Деветосептемврийски преврат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Деветосептемврийският преврат[1][2] е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България попада в съветската сфера на влияние.

В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“.[3][4][5] Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „преврат“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната.[6] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.[7] Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември е образувано ново правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, обявяват курс към въоръжено въстание срещу „новата фашистката власт“. Същия ден немските войски с постоянно назначение България започват да напускат територията на страната. На 4 септември 1944 г. в София са поканени представители на НОВА на преговори с правителството, но те отказват.

Същия ден германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на българските дивизии окупирали Сърбия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България. В замяна на услугата, след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.

При тези обстоятелства на 5 септември Съветския съюз обявява война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безвластие започват вълнения в различни части на България. Във Варна и Бургас Отечественият фронт установява контрол над администрацията малко преди пристигането на съветските войски. На 6 септември е обявена стачка на трамвайните работници в София, правителството ги подлага на мобилизация, а на следващия ден е разпръсната тяхна демонстрация, при което един човек е убит. На 7 септември са нападнати затворите в Силистра и Плевен и затворниците са освободени, а при разпръскването на демонстрация на миньори в Перник са убити 6 души.[8]

На 7 септември правителството възстановява правата на забранените политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията.[9] Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Дадена е обща политическа амнистия, в следващите дни политзатворниците са освободени. Обявяването от Съветския съюз война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили. Представители на Отечествения фронт водят с военния министър ген. Маринов преговори за преврата. Георги Димитров уведомява Сталин за преговорите.

Междувременно на 8 септември сутринта Червената армия с частите на Трети украински фронт и Черноморския флот навлиза на територията и акваторията на България през северната и морската ни граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.[10] По нареждане на правителството, българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

Същевременно тези акции не дават възможност на Отечествения фронт да установи контрол над страната, както констатира лидерът на комунистите Добри Терпешев. В навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със съществени ресурси в столицата – около 600 партийни членове, 72 членове на бойни групи, а от 6 септември – с още 20 партизани от Шопския отряд.[11]

След като Съветският съюз не отговаря на предложението на правителството за примирие, военният министър Иван Маринов се среща с представители на Военния съюз и Отечествения фронт – Димо Казасов, Кирил Станчев, Владимир Стойчев, Владимир Кецкаров, Георги Иванов, след което предлага на регентите да състяват правителство на Отечествения фронт, изпращайки на 6 септември при тях в Панчарево Кирил Станчев. Те отхвърлят тази възможност, подновявайки предложението си за включване на трима министри от Отечествения фронт в кабинета на Муравиев. Маринов телефонира на регентите и изисква от тях да се явят при него в Министерството на войната, където ултимативно иска смяната на правителството, но отново получава отказ.[12]

Ход на преврата[редактиране | редактиране на кода]

След неуспеха на опита на генерал Иван Маринов за мирна смяна на правителството, на заседание в дома на Кимон Георгиев на 7 септември стеснен състав на Националния комитет на Отечествения фронт взема решение за извършване на военен преврат. В десет часа на същия ден е проведена среща на активисти на Военния съюз (Крум Лекарски, Кирил Станчев, Владимир Стойчев, Тодор Тошев, Христо Стойков, Стоян Трендафилов и други), ръководена от Дамян Велчев, на която се кооридинират действията на съюза за извършване на преврата. На следващата сутрин Добри Терпешев съобщава за решението пред Политбюро на комунистическата партия, а по-късно на 8 септември за готвения преврат са информирани и партизанските групи на БРП.[13]

Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември. Договорено е в кабинета да има по четирима представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – Пладне, двама на БРСДП и двама независими, а министър-председател да бъде Кимон Георгиев, решение, съгласувано със съветския диктатор Йосиф Сталин.[14]

Нощта на преврата лидерите на комунистите – Добри Терпешев, Антон Югов, Георги Чанков, Ангел Цанев, Катя Аврамова – прекарват в дома на Петър Вранчев, а в съседния апартамент се намират Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Никола Петков и Трайчо Доброславски.[15]

Паметна плоча в град Банкя във връзка със събитията от септември 1944 г.

Ключов елемент в извършването на преврата е привличането на Първа пехотна софийска дивизия, най-голямата войскова част в столицата. С това е натоварен Кирил Станчев, който влиза в контакти с нейния началник-щаб полковник Райчо Славков (началник на щаба на армията след преврата), който трябва да неутрализира дивизионния командир полковник Иван Кефсизов.[16]

В 2 часа през нощта на 9 септември няколко малки военни части сред които прожекторната група на кап. Димитър Томов и на кап. Димитър Попов, учебната рота при Военното училище на кап. Веселин Вълков, дружината на подп. Дамян Бейнов от първи софийски пехотен полк, пионерната дружина на кап. Борис Матеев, пионерно-щурмовата дружина при главното командване на майор Александър Димов, возимата батарея на подпоручик Любен Ванков превземат охраняваната сграда на Военното министерство[17]. Военното министерство е завзето от прожекторната група, която се състои от три батареи, а предлога за влизането ѝ е засилване на охраната поради опасност от прогермански преврат.[18] След като там пристига Кирил Станчев, военният министър Иван Маринов застава на страната на преврата и издава съответните заповеди до Първа пехотна дивизия и Школата за запасни офицери.[18] По това време през София преминава Бронираната бригада, придвижваща се от Нови хан към Сливница – тя е спряна в центъра на града и по заповед на генерал Маринов Танковият полк, командван от майор Марин Диков, се разполага на ключови позиции.[18] Ротата на Вълков овладява пощата, а взводът на поручик Сава Цанев блокира телефонната централа и недопуска никого, който не знае паролата „Оборище – Волов“.[18]

До 4 часа основните административни и комуникационни възли в столицата са поставени под контрол и политическите ръководители на преврата се преместват в Министерството на войната.[19]

В 6:25 новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов (третият регент Богдан Филов е в провинцията), които подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.[20] Цялата Българска армия подкрепя преврата и се обявява в услуга на новата власт. На всякъде военните командири арестуват полицията и съвместно с партизански части репресират неудобните. Щаба на войската издава заповед да се ликвидират всички врагове на новата власт които правят опити за оказване на съпротива и отказвт да се предават доброволно на военните и милиционерските власти. Официалното име на армията се преименува от Българска войска на Българска народна войска – съкратено БНВ и в нея наред с другите командни постове се създава длъжността на помощник командирите – генерали и офицери по политическите въпроси на армията .

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече генерал Добри Терпешев НОВА се влива в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска Народна Гвардия а към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота които имат както военнополитически, така и военно полицейски функции. На всякъде вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по малки войскови и полицейски части оказват такава на други по крупни войскови части и силите на ОФ но съпротивата е сломена .

Вечерта на 9 септември при командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин е изпратена делегация, включваща Димитър Михалчев, Кирил Станчев, Димитър Ганев и Райчо Славков и към 22 часа Сталин издава заповед за спиране на военните действия на съветските войски срещу България.[21]

Предишният министър-председател Константин Муравиев преминава в нелегалност. Членовете на правителството са арестувани което се извършва от части на българската войска. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и на някои войскови части. Правителството освобождава Регентския съвет и назначава за регенти проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.[22] С указ на регентите е разпуснато 25-то Обикновено Народно събрание.

На 10 септември органите на полицията са закрити и на тяхно място е създадена „Народна милиция“. Членовете на милицията са най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. Затварят се концентрационните лагери на предишния режим Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

На 11 септември два съветски самолета кацат в София с делегацията от Букурещ и представители на щаба на Трети Украински фронт, които имат за задача да подготвят съветското базиране в страната.

Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където след провалени преговори с командващите офицери, партизаните превземат с бой артилерийските казарми на 12 септември. Заради оказаната съпротивата партизаните ликвидират 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града – полк. Маринов.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души.[23]

Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 12 587 убити и голям брой ранени който варира в зависимост от източниците.[24] Като съюзник на Германия и член на Тристранния пакт, България не получава статут на съвоюваща страна. Въпреки това, победителите отчитат положително факта, че България е обявила война на Германия и е участвала във военните действия със свои войници – т.напр. съгласно Парижкия мирен договор на България е отсъдено да плати не пълната сума на репарациите, а по-ниска[25]. Границите на България остават такива, каквито са били на 1 януари 1941 г., което включва и придобитата през 1940 година Южна Добруджа по силата на Крайовска спогодба.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Деветосептемврийски преврат“, Голяма енциклопедия България, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българска Академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 1701 ISBN 978-954-8104-27-2- (т. 5) ISBN 978-954-398-140-3 (т.5)
  2. ((bg))  Деветосептемврийски преврат 1944. // Енциклопедия А-Я, 2005. Посетен на 10 октомври 2011.
  3. Пропагандни кадри, подготвени с цел да консолидират комунистическото управление в България; част от политическата пропаганда целяща да скрие репресивния характер на комунистическия режим; кадрите обхващат периода от преврата на 9 септември 1944 до средата на 50-те; Част 1. // Посетен на 2013-09-08.
  4. Част 2. // Посетен на 2013-09-08.
  5. Част 3. // Посетен на 2013-09-08.
  6. Гърдев, Борислав. 125 години от рождението на Богдан Филов. // Електронно списание LiterNet, 2008. Посетен на 11 юли 2009.
  7. Цветков, Пламен. Какво се случва на България през септември 1944 г.. // декомунизация. Архив на оригинала от 2004-10-24. Посетен на 11 юли 2009.
  8. Недев 2007, с. 615.
  9. Хронология 1944 – 1947, decommunization.org, видяно на 21 март 2012
  10. Карта: Операцията на 3-ти Украински фронт при окупирането на България. // Посетен на 2013-09-08.
  11. Недев 2007, с. 615 – 616.
  12. Недев 2007, с. 605 – 606.
  13. Недев 2007, с. 617 – 618, 623 – 625.
  14. Недев 2007, с. 620 – 621.
  15. Недев 2007, с. 625 – 626.
  16. Недев 2007, с. 605, 626.
  17. 9 септември 1944 г. – Парола „Оборище – Волов“
  18. а б в г Недев 2007, с. 626 – 630.
  19. Недев 2007, с. 626 – 630.
  20. Недев 2007, с. 630 – 631, 635 – 636.
  21. Недев 2007, с. 639 – 640.
  22. Недев 2007, с. 642.
  23. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 26 – 27.
  24. Документи и снимки за България и Втората световна война вече са със свободен достъп в интернет, Христо Христов, 07 май 2015
  25. Част V, чл. 20 от Мирния договор с България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Делев, Петър и др. 51. България в годините на Втората световна война, 52. Преходният период на „народната демокрация“ — 1944 – 1947 г.. // История и цивилизация за 11. клас. Труд, Сирма, 2006.
  • Социализъм. Натрапените мечти за „идеален строй“. // Българите и България. Министерство на външните работи, Труд, Сирма, 2005.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]