Борино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Борино (Община Крушево).

Борино
Village of Borino.jpg
Общи данни
Население 2 399 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 74,567 km²
Надм. височина 1140 m
Пощ. код 4824
Тел. код 03042
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 5462
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Борино
Октай Алиев
(ДПС)
Борино в Общомедия

Борино е село в Южна България. То е административен център на община Борино, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борино се намира в планински район. До него се намират селата Чала, Гьоврен и градовете Доспат и Девин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Карабулак. През 1872 година в селото има 100 къщи. От 1878 до 1912 година то попада в Тъмръшката република. През 1920 година в селото живеят 859 души, през 1946 – 1457 души, а през 1965 – 2685 души.[1]

Етнос и религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от населението се състои от български турци (мюсюлмани), средна част по численост помаци (мюсюлмани) и малка част от етнически българи (християни).[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Борино е разположено в югозападните Родопи, в местност богата на природни забележителности. Някои от тях са дело на човешка ръка като „Кемеров мост“, а други са природни феномени – „Дяволският мост“. Недалеч са Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Буйновското ждрело.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 6 май се организира футболно първенство, в което участват отбори от съседни общини. Присъстват специални гости от страната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Мустафа Сали Карадайъ – председател на ДПС.[3]
  • Реджеп Даглъ – Професор по физика[4]
  • Цветка Димитрова Такова – автор на първата книга за историята на село Борино. „Село Борино в миналото и настоящето на Родопите“, изд. „Демакс“ 2010 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]