Ахмед Доган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ахмед Доган

български политик

Ahmed Dogan.jpg

Роден: 29 март 1954 г. (60 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   

Ахмед Демир Доган е политик, основател на Движението за права и свободи (ДПС) през 1990 г. и негов председател до 2013 г. Депутат в 7 Велико народно събрание и народен представител в 36-то, 37-мо, 38-мо, 39-то и 40 Народно събрание на България. Агент на Държавна сигурност от 1974 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед Доган е роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, област Добрич, като Ахмед Исмаилов Ахмедов, но изкарва голяма част от ранното си детство в село Дръндар, област Варна.[2]

Според някои източници, биологичният му баща е от ромски произход от село Пчеларово, който ги изоставя няколко месеца след раждането му.[3][4][5] Една година по-късно майка му Демире се омъжва за втори път и семейството се мести в с. Дръндар. От втория си баща има три сестри - най-голямата е с две години по-малка от него. По бащина линия има брат на име Иван Атанасов, по прякор Мечо, бизнесмен в Добрич.[6]

Израства в бедно селско семейство, дядо му е ходжа в селото, в което живеят. Женен е два пъти, но след края на втория си брак живее от години в съвместно съжителство с манекенката Алтен Алиева.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Доган е избиран за депутат във всички Народни събрания след 1990 г., но системно не посещава парламентарните заседания, въпреки че е задължен да присъства според Правилника за устройството и дейността на Народното събрание.[8] По този повод обяснява, че използва това време за по-полезни дейности.

Въоръжено нападение[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2013 г. по време на VIII национална конференция на ДПС в НДК, 25-годишният Октай Енимехмедов се опитва да стреля с газов пистолет в главата на Ахмед Доган, докато лидерът на ДПС изнася доклада си. Събитието се разиграва пред множество медии, отразяващи конференцията, на която освен много български делегати има и чужденци, в това число лидерът на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент, Греъм Уотсън.

Излизайки на подиума, Енимехмедов насочва газов пистолет към Доган, който при опит да се произведе изстрел засича. Доган от своя страна се опитва да избута оръжието от ръката на нападателя, но не успява, след което пада на земята . При последвалата намеса на охраната и други делегати, Октай Енимехмедов е повален на земята, като делегати на конференцията правят опит за линчуване с удари и ритници. В този момент охранителите от НСО са безпомощни. Впоследствие е изведен от полицаи.

След настъпилото няколкочасово прекъсване на конференцията, в речта му, дочетена от Филиз Хюсменова, Ахмед Доган обявява, че се оттегля от лидерския пост в ДПС и предлага за свой приемник депутата Лютви Местан.[9]

Според бившият директор на НСС Атанас Атанасов този опит за покушение прилича по-скоро на театър, тъй като оръжието е било негодно — газов пистолет, зареден със сигнало-звукови патрони.[10][11] Други коментари на политици за събитието варират от „нападение срещу демокрацията“ и „терористичен акт“ до „инсценировка“ и „провокация“.[12][13]

Според изявление на вътрешния министър Цветан Цветанов нападателят Октай Енимехмедов е криминално проявен и е влязъл на конференцията с пропуск от младежка конференция на ДПС от ноември 2012 г.[14]

Според директора на Института по психология при МВР Неделчо Стойчев, Енимехмедов обяснява деянието си като лично решение и мотивът му е бил да покаже на обществото, че съществува, и че неговото мнение трябва да бъде зачетено, както и да покаже на лидера на ДПС, че не е недосегаем. Според него – това намерение се доказва и с това, че пистолетът е бил зареден със сигнално-звукови патрони. Една от целите на извършителя е била да стане публично известен, а самият той се описва като български патриот, който прави това за доброто на държавата, отбелязва директорът на Института по психология.[15]

По повод побоя над Енимехмедов след повалянето му на земята градският прокурор на София Николай Кокинов излиза с позиция пред медии, че срещу делегатите на ДПС не трябва да се повдигат обвинения за нанесения побой, тъй като „[з]а обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди“. Според главния прокурор Сотир Цацаров „предмет на разпит и установяване ще бъдат както поведението на охраната, така и последващото поведение на лица, които афектирани по обясним начин от неговите действия, упражниха видимо насилие върху него пред телевизионните екрани, въпреки че на този етап той вече беше задържан от служители на НСО“.[16] От Български хелзинкски комитет разкритикуват позицията на градския прокурор Кокинов, заявявайки, че „нито това насилие, нито неговото оправдаване от прокуратурата е правомерно. Причиняването на физически вреди на човек е оправдано само когато този човек все още представлява опасност за някого. От разпространените в медиите кадри не изглежда това да е било така във въпросния случай. Във всички случаи, не изглежда въпросното причиняване на вреди да е с цел неутрализиране на някакъв риск“.[17] Позицията на Кокинов е разкритикувана и от заместник-главния прокурор Борислав Сарафов.[18]

На 30 януари 2013 г. Народното събрание приема Декларация, с която се осъжда опитът за покушение на Ахмед Доган.[19]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) се оповестява агентурната дейност на Ахмед Демир Доган в качеството му на агент с псевдоними „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“ [20]. Според решението на комисията, документите, въз основа на които е установена принадлежността му към органите на ДС включват собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; картони обр. 1 и 3; лични и работни дела Ф.1, а. е. 7576-10 тома [20].

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. Три месеца по-късно обявява, че връща ордена, след като Първанов награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес, Васил Мръчков.[21] Впоследствие Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден „Кирил и Методий“.

В свое интервю през 2014 г. политикът Иван Костов обвинява Ахмед Доган в обвързаност с подозираната за незаконна дейност компания „Мултигруп“ и го нарича „наследник на част от наследството на тази организация“, което го прави „основните фактори на корумпирането на българската политическа система“.[22]

Обръчи от фирми и „разпределяне на порциите“[редактиране | редактиране на кода]

При предизборната си кампания за парламентарни избори през 2005 заявява в предаването Шоуто на Слави по bTV, че финансирането на партията му, както и финансирането на всички други политически партии, става чрез „обръч от фирми“.[23][24]

По време на предизборната кампания за парламентарни избори в България (2009), като лидер на коалиционно управляваща политическа сила, на власт от 2001-до 2009 година, заявява на митинг в село Кочан, че той разпределя „порциите на финансирането в държавата“.[25]

Хидровъзел „Цанков камък“[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед Доган е консултирал четири мегапроекта на правителството на Сергей Станишев - хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“ [26]. Изплащането на парите е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 между Ахмед Демир Доган и Института по минно дело чрез „Минстрой холдинг“ (дял от 60% от института притежава „Минстрой холдинг“ АД).[26] По силата на този документ лидерът на ДПС става „мениджър на проучванията“ за „Цанков камък“ и останалите три хидроенергийни обекта. [26] Според договора Ахмед Доган е трябвало да получи 1 950 000 лева, година по-късно - през февруари 2009 г., той взема 1 500 000 лева, възлагайки изпълнението на проектите на четирима специалисти, които са служители на „Минстрой холдинг“, на които заплаща 50 хил. лева. [26]

По доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание (протокол № 32 от 30.07.2010 год) е образуван процес пред Върховния административен съд. Според Комисията Доган е нарушил закона, защото не е декларирал, че е сключил 4 консултантски договора с института. Иска се от Ахмед Доган да представи документ, удостоверяващ познания в минното дело, хидрологията и строителството, както и 4-те си анализа. [26] Претендира установяване на конфликт на интереси и на основание чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ (ЗПУКИ) присъждане в полза на Държавата равностойността на материалната облага - 1 995 830 лева, наред с предвидените административни санкции по чл. 34, ал. 2, чл. 35 и чл. 37 от ЗПРКИ. Прокурорът счита искането за основателно. Процесуалният представител на „ответника“ иска докладът да бъде „отменен“. Оспорва, че четирите разработки на Ахмед Доган са свързани с държавният проект хидровъзел „Цанков камък“, че хонорарът е колосален за дейността, и че на Доган липсват знания, тъй като „става въпрос за идеен проект за потенциален инвеститор“.[27]

С решение по адм. дело № 14649/ 2010 петчленният касационен състав оставя в сила (освен в частта за разноските) решението на ВАС, с което искането е отхвърлено. Договорът е сключен преди влизане в сила на ЗПРКИ – не е бил длъжен да го декларира общо. Отсъства елемент от фактическия състав на конфликта на интереси – по делото не е доказано на изпълнението на кои задължения по служба на народния представител е било повлияно. Речта от с. Кочан е политическо говорене, а и не е надлежно доказана. Евентуална невярна декларация или търговия с влияние се преследват като престъпления, а не по този ред.[28]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография за Ахмед Доган[редактиране | редактиране на кода]

  • Биков, Тома. (2009). Досието на Доган. Архиви и документи. София: ИК „Millenium“. ISBN 978-954-515-054-8
  • Мизов, Максим. (2010). Ахмед Доган и българският етнически модел. София: ИК „Земя“. ISBN 978-954-92646-1-6
  • Япов, Петър. (2009). Доган: демонът на ДС и КГБ. София: Изд. „Анабел“. ISBN 978-954-92543-1-0
  • Ангелов, Веселин. Ахмед Доган. Документална биография 1954-1990. С., 2011, 397 с. ISBN 978-954-617-108-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Досие на Ахмед Доган онлайн[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - Решение №14/ 04.09.2007 г.
  2. Досието на Доган, Архиви и документи, съставител Тома Биков, Издателска къща "Millenium", София, 2009 г., minaloto.org.
  3. ((bg)) Насков, Теодор. Братът на Доган изчезна. // 168 часа, 02.06.2011. Посетен на 21.01.2013.
  4. „Мендерес Кунгюн: Ахмед Доган е цигано-татарско копеле!“, 16.07.2008 // Afera.bg
  5. Българи - граждани за нацията, 05.06. 2009 г.Вуйчото на Айсехел Руфи: Получени са 100 000 евро за ликвидацията на Ахмед Доган!
  6. Теодор Насков, „Иван - неизвестният брат на Доган“ // вестник „168 часа“, 29.11.2010 г.
  7. Автобиография на Ахмед Доган от сайта на ДПС
  8. ((bg))  Доган е присъствал в Народното събрание три пъти за една година. // Dnevnik.bg. Посетен на 31.08.2008.
  9. Доган се оттегля като лидер, BNT.bg, 19.01.2013
  10. Ген. Атанас Атанасов: Покушението срещу Ахмед Доган е само театър
  11. Дир.бг: Патроните за нападението срещу Доган били сигнално-звукови, 19 януари 2013 г.
  12. Политически реакции след покушението, BNT.bg, 19.01.2013
  13. „Реакциите: От „терористичен акт“ до „инсценировка“, в. „Труд“, 19.01.2013 г.
  14. „Цветанов: Малка е вероятността Доган да бъде убит с такова оръжие“, в. „Дневник“, 19.01.2013 г.
  15. Дир.бг: Нападателят на Доган не искал да го убива, искал да бъде чуто мнението му, dnes.dir.bg, 20 януари 2013.
  16. ((bg))  Кокинов не смята, че трябва да повдига обвинение на делегатите, линчували Енимехмедов. // Дневник, 20.01.2013. Посетен на 21.01.2013.
  17. ((bg))  БХК: Не е прав градският прокурор, че за „обезвреждането на такъв нападател се налага причиняването на такива вреди”. // Български хелзинкски комитет, 21.01.2013. Посетен на 21.01.2013.
  18. ((bg))  Според Борислав Сарафов има основания да се търси отговорност за насилието над Октай Енимехмедов. // Правен свят, 21.01.2013. Посетен на 21.01.2013.
  19. ((bg))  Декларация по повод опита за покушение срещу лидера на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган на 19 януари 2013 г.. // ДВ. бр. 10 от 5 февруари 2013 г.. Посетен на 06.02.2013.
  20. а б Решение №7 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  21. Доган хвърли орден по Първанов. // Вестник "Сега", 2004-07-07.
  22. ((bg)) Йончев, Владимир. Иван Костов пред OFFNews: Доган носи отговорност за всичко от 2001 г. насам. // Оф Нюз, 06.09.2014. Посетен на 06.09.2014.
  23. Доган: Имаме си обръч от фирми – те ни финансират, ние им помагаме, mediapool.bg
  24. Йоана Гъндовска, „Доган се отметна за „обръча от фирми“, в-к „Сега“, 20 април 2006 г.
  25. „Ахмед Доган: Аз разпределям порциите на финансирането в държавата“, Mediapool.bg, 25 юни 2009 г.
  26. а б в г д Е, хубава работа! Доган прибрал милион и половина за Цанков камък, novinitepro.bg, 21 март 2010
  27. Протокол. // ВАС. Посетен на 2011-02-16 дата=2010-09-23.
  28. ВАС. Решение № 2158/ 2011. // Посетен на 2011-02-16.