Направо към съдържанието

Иван Добрев (адмирал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Добрев.

Иван Добрев
български партизанин и офицер
Роден
с. Джеферли (дн. с. Кичево), Царство България
Починал
26 май 2021 г. (99 г.)

ПартияРаботнически младежки съюз
Българска комунистическа партия
НаградиГерой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Добрев Стоянов е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Първа варненска чета, заместник-командир на X Въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Български офицер, адмирал. Командващ военноморския флот на Народна република България. Народен представител.

Иван Добрев е роден на 25 март 1922 година в село Джеферли (Кичево), Варненско. Семейството е с гагаузки произход [1]. Член на Работническия младежки съюз от 1937 г., а на комунистическата партия от 1942 г.

Осъден на смърт през 1941 г. През септември 1941 г. преминава в нелегалност и действа като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия от април 1944 година.

На 18 май 1944 г. е произведен в звание майор от Главния щаб на Народоосвободителна въстаническа армия, под влиянието, указанията и благодарение на финансирането на ГРУ на Червената армия на СССР на партизанската организация. Званието е потвърдено след окупацията[2] на България от СССР, със завземането на властта от комунистите и техните съюзници на Деветосептемврийския преврат, с Постановление на МС от 11 септември 1944 г.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. служи в БНА. Постъпва с първо звание майор на 22 г, и е назначен за командир на Гвардейската дружина във Варна. Завършва курс за дружинни командири във военното училище (София). Отначало изявява желание да служи в авиацията, но през пролетта на 1945 г. в изпълнение на неговото второ желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Висше военноморско училище (Варна). През есента на 1945 г получава морско звание капитан-лейтенант (сега равно на капитан III ранг), следва обучение в навигаторски курс във Висше военноморско училище (Варна) (по-късно е зачислен към випуск 45-и), като през септември 1947 г. е повишен в звание капитан II ранг.

След получаването на ескадрения миноносец „Железняков“ от СССР в края на 1947 г. той е назначен за старши помощник-командир.[3]

Изпратен в Ленинград на курс във Висша школа за командири на ескадрени миноносци (Высшие ордена Ленина Специальные Классы офицерского состава ВМФ) (ВОЛСОК), за 12 месеца, 1948 – 1949, малко преди завършването му е извикан в Москва и изпратен в Севастопол да приеме командването на новия ескадрен миноносец „Озорной“ преименуван в българския ВМФ на Георги Димитров (ескадрен миноносец).

В периода октомври 20 февруари 1950 г. до 1951 г. е командир на Георги Димитров (ескадрен миноносец), през 1951 г. получава званието капитан I ранг.

На 18.08.1951 г. българският Военноморски флот получава 4 броя трални кораби – 2 морски тралчици (проект 254) и 2 рейдови тралчици (проект 253), с което се поставят основите на военно формирование 18360 – Бургас. Първият командир на дивизиона е 29-годишният капитан І ранг Иван Добрев.

Впоследствие до 1955 г. е командир на други части и съединения във ВМС,

Завършва Висшата военна академия „К. Е. Ворошилов“ в Ленинград (1955 – 1956), командир на военноморска база Бургас 1956 г и на главна военноморска база Варна 1956 – 1958 г.[4]

Първи командир, от 26 юли 1958 г до 28 август 1959 г., на новосформирания Първи дивизион патрулни кораби в състав: стражеви кораб (СКР) „Дръзки“ и СКР „Смели“, заместник-командващ ВМФ от 1959 г до 1960 г,


На 18 август 1960 г назначен за командващ Военноморския Флот на Народна Република България и удостоен с еднозвездно висше офицерско звание контър-адмирал [5].

На тази длъжност той остава 12 години и има особен принос в развитието на ВМФ като съвременен боеспособен вид въоръжени сили. През този период ВМФ получава нови кораби от СССР и неговата структура се развива съобразно съвременните тенденции. Има и големи заслуги за развитието на спорта и специално на водните и плувните спортове, в ролята си на авторитетен спортен деятел; лично спортува за здраве и пример на околните. В същия този период е удостоен последователно следващите военни звания:

през 1965 г. двузвездното висше звание – вице-адмирал, и през 1969 г. с тризвездното висше звание адмирал


На 16 октомври 1972 г. става заместник-министър на отбраната, и служи на тази военизирана длъжност до 1990 г.

Избиран е за народен представител между 1962 и 1990 г.[6] От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Носител е на почетното звание Герой на социалистическия труд (България) и на три ордена Георги Димитров (орден).[7]

Има издадени две книги – „Звездни пътища“ (1987) и „Смяна на вахтите“ (1989). 

На 29 март 2017 г. в ЦВК е чествана в тържествена обстановка 95-годишния юбилей на адмирал Иван Добрев Стоянов, където поздравления от името на ГРУ на Червената армия поднася полковник Василий Сазанович[8] (връх на мрежата на ГРУ в България, обявен за персона нон-грата през декември 2020 г, за дейността си от 2017 до 2020 г.).[9]

  1. Общество
  2. Споразумение за примирие между България и Съюзените народи за периода до подписването на мирен договор, което узаконява в международен план съветската окупация на България (до 1947).
  3. Ескадрените миноносци в българските военноморски сили през периода 1947-1961 г. - част 1 // www.pan.bg.
  4. Походът на ЕМ „Г. Димитров“ до Албания с правителствена делегация на борда (1957 г.) Има ли премълчава ни истини за това събитие?
  5. Безплатен Държавен Вестник издание - Изменени и отменени актове , брой 52 от 30.VI.1959 // www.ciela.net.
  6. Кратка биография на OMDA, архив на оригинала от 19 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120119091646/http://www.omda.bg/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_avtorite_b.htm#_ftnref2, посетен на 27 януари 2012 
  7. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 217
  8. полк. Василий Сазанович – ГРУ
  9. България обяви за персона нон грата дипломат от руското посолство в София – полк. Василий Сазанович