Кичево (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Кичево
Общи данни
Население 999 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,267 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 9151
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 37099
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Кичево
Иванка Маринова
(СДС, ДСБ)

Кичево е село в Североизточна България, в община Аксаково, Варненска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 25 км от Община Аксаково; 10 км от областния град Варна, на 20 км от курорта Златни пясъци и на 17 км от курорта Албена. Надморска височина 250 – 333 м.

Селото е богато на природни източници на вода. Изградени са 7 чешми, заобиколени с много тополи, които напролет стават кичести и красиви. От тези тополи е и името на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 г. името на селото е Джеферли.[1] Местното население е съставено от гагаузи и преселници от селата Еркеч и Гулица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Даферлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1191
1946 1252
1956 1225
1965 1176
1975 1098
1985 917
1992 904
2001 940
2011 1099

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1099 100.00
Българи 911 82.89
Турци 4 0.36
Цигани
Други 8 0.72
Не се самоопределят 4 0.36
Не отговорили 172 15.65

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с. Кичево – кмет Иванка Маринова (от 2011 г.);
  • Основно Училище „Свети Климент Охридски“ – директор Марина Семова;
  • Църковен храм „Свети Георги“;
  • Читалище „Христо Ботев“ – читалищен секретар Екатерина Дянкова;
  • Седмична детска градина – директор Маргарита Драгнева

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има създадени много добри традиции в области като образование, читалищна дейност, съхранение на християнството в продължение на 150 години, опазване на околната среда.

Основното училище „Св. Климент Охридски“ е основано през 1884 година. Днешната му сграда е построена през 1940 – 1948 година; обновена и разширена през 1982 година. Днес в него учат 80 деца, тенденцията е към увеличаване броя на учениците. През 2009 г. в училището е извършено обновяване на базата със средства по европейските програми, спечелени с мащабен проект, изготвен от екип на Община Аксаково. Училището разполага със 7 класни стаи, 3 кабинета, собствен транспорт, училищен стол, целодневно обучение. Училището в село Кичево е единствено в район от 7 села и естествен център на образованието в североизточната част на община Аксаково. Селото разполага и с много добре обзаведена седмична детска градина, която е собственост на „Българо-германско социално дело“, Варна.

Днес село Кичево се радва на изключителна популярност и интересът към местните терени за застрояване непрекъснато расте. Забележително е, че на 10 км от Варна все още има кътче с кристално чист въздух, прекрасни гори, чиста изворна вода, тишина и спокойствие. Ненапразно туроператори са избрали за екскурзии на своите туристи местности в землището на село Кичево като Беклемето, Колокоча, Гюл Пунар. Там са изградени беседки, в които всеки турист може да си отдъхне на чист въздух.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Местният празник на селото се провежда на 6 май – Гергьовден; 22 септември – Общински празник на есенното плодородие

Родени в Кичево[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Добрев (р. 1922), български военен, адмирал, депутат, заместник-министър на отбраната;
  • Димитър Павлов (р. 1937), бивш министър на отбраната.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Местната кухня включва ястия, готвени от гагаузите в миналото и предадени от поколение на поколение.

На Гергьовден във всяка къща се приготвя пълнено Гергьовско агне (ориз, дреболии, подправки), зашива се, поставя се в тави и се пече в пещ. Почти във всеки дом на местните хора има изградена такава пещ, както и казан за варене на ракия.

Освен специалитета пълнено агне, в пещта се пече и т.нар. „гагаузка баница“, точена ръчно и залята с подсирено с мая прясно мляко.

Други гагаузки ястия са тарана, калле, уума чорба, платеки и др. Забелязва се, че те са повече постни и тестени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  3. „Справка за населението на село Кичево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 декември 2016. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България