Движение за права и свободи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ДПС)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

Движение за права и свободи
Ръководител Мустафа Карадайъ
Основана 4 януари 1990 г.;
преди 29 години
 (1990-01-04)
Щаб София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
Младежка организация МДПС
Член на Либерален интернационал
Идеология Социален либерализъм
Група в ЕП АЛДЕ
Народно събрание
25 / 240
Европейски парламент
3 / 17
Области
1 / 28
Общини
48 / 265
Сайт www.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.

ДПС е определяно като един от основните поддръжници на олигархичния модел на държавно управление.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани[2]. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност[3], която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[4][5]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[6]

Конституционност[редактиране | редактиране на кода]

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ [7] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [8]

Отстраняване на Лютви Местан (2015)[редактиране | редактиране на кода]

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на местните избори.[9] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[10]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[11] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[12]

Председатели на ДПС[редактиране | редактиране на кода]

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
1991 НС &&&&&&&&&0418168.&&&&&0418 168 7,6 %
24 / 240
Подкрепя правителството
1994 НС &&&&&&&&&0282711.&&&&&0282 711 Понижение &&&&&&&&&0135457.&&&&&0135 457 5,4 % Понижение 2,2 %
15 / 240
Подкрепя правителството
1997 НС &&&&&&&&&0323429.&&&&&0323 429 Повишение &&&&&&&&&&040718.&&&&&040 718 7,6 % Повишение 2,2 %
19 / 240
Опозиция
2001 НС &&&&&&&&&0340395.&&&&&0340 395 Повишение &&&&&&&&&&016966.&&&&&016 966 7,45 % Повишение 0,2 %
21 / 240
Коалиция
2005 НС &&&&&&&&&0467400.&&&&&0467 400 Повишение &&&&&&&&&0127005.&&&&&0127 005 12,8 % Повишение 5,3 %
34 / 240
Коалиция
2009 НС &&&&&&&&&0592381.&&&&&0592 381 Повишение &&&&&&&&&0124981.&&&&&0124 981 14 % Повишение 1,2 %
37 / 240
Опозиция
2013 НС &&&&&&&&&0400466.&&&&&0400 466 Понижение &&&&&&&&&0191915.&&&&&0191 915 11,3 % Понижение 2,7 %
36 / 240
Коалиция
2014 НС &&&&&&&&&0487134.&&&&&0487 134 Повишение &&&&&&&&&&086668.&&&&&086 668 14,8 % Повишение 3,5 %
38 / 240
Опозиция
2017 НС &&&&&&&&&0315976.&&&&&0315 976 Понижение &&&&&&&&&0171158.&&&&&0171 158 8,9 % Понижение 5,8 %
26 / 240
Опозиция

Парламентарни избори през 2005 година[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.

Избори за Европейски парламент през 2007 година[редактиране | редактиране на кода]

Гласуване по райони (2007)

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [13]

Избори за Европейски парламент през 2009 година[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни избори през 2009 година[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[14]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 582 4,13 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 795 3,26 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 641 39,72 91 26 117
4 Движение за права и свободи 610 521 +143 121 14,45 +1,64 32 5 37 +3
5 Атака 395 733 +98 885 9,36 +1,22 21 0 21 0
6 Коалиция за България 748 147 -381049 17,70 -13,25 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 368 0,15 0 0 0
8 НДСВ 127 470 -597 844 3,02 -16,86 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[15]
10 Българска лява коалиция 8 762 0,21 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 828 0,07 0 0
12 Зелените 21 841 0,52 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 004 0,12 0 0
14 ВМРО-БНД[16]
15 Другата България 3 455 0,08 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 175 0,05 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,04 0 0 0
18 Български национален съюз - НД 3 813 0,09 0 0 0
19 Синята коалиция 285 662 6,76 15 0 15
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 524 0,27 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 226 195 100,00 209 31 240
   получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[17]

Европейски избори 2014[редактиране | редактиране на кода]

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Местни избори 2015[редактиране | редактиране на кода]

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[18]

ДПС взима 48 общински постове.[19]

Европейски избори 2019[редактиране | редактиране на кода]

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председател на партията е Мустафа Карадайъ, заместник-председатели са Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, Хасан Азис.

Разслояване на ДПС[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“. [20]

„На множество официални изявления ръководители на ДПС използват турския език, което противоречи на конституцията на България.“[21]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Delo.bg. // Посетен на 30.12.2015.
  2. Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“.. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
  3. Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г.. // desebg.com, 29 септември 2012. Посетен на 5 януари 2014.
  4. Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“. // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  5. Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци. // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  6. Добрев, Петър. Отказ от комунизъм. // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
  7. Конституция на Република България
  8. Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
  9. Доган се връща в политиката. // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
  10. Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България. // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  11. Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
  12. Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ. // trud.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  13. „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
  14. Избори през 2009 г., сайт на НС
  15. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  16. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  17. „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
  18. БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове.. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
  19. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  20. Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията. // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  21. Лютви Местан пак говори на турски на откриването на предизборната кампания на ДПС
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България