аламидере, 15 km югоизточно от днешен Смолян. С победата си в тази битка 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.

Сили и планове на противниците[редактиране | редактиране на кода]

В началото на бойните действия 21-ви полк под командването на полковник Владимир Серафимов е в състава на 1-ва бригада от Втора Тракийска дивизия. Полкът формира левия, източен фланг на Родопския отряд. Задачите му са да загради пътя на турците през Чепеларе към Пловдив и да прекъсне железопътната линия СолунЦариград в участъка, преминаващ през Западна Тракия.[1] Полкът наброява почти 5 000 войници и офицери. В помощ са му придадени артилерийски части с общо 20 планински оръдия, от които 4 скорострелни.[2]

В района на Горна Арда е разположена турската Кърджалийска мустахфъзка дивизия – част от Кърджалийския отряд, предвождан от Явер паша. Подсилена с редифски части, дивизията наброява 6 800 военнослужещи. Основната ѝ задача според директивите на османското главно командване е да не допусне българите да прекъснат съобщенията между Източна Тракия и Македония.[3]

Маневриране преди битката[редактиране | редактиране на кода]

Ефективността на бойните действия в Родопите през есента на 1912 г. е обусловена от планинския терен и слабо развитата пътна мрежа. Маневрирането е допълнително затруднено от честите валежи (включително и на сняг), които влошават проходимостта на пътищата.

В първите дни на войната (5 – 8 октомври) 21-ви полк завладява Тъмръшкия клин с Дьовлен (днешен Девин). Впоследствие, поради сведения за струпване на турски войски в района на Пашмакли (Смолян), полкът се съсредоточава при Чепеларе и настъпва на юг. На 13 октомври полкът в жесток бой разгромява три турски табура в района на връх Свети Георги и освобождават селата Пашмакли, Райково и Устово. Една дружина е изпратена да взриви жп моста при село Бук, но набегът е безуспешен (16 октомври). Междувременно турски войски настъпват от околностите Голям Палас (Рудозем) и принуждават (19 – 20 октомври) прикриващата дружина да отстъпи към Устово. Полковник Серафимов събира войските си в района, за да спре по-нататъшното напредване на противника. До началото на самата битка той няма сигурни разузнавателни сведения за размера на турските сили.[4][5]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Рано сутринта на 21 октомври българите потеглят в три колони към Голям Палас в търсене на контакт с противника. Към 10 ч. предните части на двете войски се сблъскват край шосето за Фатово. Българският авангард отстъпва в безредие, но турците не го преследват. С пристигането на останалите части на 21-ви полк Серафимов нарежда нападение срещу турците (6 табура и 1 батарея), заели гористо възвишение. Атаката няма успех до момента, в който дясната колона (около 1 000 души с 6 оръдия, начело с подполковник Илия Врачев) минава през село Аламидере и заема безпрепятствено височините вляво и в тил на противника. Турските резерви контраатакуват неколкократно, но са отхвърлени. В това време и другият турски фланг е разбит в резултат на щикова атака на българите. Това води до общо отстъпление на турците след 8-часови боеве. Планът на османския командир за обхождане на българските войски се проваля, тъй като табурът, натоварен със задачата, закъснява.[6]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът край село Полковник Серафимово

След поражението си турците отстъпват на южния бряг на Арда и с малки изключения повече не застрашават района. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива Голям Палас и Смилян. Бойните действия затихват за около две седмици.[7] В началото на ноември българските войски преминават в настъпление, изтласкват окончателно османците от Родопите и до средата на месеца завладяват териториите до бреговете на Егейско море (вижте Битка при Мерхамли).

Резултати от битката[редактиране | редактиране на кода]

В битката при Аламидере загиват 35 българи, 75 са ранени, а 22 са безследно изчезнали. Точни сведения за турските загуби липсват, но само убитите са над 180.[6]

В памет на жертвите от Балканските войни през 1934 г. на връх Средногорец до село Аламидере са издигнати паметник и мавзолей. След това върхът става известен като Родопската Шипка.[8]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканската война 1912 – 1913, Държавно военно издателство, София 1961 (БВ)
  • Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935 (ВБТ)
  • Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913, Greenwood Publishing Group, 2003, ISBN 0275978885

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БВ, стр. 287 – 288
  2. ВБТ, т. VI, стр. 254 – 257
  3. Erickson, стр. 147 – 150
  4. БВ, стр. 292 – 293
  5. ВБТ, т. VI, стр. 56 – 57
  6. а б ВБТ, т. VI, стр. 60 – 61
  7. ВБТ, т. VI, стр. 61 – 62
  8. Паметникът на връх Средногорец (15.08.2009)