България он Ер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Bulgaria on Air)
Направо към: навигация, търсене
Bulgaria on Air

Дата на стартиране 9 септември 2011 г.
19 декември 1994 г. (като M-SAT)
Притежава се от България Ер, М-Сат Кейбъл и др.
Формат на картината 16:9 SD
Език български
Страна Флаг на България България
Статут частна
Предишни наименования M-SAT (1994-2011)
Седалище Летище София
Уебсайт bgonair.bg
Разпространение
Аналогово ефирно Green tickY
Цифрово ефирно MUX1 (България)
Сателит Intelsat 12
Hellas Sat 2 Amos 2
Кабел Green tickY
IPTV Green tickY
Web Green tickY [1]
Хронология
заменил тв канал M-SAT
Bulgaria on Air (радио)
Дата на стартиране 22 март 1996 г. (като Алфа Радио) 9 септември 2011 (като Bulgaria on Air)
Страна Флаг на България България
Девиз Твоят бизнес свят
Покритие (честоти) * София - 88.4 MHz
  • Варна - 91.7 MHz
  • Добрич - 103.7 MHz
  • Шумен - 90.8 MHz
  • Габрово - 91.3 MHz
  • Монтана - 90.0 MHz
  • Ловеч - 90.9 MHz
  • Ахтопол - 105.5 MHz
  • Ямбол - 99.4 MHz
  • Велинград - 106.0 MHz
  • Самоков - 99.4 MHz
  • Айтос - 89.0 MHz
Собственост на Bulgaria Air, М-САТ Кейбъл и др.
Уебсайт http://www.bgonair.bg/

България он Ер ООД[1] или Bulgaria on Air (в превод — България в Ефир) е българска бизнес медия, основана на 9 септември 2011 г. Собственост е на авиационната компания Bulgaria Air и собственикът на варненският кабелен оператор "М-САТ Кейбъл". Включва телевизионен канал (стартирал на мястото на "M-Sat"), радио станция (стартирала на мястото на "Алфа Радио"), онлайн портал и списание. Медията излъчва актуални предавания, новинарски и бизнес емисии, документални филми и други.

История[редактиране | edit source]

М-SAT[редактиране | edit source]

През 1994 стартира регионален канал за град Варна - M-Sat. През 2000 г. започва национално излъчване чрез сателит за територията на България. През 2009 г. каналът е придобит от собствениците на авиационната фирма България Ер и се премества в София, от където започва изграждане на националната си мрежа. През март 2010 г. телевизията започва ефирно излъчване в 15 града в България. Във Варна е заменена като регионален канал от ТВ Черно Море. В края на 2010 г. започва подготовка за ребрандирането на канала в най-голямата бизнес медия в България - България он Ер.

Алфа радио[редактиране | edit source]

На 22 март 1996 година в град Варна стартира радио станцията на телевизия М-САТ — Алфа Радио. В началото програмата е предимно информационна, с новини на 20 минути. В следващите години станцията се налага съвременната музика. Още от началото на съществуването си, Алфа радио излъчва и чрез предаватели в градовете Добрич и Шумен. На 17 март 2007 г. Алфа Радио започна излъчване и в град София, след като закупи честотата на столичното Радио Да. След проведени през първата половина на 2007 г. конкурси, Алфа Радио спечели лиценцзии за радиоразпръскване в градовете Габрово, Ловеч, Монтана и Ямбол. От 2 октомври 2007 г. Алфа радио — София се излъчва от сателит. На 27 май 2008 г. радиото откри своята трета програма с УКВ излъчване в градовете Габрово и Монтана, от 24 март 2009 г. тази програма се излъчва в Ловеч, а от от 6 юли 2009 г. и в град Самоков (на честотата на бившето местно Радио Dance FM). Същата година е закупено от България Ер. На 7 април 2010 г. Алфа Радио започна излъчване на 89 FM в Айтос. На 9 септември 2011 г. е ребрандирано на първото българско новинарско радио — България он Ер. Марката на Алфа радио обаче остава и то продължава да се излъчва в интернет, като през 2012 подновява излъчване в Ботевград и Силистра, а по-късно и в Пазарджик. Очаква да бъдат пуснати предаватели и в Перник и Гоце Делчев .


Ефирна предавателна мрежа[редактиране | edit source]

От 1 март 2013 г. започва да се излъчва и цифрово ефирно за цялата страна чрез мултиплекс MUX 1, във формат 16:9 SD, MPEG 4.

Crystal Tv.png
 • Честоти на MUX 1  • България он Ер  •
Телевизионни канали  • България он Ер  •
Радио станции
Предавателна DVB-T мрежа в България
  BUL01 - Видин 32 Белоградчик, Берковица, Видин, Враца, Гъмзово, Елисейна, Козлодуй, Лом, Мизия, Монтана, Оряхово, Чипровци
  BUL02 - Плевен 51 Априлци, Байкал, Белене, Български извор, Гулянци, Етрополе, Калейца, Кнежа, Ловеч, Луковит, Мездра, Никопол, Новачене, Орешак, Петърница, Плевен, Правец, Роман, Тетевен, Троян, Червен бряг, Ябланица
  BUL03 - Русе 26 Бутово, Бяла, Велико Търново, Ветово, Габрово, Горна Оряховица, Дебелец, Дряново, Елена, Златарица, Килифарево, Козловец, Опака, Плачковци, Полски Тръмбеш, Русе, Свищов, Севлиево, Сеново, Стражица, Трявна, Цар Калоян, Ценово
  BUL04 - Шумен 28 Алфатар, Велики Преслав, Върбица, Главиница, Каолиново, Каспичан, Котел, Нови Пазар, Попина, Попово, Разград, Силистра, Смядово, Соколарци, Тутракан, Търговище, Шумен
  BUL05 - Варна 22 Белослав, Бяла, Варна, Генерал Тошево, Девня, Добрич, Дългопол, Кайнарджа, Константиново, Обзор, Провадия, Тервел, Шабла
  BUL06 - Бургас 42 Айтос, Ахтопол, Бургас, Българово, Каблешково, Малко Търново, Несебър, Приморско, Факия, Царево
  BUL07 - Стара Загора 22 Градец, Елхово, Карнобат, Мъглиж, Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Твърдица
  BUL08 - Кърджали 26 Димитровград, Джебел, Ивайловград, Кърджали, Маджарово, Маказа, Свиленград, Тополовград, Харманли, Хасково
  BUL09 - Пловдив 25 Белово, Ветрен, Долна баня, Душанци, Казанлък, Карлово, Клисура, Копривщица, Костенец, Момин проход, Панагюрище, Пловдив, Стрелча
  BUL10 - Смолян 34 Ардино, Баните, Барутин, Батак, Борино, Брацигово, Велинград, Девин, Дорково, Доспат, Златоград, Лъки, Мадан, Михалково, Неделино, Рудозем, Света Петка, Смилян, Смолян, Сърница, Триград, Хвойна, Чепеларе
  BUL11 - София 23 Бобов дол, Брезник, Годеч, Гюешево, Драгоман, Дупница, Земен, Ихтиман, Кюстендил, Лакатник, Самоков, Своге, София, Трън
  BUL12 - София-град 23 София
  BUL13 - Благоевград 31 Благоевград, Бобошево, Гоце Делчев, Елешница, Кресна, Мелник, Разлог, Рила, Симитли, Якоруда
  BUL14 - Варна-град 22 Варна
  BUL15 - Странджа 42 ///
Редактирай MUX 1  • MUX 2  • MUX 3



Източници[редактиране | edit source]

  1. Публичен регистър на СЕМ