Пловдивска обществена телевизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пловдивска обществена телевизия
Лого на Пловдивска обществена телевизия
Стартиране 1 април 1998 г.
Картина 16:9 SD
Език български
Страна  България
Седалище Пловдив
Уебсайт www.potv.eu
Разпространение
Аналогово Green tickY
Цифрово Green tickY
Сателит Red XN
Кабел Green tickY
IPTV Green tickY
Web Green tickY

Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ), известна и като Пловдивска телевизия „Тракия“, е български телевизионен канал с политематичен профил и национален обхват, разпространяван по кабел. Тя е частна, търговска телевизия от създаването ѝ до днес.[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

ПОТВ започва да излъчва ефирно от 1 април 1998 г. на 57-ми канал в Пловдив (заеман преди това от телевизия „Тракия“). От началото на 2005 г. ПОТВ се излъчва само по кабелните мрежи в град Пловдив и региона. От ноември 2015 г. е включена в IPTV пакета на Булсатком (Булсатком Fusion).[2]

Екипът се състои от опитни телевизионни специалисти с дългогодишен стаж в БНТЕвгений Тодоров, Петър Алексиев, Веселина Божилова, Петко Шойлеков, Ончо Черчиян, Румен Немски, Тодор Даскалов. Телевизията реално не е обществена медия, каквото е името ѝ, но реализира подобни програми. Излъчва регионални новини 4 пъти дневно, дискусионни програми, предавания за хората от третата възраст, за децата, за малцинствата. През 90-те години съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице“ създава и разпространява първите в България телевизионни програми, посветени на етническата толерантност. Реализират се три нови ТВ рубрики, посветени на междуетническите отношения - "Съседи и приятели", "Комшулук" и "Въпреки". Активна роля при тяхната реализация играе Виолета Драганова - първата ромка ТВ водеща в България. Много скоро след това, тя е поканена в БНТ. Оформя се и първият тв екип водещи, представители на етническите малцинства - Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др.[3] Реализирани са десетки проекти, финансирани от международни организации и телевизията е наградена с международни отличия. Създават се първите възстановки на съдебни процеси – включително на живо. Реализират се редица оригинални игрални филми и телевизионни драми – „Съединението – опит за възстановка“, „Голямата бакалница“, поредицата „Съдът на фокус“ и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]