Движение за права и свободи
- Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
| Движение за права и свободи | |
|---|---|
 | |
| Абревиатура | ДПС |
| Ръководител(и) | Мустафа Карадайъ |
| Основател(и) | Ахмед Доган |
| Основана | 4 януари 1990 г. |
| Седалище | София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А |
| Членове |  40 000~ (2018)[1] |
| Младежка организация | Младежко движение за права и свободи |
| Член на | Либерален интернационал |
| Идеология | социален либерализъм |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | Обнови Европа |
| Цветове | Син |
| Парламент | 0 / 240
|
| Европарламент | 3 / 17
|
| Области | 1 / 28
|
| Общини | 48 / 265
|
| Сайт | www.dps.bg |
| Движение за права и свободи в Общомедия | |
Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други малцинства в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
История[редактиране | редактиране на кода]
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[2] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност, [3] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[4][5]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса. [6]
Конституционност[редактиране | редактиране на кода]
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ [7] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна. [8]
Отстраняване на Лютви Местан (2015)[редактиране | редактиране на кода]
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на местните избори. [9] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[10]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС. [11] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати. [12]
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ. [13][14]
Председатели на ДПС[редактиране | редактиране на кода]
- Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
- Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
- Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
- Мустафа Карадайъ (от 24 април 2016)
Изборни резултати[редактиране | редактиране на кода]
Парламентарни избори[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1990 | 491 596 | – | 8,03 % | – | 23 / 400
|
Опозиция |
| 1991 | 418 168 | 73 428
|
7,6 % | 0,43 %
|
24 / 240
|
Подкрепя правителството |
| 1994 | 282 711 | 135 457
|
5,4 % | 2,2 %
|
15 / 240
|
Подкрепя правителството |
| 1997 | 323 429 |  40 718
|
7,6 % | 2,2 %
|
19 / 240
|
Опозиция |
| 2001 | 340 395 | 16 966
|
7,45 % | 0,2 %
|
21 / 240
|
Коалиция |
| 2005 | 467 400 | 127 005
|
12,8 % | 5,3 %
|
34 / 240
|
Коалиция |
| 2009 | 592 381 | 124 981
|
14 % | 1,2 %
|
37 / 240
|
Опозиция |
| 2013 | 400 466 | 191 915
|
11,3 % | 2,7 %
|
36 / 240
|
Коалиция |
| 2014 | 487 134 | 86 668
|
14,8 % | 3,5 %
|
38 / 240
|
Опозиция |
| 2017 | 315 976 | 171 158
|
8,9 % | 5,8 %
|
26 / 240
|
Опозиция |
| април 2021 | 335 701 | 19 725
|
10,49 % | 1,59 %
|
30 / 240
|
|
| юли 2021 | 292 514 | 43 187
|
10,71% | 0,22%
|
29 / 240
|
|
| ноември 2021 | 341 000 | 48 486
|
13 % | 2,29 %
|
34 / 240
|
Опозиция |
Президентски избори[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Институция | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2021 | Президентска | 309 681 | — | 11,57% | — | Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова | — |
Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]
Парламентарни избори през 2005 година[редактиране | редактиране на кода]
На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
Избори за Европейски парламент през 2007 година[редактиране | редактиране на кода]
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.
Местни избори през 2007 година[редактиране | редактиране на кода]
На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[15]
Избори за Европейски парламент през 2009 година[редактиране | редактиране на кода]
Парламентарни избори през 2009 година[редактиране | редактиране на кода]
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[16]
| |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 147 | -381049 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | -42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 470 | -597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | -53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[17] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО-БНД[18] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
| |||||||||||||||||||
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[19]
Европейски избори 2014[редактиране | редактиране на кода]
На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.
Местни избори 2015[редактиране | редактиране на кода]
ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[20]
ДПС взима 48 общински постове.[21]
Европейски избори 2019[редактиране | редактиране на кода]
На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председател на партията е Мустафа Карадайъ, заместник-председатели са Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, Хасан Азис.
Разслояване на ДПС[редактиране | редактиране на кода]
Критика[редактиране | редактиране на кода]
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[22]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове. // 24 Часа, 6 август 2018. Посетен на 25 септември 2020.
- ↑ Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
- ↑ Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 29 септември 2012. Посетен на 5 януари 2014. Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine.
- ↑ Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“. // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци. // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Добрев, Петър. Отказ от комунизъм. // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Конституция на Република България
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
- ↑ Доган се връща в политиката. // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България. // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
- ↑ Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ. // trud.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016. Архив на оригинала от 2016-01-26 в Wayback Machine.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine., btv новините, 24 април 2016 г.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР) Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine., Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г., архив на оригинала от 26 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926, посетен на 2009-11-21
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г.
- ↑ БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
- ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 01.11.2015.
- ↑ Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията. // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
| ||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „