Кърджалийски отряд (български)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджалийски отряд.

Кърджалийски отряд
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Активна 11 октомври 1912 - 13 декември 1912
Държава България
Клон Армия
Тип Пехота
Битки/войни Бой при Местанлъ и Битка при Балкан Тореси в Балканската война
Командири
генерал-майор Никола Генев

Кърджалийският отряд е българско военно формирование, формирано и действало по време на Балканската война (1912-1913).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Отрядът е формиран на 11 октомври 1912 г. под името Кърджалийски гарнизон в състав 3-та и 4-та дружини (от 40-и пехотен полк), 1/2 нестроева рота, картечна рота, телефонна команда и парков взвод от 40-и пехотен полк и 4-то планинско нескорострелно отделение. На 16 октомври към него се присъединяват 4-та погранична рота, 7-а погранична дружина, 10-а и 16-а опълченски и 10-а допълваща дружина. На 31 декември 1912 г. щабът на отряда се преименува в щаб на Македоно-Одринското опълчение.[1]

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на отряда поема началникът на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.

В 12 часа на 29 октомври 1912 г. от Лозенград началник-щабът на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев изпраща телеграма до началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Генев в Кърджали със заповед незабавно да настъпи през Мастанлъ - Гюмюрджина за Дедеагач. Задачата на отряда е да бие и разпръсне събралите се в този край башибозуци и редовни войски, да умиротвори областта и да завладее Дедеагач[2]

В битката при Балкан Тореси на 7 ноември противникът е изтласкан и на 8 ноември отрядът завладява Гюмюрджина без бой. След поражението си в Родопите остатъците от корпуса на Явер паша се оттеглят към долното течение на Марица. Кърджалийският отряд ги преследва. На 14 ноември наближава от запад и юг Мерхамлъ, с което спомага за пленяването на корпуса[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 189 бел. 61
  2. Дървингов, П., „История на Македоно-Одринското опълчение: Том първи“, София, 1919, Държавна печатница
  3. Пейчев, А. и др, „1300 години на стража“, София, 1984, Военно издателство, стр. 236
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България