Военен телевизионен канал
| Военен телевизионен канал | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
| ||||||||
| Дата на стартиране | 7 януари 2003 г. | |||||||
| Формат на картината | 16:9 | |||||||
| Език | български | |||||||
| Страна |
 България | |||||||
| Разпространение | ||||||||
| Аналогово ефирно |
 | |||||||
| Цифрово ефирно |
| |||||||
| Сателит |
| |||||||
| Кабел |
 | |||||||
| IPTV |
| |||||||
| Web |
| |||||||
|
| ||||||||
Военният телевизионен канал (съкратено ВТК) стартира на 7 януари 2003 г.
Първоначално програмата се излъчва от Шумен и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от София и е с 24-часова програма. На 25 май 2010 г. програмата променя логото и графичната си опаковка.
ВТК има в началото 27 собствени предавания. Тук работят известни журналисти, режисьори и репортери. Владислав Прелезов, Павел Донев, Митко Димитров, Мария Рачева, Цвета Кирилова, Спас Кьосев, Григорий Недялков са лица на телевизията. От собствените предавания успешни са заглавията „Снайпер“, „Мисиите“, „Шоуто на Мамалев“ с водещ Георги Мамалев, „Рок и хеви“ с Тома Спространов. Телевизията излъчва сутрешен блок, обедни новини, централни новини. Със собствена историческа рубрика е и режисьора Бойко Илиев. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява най-мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Репортерите Евелина Бранимирова и Деси Рангелова следят с камерите на Военния телевизионен канал живота и работата на професионалистите в армията ни. Няма поделение, където почерка на военните репортери да не оставя следа.
Към април 2013 г. единственото актуално предаване в ефира на медията е емисията новини. Останалата част от програмата е запълнена от документални и игрални филми и повторения на стари предавания.
