Българска национална телевизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска национална телевизия
Индустрия Телевизия
Основана 26 декември 1959 г.
Седалище Флаг на България България
Брой местоположения София, Пловдив, Русе, Варна, Благоевград
Положение и регион държавен
Генерален директор Вяра Анкова
Продукти БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ Свят
Собственик Флаг на България България
Девиз Винаги у дома
Уебсайт http://www.bnt.bg/
Българска национална телевизия в Общомедия
Сградата на БНТ
Първо лого на БНТ от 1959 до 2008

Българската национална телевизия (БНТ) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. Тя излъчва една 24-часова програма с национален обхват – „БНТ 1“, програма за българите в чужбина – „БНТ Свят“, обединяващ всички регионални центрове канал – БНТ 2 и канал с висока резолюция (HDTV) – БНТ HD.

БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“, както и е член на EBU, EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF.

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

  • Вяра Анкова – Председател на Управителния съвет и Генерален директор[1]
  • Анета Милкова – Член на Управителния съвет
  • Геновева Момчева – Член на Управителния съвет
  • Ива Харамлийска – Ценкова – Член на Управителния съвет
  • Марина Стойчева – Член на Управителния съвет

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.

През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1975 г. започва своята дейност Втора телевизионна програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Народното събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. телевизията получава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1“, а Втора програма – „Ефир 2“. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2“ излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „БНТ свят“.

На 14 септември 2008 г. е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.

Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара – по протежението на ул. „Тулово“. Старата сграда е била италианско училище. Проектирана е от инж. Константин Йосифов, който е осъществявал и надзора върху строежа. По време на една от бомбардировките през Втората световна война училището е частично разрушено. Притежавайки все пак солидна конструкция, сградата е осигурявала в избените си помещения бомбоубежище за жителите на квартала.

Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчи за пръв път спортно събитие в HD формат – Световно първенство по футбол 2010.

На 16 октомври 2011 г. Втора програма се завръща като БНТ 2 на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.

От март 2012 г. телевизията започва да излъчва във формат 16:9.

На 6 февруари 2014 г. БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция – БНТ HD.

Генерални директори[2][редактиране | редактиране на кода]

Регионални телевизионни центрове[редактиране | редактиране на кода]

Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на България. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.

РТВЦ – Благоевград[3]

Регионалният телевизионен център е създаден през 1975 г. Той участва в програмната схема на БНТ с фолклорни предавания, документални и художествени филми. От 1992 година започва излъчването на регионалната си програма „Канал Пирин“.

РТВЦ – Варна[4]

Регионалният телевизионен център – Варна се създава през 1972 г. За премиера на студиото се смята първото включване в централните новини „По света и у нас“ на 8 септември 1972 г. РТВЦ – Варна отразява големите международни културни прояви с домакин морската столица на България – „Международен балетен конкурс“, Международен музикален фестивал „Варненско лято“, филмовия фестивал „Любовта е лудост“, театралния – „Варненска сцена“, както и многобройни световни и европейски спортни събития и политически форуми. Стартът на регионалната програма „Море“ е на 2 май 1993 г.

РТВЦ – Пловдив

РТВЦ – Пловдив е открит на 22 март 1971 г. и е първото регионално подразделение на БНТ.[5] Отначало работи като Телевизионно студио, което произвежда само репортажи за новинарските емисии „По света и у нас“. Преките излъчвания на програма от Студио „Пловдив“ стартират през февруари 1974 г. От 1979 г. Пловдив става домакин на Международния телевизионен фестивал „Златна ракла“[6], организиран от БНТ. Повече от три десетилетия фестивалът се осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ – Пловдив.

РТВЦ – Русе

Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания „Север“. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.

Ефирна предавателна мрежа[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Управителен съвет на БНТ към 2013, Официален уебсайт
  2. „Шефовете на БНТ от основаването ѝ до днес“, сайт на СБЖ, 19.07.2010 г.
  3. Официална страница на РТВЦ – Благоевград
  4. Официална страница на РТВЦ-Варна
  5. 40 години телевизионен център Пловдив! Празнуваме!, 20 декември 2011
  6. „Златна ракла '98“, в. „Култура“, 1998 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]