Иван Добрев (адмирал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Добрев.

Иван Добрев
български партизанин и офицер
Роден
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Добрев Стоянов е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Първа варненска чета, заместник-командир на X Въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Български офицер, адмирал. Командващ военноморския флот на Народна република България. Народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Добрев е роден на 25 март 1922 година в село Джеферли (Кичево), Варненско. Семейството е с гагаузки произход [1]. Член на Работническия младежки съюз от 1937 г., а на комунистическата партия от 1942 г.

Осъден на смърт през 1941 г. През септември 1941 г. преминава в нелегалност и действа като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на X въстаническа оперативна зона на НОВА от април 1944 година.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. служи в БНА. Постъпва с първо звание майор. Завършва курс за дружинни командири във военното училище (София). През пролетта на 1945 г. в изпълнение на неговото желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Висше военноморско училище (Варна). През есента на 1945 г получава морско звание капитан-лейтенант (сега равно на капитан III ранг), следва обучение в навигаторски курс във Висше военноморско училище (Варна) като през септември 1947 г. е повишен в звание Капитан II ранг.

След получаването на ескадрения миноносец „Железняков“ от СССР в края на 1947 г. той е назначен за старши помощник командир. [2]

Изпратен в Ленинград на курс във Висша школа за командири на ескадрени миноносци (Высшие ордена Ленина Специальные Классы офицерского состава ВМФ) (ВОЛСОК), за 12 месеца, 1948 – 1949, малко преди завършването му е извикан в Москва и изпратен в Севастопол да приеме командването на новия ескадрен миноносец „Озорной“ преименуван в българския ВМФ на Георги Димитров (ескадрен миноносец).

В периода октомври 20 февруари 1950 г. до 1951 г. е командир на Георги Димитров (ескадрен миноносец), през 1951 г. получава званието Капитан I ранг и 1951 до 1955 г. е командир на различни части и съединения във ВМС,

Завършва Висша военна академия „К. Е. Ворошилов“ в Ленинград (1955 – 1956),

командир на военноморска база Бургас 1956 г и на главна военноморска база Варна 1956 – 1958 г [3]

Първи командир, от 26 юли 1958 г до 28 август 1959 г. на ново сформирания Първи дивизион патрулни кораби в състав: стражеви кораб (СКР) „Дръзки“ и СКР „Смели“,

заместник командващ ВМФ от 1959 г до 1960 г

През 1960 г назначен за командващ военноморския флот на НРБ и удостоен с едно-звездно висше офицерско звание контър-адмирал [4] .

На тази длъжност той остава 12 години и има особен принос в развитието на ВМФ като съвременен боеспособен вид въоръжени сили. През този период ВМФ получава нови кораби от СССР и неговата структура се развива съобразно съвременните тенденции. В този период е удостоен последователно следващите военни звания:

през 1965 г. дву-звездното висше звание – вице-адмирал, и през 1969 г. с три-звездното висше звание адмирал

През 1972 г. става заместник-министър на отбраната, и служи на тази военизирана длъжност до 1990 г.

Избиран е за народен представител между 1962 и 1990 година[5]. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Носител е на почетното звание Герой на социалистическия труд (България) и на три ордена Георги Димитров (орден).[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на OMDA
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 217