Варна (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.
Област Варна | |
---|---|
Области в България | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Район за планиране | Североизточен район за планиране |
Областен център | Варна |
Площ | 3818 km² |
Население | 472 654 души (2016 г.) 124 души/km² |
Общини | 12 |
БВП (2021) | 8 389 000 000 лв.[1] |
МПС код | B |
Официален сайт | www.vn.government.bg |
![]() | |
Административно деление на областта | |
Варна в Общомедия |
Област Варна (също и Варненска област) е една от 28-те области на България.
Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В. Тя е 3-та по брой на населението и 12-а по площ. Има 159 населени места, разпределени в дванадесет общини.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при жп спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °C. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).
Почви, растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.
Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.
Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.
За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.
На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.
Близо до Белослав се намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армера е водопадът Орлов камък до с. Горен Чифлик.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]
Населението на областта и агломерацията нараства, както следва:
Област Община |
Площ km2 |
Население 31 декември 1934 |
Население 31 декември 1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011 |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област Варна | 3827,428 | 256 425 | 266 617 | 314 163 | 366 855 | 431 024 | 464 945 | 462 970 | 462 013 | 475 074 | 432 198 | 12 | 11 | 148 | 159 |
Община Аврен | 353,776 | 16 976 | 17 686 | 15 842 | 12 934 | 11 269 | 9109 | 8817 | 8714 | 8574 | 8297 | – | 17 | 17 | |
Община Аксаково | 460,536 | 19 752 | 18 662 | 16 741 | 14 743 | 17 182 | 16 534 | 17 994 | 19 118 | 20 426 | 19 449 | 2 | 21 | 23 | |
Община Белослав | 60,079 | 3823 | 4189 | 7055 | 10 084 | 12 143 | 11 448 | 11 079 | 11 131 | 11 023 | 9870 | 1 | 3 | 4 | |
Община Бяла | 161,842 | 5455 | 5260 | 5461 | 4976 | 4346 | 4019 | 3787 | 3413 | 3242 | 3006 | 1 | 5 | 6 | |
Община Варна | 238,495 | 76 664 | 83 845 | 127 160 | 188 047 | 258 613 | 309 875 | 315 336 | 320 464 | 343 704 | 319 613 | 1 | 5 | 6 | |
Община Ветрино | 292,333 | 15 944 | 15 854 | 14 620 | 13 206 | 11 379 | 9180 | 7990 | 7023 | 5415 | 4508 | – | 10 | 10 | |
Община Вълчи дол | 472,518 | 28 950 | 27 448 | 26 665 | 24 101 | 20 014 | 16 484 | 14 792 | 12 973 | 10 052 | 7608 | 1 | 21 | 22 | |
Община Девня | 121,052 | 6000 | 6405 | 9661 | 12 231 | 13 923 | 10 735 | 9390 | 9683 | 8730 | 7230 | 1 | 2 | 3 | |
Община Долни чифлик | 489,093 | 17 324 | 19 293 | 21 607 | 20 791 | 20 535 | 20 782 | 20 944 | 20 217 | 19 360 | 15 666 | 1 | 16 | 17 | |
Община Дългопол | 440,945 | 20 687 | 21 589 | 22 217 | 20 882 | 18 797 | 18 105 | 16 514 | 15 901 | 14 389 | 12 208 | 1 | 16 | 17 | |
Община Провадия | 520,882 | 33 363 | 34 746 | 36 366 | 34 691 | 33 413 | 30 434 | 28 414 | 25 718 | 22 934 | 18 202 | 1 | 24 | 25 | |
Община Суворово | 215,877 | 11 497 | 11 640 | 10 768 | 10 169 | 9410 | 8240 | 7913 | 7658 | 7225 | 6491 | 1 | 8 | 9 |
Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]
Областта е гъсто населена – 130 д./km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя е свързана с промишлеността и туризма. Степента на урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на Северна България.
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.[4] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001).[4] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българския език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.[4]
Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 души се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. [5]
Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%[6] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.[6]
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[7][8]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 462 013 | 475 074 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 393 884 | 371 048 | 85.25 | 78.10 | |
Турци | 37 502 | 30 469 | 8.11 | 6.41 | |
Цигани | 15 462 | 13 432 | 3.34 | 2.82 | |
Други | Руснаци | 1358 | 5638 | 0.29 | 1.18 |
Арменци | 2240 | 0.48 | |||
Власи | 3620 | 0.78 | |||
Македонци | 147 | 0.03 | |||
Гърци | 223 | 0.04 | |||
Украинци | 208 | 0.04 | |||
Евреи | 67 | 0.01 | |||
Румънци | 440 | 0.09 | |||
Други | 1563 | 0.33 | |||
Не се самоопределят | 3830 | 4306 | 0.82 | 0.90 | |
Не отговорили | 1469 | 50 181 | 0.31 | 10.56 |
Общини[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Община | Численост | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | |
Общо | 475 074 | 371 048 | 30 469 | 13 432 | 5638 | 4306 | 50 181 | 78.10 | 6.41 | 2.82 | 1.18 | 0.90 | 10.56 |
Аврен | 8574 | 5437 | 1502 | 902 | 130 | 194 | 409 | 63.41 | 17.51 | 10.52 | 1.51 | 2.26 | 4.77 |
Аксаково | 20 426 | 14 284 | 316 | 2309 | 1071 | 193 | 2253 | 69.93 | 1.54 | 11.30 | 5.24 | 0.94 | 11.03 |
Белослав | 11 023 | 8727 | 760 | 64 | 255 | 156 | 1061 | 79.17 | 6.89 | 0.58 | 2.31 | 1.41 | 9.62 |
Бяла | 3242 | 2458 | 308 | 103 | 18 | 10 | 345 | 75.81 | 9.50 | 3.17 | 0.55 | 0.30 | 10.64 |
Варна | 343 704 | 290 780 | 11 089 | 3535 | 3481 | 2315 | 32 504 | 84.60 | 3.22 | 1.02 | 1.01 | 0.67 | 9.45 |
Ветрино | 5415 | 3457 | 972 | 144 | 55 | 39 | 748 | 63.84 | 17.95 | 2.65 | 1.01 | 0.72 | 13.81 |
Вълчи дол | 10 052 | 5539 | 1942 | 1068 | 35 | 82 | 1386 | 55.10 | 19.31 | 10.62 | 0.34 | 0.81 | 13.78 |
Девня | 8730 | 6459 | 658 | 525 | 154 | 125 | 809 | 73.98 | 7.53 | 6.01 | 1.76 | 1.43 | 9.26 |
Долни чифлик | 19 360 | 11 127 | 3298 | 400 | 250 | 240 | 4045 | 57.47 | 17.03 | 2.06 | 1.29 | 1.23 | 20.89 |
Дългопол | 14 389 | 5755 | 5918 | 685 | 22 | 193 | 1816 | 39.99 | 41.12 | 4.76 | 0.15 | 1.34 | 12.62 |
Провадия | 22 934 | 13 220 | 2418 | 3381 | 90 | 447 | 3378 | 57.64 | 10.54 | 14.74 | 0.39 | 1.94 | 14.72 |
Суворово | 7225 | 3805 | 1288 | 316 | 77 | 312 | 1427 | 52.66 | 17.82 | 4.37 | 1.06 | 4.31 | 19.75 |
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[9]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 462 013 | 100.00 |
Български | 392 053 | 84.85 |
Турски | 41 229 | 8.92 |
Цигански | 13 079 | 2.83 |
Други | 10 956 | 2.37 |
Не се самоопределят | 3227 | 0.69 |
Непоказано | 1469 | 0.31 |
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[10][11]
Численост | Дял (в %) | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2021 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Общо | 462 013 | 475 074 | 432 198 | 100.00 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 394 357 | 283 143 | 290 407 | 85.35 | 59.59 | 67.19 |
Католицизъм | 749 | 1569 | 0.16 | 0.33 | ||
Протестантство | 1395 | 2849 | 0.30 | 0.59 | ||
Ислям | 45 672 | 20 533 | 25 738 | 9.88 | 4.32 | 5.96 |
Друго | 1827 | 1145 | 639 | 0.39 | 0.24 | 0.15 |
Нямат | – | 20 049 | 22 905 | – | 4.22 | 5.30 |
Не се самоопределят | 16 544 | 29 921 | 52 107 | 3.58 | 6.29 | 12.06 |
Непоказано | 1469 | 115 865 | 40 402 | 0.31 | 24.38 | 9.35 |
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.
Областен управител[редактиране | редактиране на кода]
През 2005 г. Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свикват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител, посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.[12][13] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Петър Кандиларов.[14]
Настоящият областен управител на област Варна е Марио Смърков.
Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Област Варна е център на Североизточен приморски район.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната – 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.
Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки със 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)
- Варненска корабостроителница АД, Варна – производство на плавателни съдове
- Дружба-стил АД, Варна – производство на облекла
- Елдом Инвест, Варна – производство на домакински електроуреди
- Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна – ремонт и производство на плавателни съдове
- Агрополихим АД Архив на оригинала от 2004-10-20 в Wayback Machine., Девня – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
- Захарен завод, Девня – производство на рафинирана захар
- Полимери АД, Девня – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (PVC)
- Солвей-Соди АД, Девня – производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
- ТЕЦ – Варна, Езерово – производство на електроенергия
- Девня-Цимент АД Архив на оригинала от 2004-06-06 в Wayback Machine., Девня
Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [15][редактиране | редактиране на кода]
Компания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Енерго-про Варна ЕАД | 915,4 | 31,6 |
2. | Енерго-про Продажби АД | 687,6 | 9,3 |
3. | Агрополихим АД | 554,2 | 56,0 |
4. | Фармнет АД | 488,7 | 1,5 |
5. | Солвей Соди АД | 445,4 | 135,0 |
6. | Афер България ЕООД | 373,5 | 1,6 |
7. | Параходство Български Морски Флот АД | 274,5 | – 39,9 |
8. | Октопод Инвест Холдинг ЕАД | 239,9 | – 6,0 |
9. | Енерго-про Мрежи АД | 231,9 | 25,6 |
10. | Сойлем С.П.А. клон България КЧТ | 219,5 | 1,5 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.
Образование и здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]
В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.
Списък на общините в област Варна[редактиране | редактиране на кода]
Градовете са с удебелен шрифт.
Община Аврен[редактиране | редактиране на кода]
Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак
Община Аксаково[редактиране | редактиране на кода]
Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична
Община Белослав[редактиране | редактиране на кода]
Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово
Община Бяла[редактиране | редактиране на кода]
Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино
Община Варна[редактиране | редактиране на кода]
Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи
Община Ветрино[редактиране | редактиране на кода]
Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило
Община Вълчи дол[редактиране | редактиране на кода]
Бояна, Брестак, Войводино, Вълчи дол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско
Община Долни чифлик[редактиране | редактиране на кода]
Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец
Община Девня[редактиране | редактиране на кода]
Община Дългопол[редактиране | редактиране на кода]
Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево
Община Провадия[редактиране | редактиране на кода]
Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок
Община Суворово[редактиране | редактиране на кода]
Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nsi.bg.
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
- ↑ а б в news.varna24.bg. // Посетен на 17 февруари 2012.
- ↑ Национален статистически институт. // Посетен на 17 февруари 2012.
- ↑ а б news.varna24.bg. // Посетен на 17 февруари 2012.
- ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
- ↑ news.bpost.bg. // Посетен на 17 февруари 2012.
- ↑ www.mediapool.bg. // Посетен на 17 февруари 2012.
- ↑ vesti.bg. // Посетен на 19 февруари 2012.
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 304, 340 стр.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно област Варна
- Областна администрация Варна
- Източник с данни за БВП на човек от населението на БНБ [неработеща препратка]
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви