Кърджали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

Кърджали
      
Герб
Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия
Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия
Общи данни
Население 49 421 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 43 263 (НСИ)
Землище 30 759 000 m²
Надм. височина 275±1 m
Пощ. код 6600
Тел. код 0361
МПС код К
ЕКАТТЕ 40909
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Кърджали
Хасан Азис
(ДПС)
Кърджали в Общомедия

Кърджали е град в Южна България. Той е център на област Кърджали и на община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31.12.2018 г. е 43 263 души. Намира се на 47 km от град Хасково, на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.[1]

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

View from Moniak fortress 2011 058.JPG

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град Перперек (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г., както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./". През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор 9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е 54 km.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей.

Карта Наименования
Деление на Кърджали
Квартали:
  1. Боровец
  2. Байкал
  3. Център
  4. Студен кладенец
  5. Възрожденци
  6. Прилепци
  7. Веселчане
  8. Гледка
  9. Горна гледка
    Райони:
  10. Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“
  11. Индустриална зона A
  12. Индустриална зона Б
  13. Източна индустриална зона
  14. Южна Индустриална зона
  15. Гробищен парк
  16. Парк Простор
  17. Парк Горубсо

Релеф и води[редактиране | редактиране на кода]

Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45 °С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.

Климатични данни за Кърджали
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21 29 26,9 29,7 33,5 38,0 42,3 39,4 36,5 31,2 28,9 25,8 42,3
Средни максимални температури (°C) 6 9 11 17 22 26 30 30 26 20 13 9 18,3
Средни минимални температури (°C) −1 −0,5 2 6 10 14 16 16 12 8 5 1 7,4
Абсолютни минимални температури (°C) −17 −16 −9,1 −11,7 −1,6 5 9,6 9 −1,4 −3,4 −8 −16 −17
Средни месечни валежи (mm) 52 64 53,8 37 72,1 54,1 39,4 23,7 55,5 70,9 56,7 74,6 653,8
Брой на дните с валежи 7 3 5 7 8 6 2 1 4 6 6 10 65
Източник: [1]
Панорамна снимка от Кърджали
Панорамна снимка от Кърджали

Води[редактиране | редактиране на кода]

Река Арда

През града протича река Арда. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира: „Кърджали“, „Студен кладенец“, „Боровица“.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В землището край града почвите са предимно сиви горски и черноземни.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, фелдшпат, слюда, варовик, пясък, чакъл и др.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Тук е имало селища, обитавани от траки, древни елини, римляни; словени/славяни, българи, ромеи, латини и османски турци. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище Перперек (Перперикон). През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида (Източните Родопи) за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV – I в. пр. Хр.

Българско и ромейско средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта Вишеград.

През VI век по средното течение на река Арда се заселват словени/славяни и българи. Днес личат следи от миналото – на траките, на Източната римска империя, на Първото и Второто българско царство. Заселниците през IV-VI век установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува българската държава, този край все още остава в пределите на Източната римска империя. По времето на кан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост)[2] до квартал Горна гледка над язовир „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре защитената Средновековна крепост (цитадела) с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции, е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост, която е на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586.7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк[3]/Моняк (Moniac[4]), където е имало лагер на Анри, брат на Балдуин I, регент на Романя – Латинската империя. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя[5][3]. По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се е откроява и забележителният раннохристиянски ансамбъл с черква Свети Йоан Предтеча, основан през късната античност и развит до определен тип манастирски комплекс през IX-XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Наличието на обширно средновековно гробище в пределите на крепостта на Свети Йоан Предтеча и извън нея, което е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир и което по своя характер е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение, води до обоснованото заключение, че гробището е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс (ст.н.с. Екатерина Манова[6], проф. д-р Стамен Михайлов[7] и др.). Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили, разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Цялата област на река Арда, вкл. земите на дн. Кърджали, е в пределите на Българската държава и под контрола на Цар Калоян, както личи от картата „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“ в многотомната История на България – том 3: Втора българска държава, с. 387, (Ст.н.с. Петър Коледаров).[3] Отзвук от битките на рицарите от IV кръстоносен поход, както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя, достига до мястото, където днес е Кърджали, но какви са точните историко-топографски данни още не може да се смята за установено. Съгласно пестеливия разказ на Жофроа дьо Вилардуен[8], на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски, по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от деспот Слав, а при цар Иван Асен II е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Източната римска империя установява кратковременен контрол тук, в 1254 година цар Михаил Асен отхвърля ромеите. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар Kонстатин Асен – Тих районът отново е в България, после пак ромейски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.

Паметник на българските войни, паднали през Балканската война в битката за Кърджали

Под османска власт[редактиране | редактиране на кода]

През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.[9] Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.[9] За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб [10] е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.

Според езиковеда Проф. Борис Симеонов, името на града може да се изведе от старобългарската дума „кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности изработен на грънчарско колело – и сродна с думите „гърне“ и „грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово. Една по-късна народна етимология, свързана името на града с представата за поле, нива – кър. В речника на проф. Стефан Младенов Кърджали се извежда от установеното през 18 – 19 век „кърджалии = поленци“, хора от полето (низината).[11][12] Вероятно така се е подчертавала разликата между населението на горния, висок десен бряг на реката и населението на по-късния, разположен в низината град, близо до ниския ляв бряг. В речника на Найден Геров е отбелязано "Кѫрджѫлъ (съвр.произн. „кърджъл“) пр.[прилагателно] неизм. – Т.[турски] За чловѣкъ: побѣлѣлъ неколко ...".[12]

18 септември 1924 г.
Изглед от Кърджали, 1939 г.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Регионален исторически музей в Кърджали

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия [13], на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града.

Между Балканските и световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.

През комунизма[редактиране | редактиране на кода]

С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия ОЦК Кърджали. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптора. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.

Кърджали днес[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ с президент Валентин Захариев, и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.

Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.

Регионалният исторически музей в Кърджали е включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 25-то място. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ век по проект на архитекта на Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София – проф. Александър Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България, и тази първоначалното е била замислена за друга цел. Имало е идея там да се помещава медресе, но тя никога не е била такова, обаче началният замисъл за функцията на сградата и руският архитект, добре познаващ северноафриканската и средноазиатска архитектура, оставят интересни пластични решения. Сградата е в модерния тогава в неомавритански стил, доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура не на османския, а на арабския свят и Средна Азия. Поради уникалния си вид сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей Кърджали притежава богата колекция от образци на култова пластика, нумизматика, керамика, накити, средновековни и възрожденски икони, традиционно облекло и други. Намира се близо до центъра на града. Музеят разполага с три големи отдела: етнология, археология и минералогия. Етнографската експозиция отразява различни занаяти в местността по онова време и най-вече отглеждането на тютюн. Археологическата експозиция представя различни образци от ранния неолит до средновековието, тук са изложени и находки от забележителния Перперикон. Показани са и полускъпоценни, скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали, минерали и други.

На 29.10.2003 г. на централния площад на града пред общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена и стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.

Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.[14]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Година Брой на населението
1887 ок. 650
1910 ок. 2500
1934 7767
1946 10 502
1956 20 955
1965 33 271
1975 47 786
1985 55 906
1992 45 793
2001 45 729
2011 43 880

Религия и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Манастир Свети Йоан Предтеча

През Средновековието Източните Родопи са наричани област Ахрида. Тогава тукашният Кърджалийски манастир – укрепен с крепостна стена и кули раннохристиянски комплекс с черква „Свети Йоан Предтеча“ е средище на значима средновековна християнска епархия. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Манастирът е основан през VI – VII век. . На това място са били изграждани няколко църкви, както сочат разкопките, направени от учените. Има голяма крепостна стена с правоъгълни кули. Били са издигани голяма църква, параклис, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била затворена херметически, и когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.

Храм Успение Богородично

Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. (Отец Боян Саръев разказва за съновидение, което получава от Божията майка – тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос). Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперек (наричан и Перперикон). Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.

Православен храм Свети Георги

От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.

Джамия

В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.

Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея.

За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.[15] В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.[16]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

  • Петко Калчев (1959 – 1974)
  • Димитър Милев (1974 – 1981)
  • Милчо Милчев (1983 – 1984)
  • Тодор Запрянов (1985 – 1989 )
  • Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991)
  • Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995)
  • Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999)
  • Румен Димитров Иванов (1999 – 2003)
  • Хасан Азис Исмаил (2003 – 2017)

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (ДПС) (1996 – 2012) Раиф Мустафа (ДПС)(2012 – .....)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:[17]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Новият пазар

Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир Кърджали и ВЕЦ Кърджали. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, Lidl, Билла България и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8590 790 лв. (без ДДС)

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Пощата

Новинарски[редактиране | редактиране на кода]

Радио[редактиране | редактиране на кода]

На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“ със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3.

В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни:

Честота, MHz Радиостанция
90.0 Радио Кърджали – Гласът на Родопите
90.5 Радио Фреш
93.2 Дарик Радио
94.0 Радио 1
97.1 Радио Веселина
98.8 bTV Радио
99.2 Програма Христо Ботев – БНР
101.3 Радио NovaNews
102.8 Радио Фокус
103.6 България он Ер
105.0 Програма Хоризонт – БНР
106.5 Радио Витоша
107.5 Радио The Voice

Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми:

Цифрово излъчване на ТВ програми
канал 26 канал 42 канал 45
bTV
Нова Телевизия
БНТ 1
БНТ 2
БНТ 3
Bulgaria on Air

До 2013 година в града ефирно излъчва Телевизия Родопи.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Висши училища[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Гимназия Христо Ботев
  • ГПЧЕ „Христо Ботев“
  • СОУ „Отец Паисий“
  • ПГИ „Алеко Константинов“
  • СОУ „Владимир Димитров-Майстора“
  • СОУ „Свети Климент Охридски“
  • СОУ „П. Р. Славейков“
  • СОУ „Йордан Йовков“
  • ПГ по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“
  • ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“
  • ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“
  • ПГ по Строителство „Христо Смирненски“
  • ПГ „Васил Левски“
  • ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
  • ОУ „Васил Левски“

Обсерватории[редактиране | редактиране на кода]

Астрономическа обсерватория „Славей Златев“

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 09.JPG

Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков.

Култура и развлечение[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“

Музеи и галерии[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей в Кърджали
Мемориал на еврейската общност от града

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните руски архитекти на епохата – проф. Александър Померанцев ректор на Художествената академия в Санкт Петербург, член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, на сецесионския комплекс на Червения площад в Москва „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на Ростов на Дон, църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове романтизъм и еклектика съчетани с принципите на най-актуалния тогава в Европа стил модерн, което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания той проектира сградата с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони които поставя в интериора на проектираната от него църква Св. Димитър Солунски в с. Берьозовка Липецка област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музия са мароканските арки и детайли напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността.

Театър в Кърджали

Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5 900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15 – 13 век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3 век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.[19] [20] [21][22] [23] [24]

Художествената галерия в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век.

Библиотеки и читалища[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Орфей на входа на града

В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперек/Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.

Тракийски[редактиране | редактиране на кода]

  • На 15 km североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперек/Перперикон.[25] Извисява се на скален връх в Източните Родопи на кота 470 m. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперек.
  • Близо до с. Татул се намира скална гробница.
  • Орлови Скали е тракийско светилище. Скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.

Крепости[редактиране | редактиране на кода]

Храмове и манастири[редактиране | редактиране на кода]

  • Кърджалийски манастир с черква „Свети Йоан Предтеча“[25] е бил средновековен укрепен с крепостна стена и кули манастирски комплекс с триконхална и триабсидна черква, с корени в IV – VII век, развит до XIV век. Реставриран е през 2000 г. Към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.
  • Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев.

Водното огледало[редактиране | редактиране на кода]

  • Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на язовир Кърджали и завършва с бент преди Ардински мост. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото езеро ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове.

Часовниковата кула[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула в Кърджали

Природни[редактиране | редактиране на кода]

  • Близо до града се намират скални образувания известни като Каменна сватба и Каменни гъби.
  • На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.
  • Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .
  • Най-голямото на Балкански полуостров естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за Ардино.
  • Пещера Утробата е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота.

Архитектурни[редактиране | редактиране на кода]

  • Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балкански полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град.
  • Сградата на кметството
  • Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2600 m³/s. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадион Дружба

Кърджали е град с добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Тук са добре развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори.

Понастоящем Кърджали е най-добре представен във спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и ФК Арда Кърджали, които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортове като бокс, водна топка, баскетбол.

Основните спортни съоръжения са:

  • Стадион „Дружба
  • Стадион „Горубсо“
  • Спортна зала „Арпезос“
  • Плувен комплекс „Арпезос“
  • Мотополигон край село Сипей
  • Арена „Спартак“ (Спортната площадка)
  • Гребна база на яз. Кърджали
ФК Арда – Кърджали

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Хетагуров

Родени в Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали
  2. Крепост Вишеград /Горна крепост/
  3. а б в История на България, Том 3: Втора българска държава – Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 (с. с. 145, 242, 268, 341, 354, 386, 387, 388, 495)
  4. Henri d' Outreman. Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties ...
  5. Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – част 440 (с.263)
  6. Манова, Екатерина. Средновековната църква в квартал Веселчани – Издателство Септември, София, 1977.
  7. Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали – Родопски сборник, том VI, 1987.
  8. Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – части 496, 496, 497, 498, 499 и 500 (с.с. 297, 299)
  9. а б ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров
  10. Как е получил град Кърджали името си?
  11. Младеновъ, Проф.д-ръ Стефанъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ – Книгоиздателство Христо Г.Дановъ – О.О. Д-во, София, 1941 година. (с.265)
  12. а б Геровъ, Найденъ. Рѣчникъ на блъгарскъiй язъiкъ. – фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)
  13. В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012
  14. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kardzhali Point.
  15. НСИ
  16. Население, НСИ
  17. Международно сътрудничество и побратимени градове
  18. Партньорството между Кърджали и Елхарт
  19. 100 национални туристически обекта: Регионален исторически музей – Кърджали
  20. РИМ Кърджали
  21. Музеят
  22. Нащокина М.B., Архитекторы московского модерна, М2005, стр379—389
  23. Кириченко Е. И., Зодчие Москвы, А. Померанцев Вып. 1.М 1981.
  24. Всеобщая история архитектуры. Т. 4., Л. – М., 1966., стр. 315 – 317.
  25. а б mc.government.bg
п  б  р
Градове в област Кърджали