Направо към съдържанието

Кичево (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Кичево
Изглед от центъра на Кичево, август 2025 г.
Изглед от центъра на Кичево, август 2025 г.
България
43.2741° с. ш. 27.9609° и. д.
Кичево
Област Варна
43.2741° с. ш. 27.9609° и. д.
Кичево
Общи данни
Население1209 души[1] (31 декември 2024 г.)
46 души/km²
Землище26,267 km²
Надм. височина310 m
Пощ. код9151
Тел. код052
МПС кодВ
ЕКАТТЕ37099
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ; 1999)
Кметство
   кмет
Кичево
Иванка Маринова
(СДС, ДСБ)

Кичево е село в Североизточна България, в община Аксаково, Варненска област.

Разположено е на 20 км от общинския център град Аксаково, 10 км от областния град Варна, 20 км от курорта Златни пясъци и на 17 км от курорта Албена. Надморска височина 250 – 333 м.

Селото е богато на природни източници на вода. Изградени са 7 чешми, заобиколени с много тополи, които напролет стават кичести и красиви. От тези тополи е и името на селото.

До 1934 г. името на селото е Джеферли.[2] Местното население е съставено от гагаузи и преселници от селата Еркеч и Гулица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Даферлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.[4]

В началото на 1944 г. селото има 250 къщи и 340 семейства с местен духовен храм „Св. Великомъченик Георги".[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341191
19461252
19561225
19651176
19751098
1985917
1992904
2001940
20111099
20211253

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 1099 100.00
Българи 911 82.89
Турци 4 0.36
Цигани
Други 8 0.72
Не се самоопределят 4 0.36
Неотговорили 172 15.65
  • Християнство

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на кметството в с. Кичево, август 2025 г.
  • Кметство с. Кичево – кмет Иванка Маринова (от 2011 г.);
  • Основно училище „Свети Климент Охридски“
  • Църковен храм „Свети Георги“;
  • Читалище „Христо Ботев“
  • Седмична детска градина

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има създадени много добри традиции в области като образование, читалищна дейност, съхранение на християнството в продължение на 150 години, опазване на околната среда.

Основното училище „Св. Климент Охридски“ е основано през 1884 година. Днешната му сграда е построена през 1940 – 1948 година; обновена и разширена през 1982 година. Днес в него учат 80 деца, тенденцията е към увеличаване броя на учениците. През 2009 г. в училището е извършено обновяване на базата със средства по европейските програми, спечелени с мащабен проект, изготвен от екип на Община Аксаково. Училището разполага със 7 класни стаи, 3 кабинета, собствен транспорт, училищен стол, целодневно обучение. Училището в село Кичево е единствено в район от 7 села и естествен център на образованието в североизточната част на община Аксаково. Селото разполага и с много добре обзаведена седмична детска градина, която е собственост на „Българо-германско социално дело“, Варна.

Село Кичево се радва на изключителна популярност и интересът към местните терени за застрояване непрекъснато расте. Забележително е, че на 10 км от Варна все още има кътче с кристално чист въздух, прекрасни гори, чиста изворна вода, тишина и спокойствие. Много туроператори са избрали за екскурзии на своите туристи местности в землището на село Кичево като Беклемето, Колокоча, Гюл Пунар. Там са изградени беседки, в които всеки турист може да си отдъхне на чист въздух.

Местният празник на селото се провежда на 6 май – Гергьовден; 22 септември – Общински празник на есенното плодородие

Местната кухня включва ястия, готвени от гагаузите в миналото и предадени от поколение на поколение.

На Гергьовден във всяка къща се приготвя пълнено Гергьовско агне (ориз, дреболии, подправки), зашива се, поставя се в тави и се пече в пещ. Почти във всеки дом на местните хора има изградена такава пещ, както и казан за варене на ракия.

Освен специалитета пълнено агне, в пещта се пече и т.нар. „гагаузка баница“, точена ръчно и залята с подсирено с мая прясно мляко.

Други гагаузки ястия са тарана, калле, уума чорба, платеки и др. Забелязва се, че те са повече постни и тестени.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  4. Варненски новини - дигитално копие - 11/08/1913, No. 284, 2 стр.
  5. Християнска защита - седмичник на Епархийското свещеническо братство Св. Цар Борис във Варненската и Преславска епархия за религия, просвета и обществен живот/ бр. 42, 30 януари 1944 / стр.4
  6. „Справка за населението на село Кичево, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-08. Посетен на 13 декември 2016.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)