Асен Кантарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Кантарджиев
Асен Тодоров Кантарджиев
български политик
Роден
Починал
1981 г. (82 г.)
Националност българин
Професия политик, учен

Асен Кантарджиев е български учен, политик, офицер и общественик, създател на крайнодесния Съюз на ратниците за напредъка на българщината.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Тодоров Кантарджиев е роден през 1898 г. в Самоков. Син е на генерал Тодор Кантарджиев. На 16 години става доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО. Участва във Първата световна война като офицер. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста „За храброст“. В края на войната е курсист в авиацията. След войната следва право в Софийския Университет, а после индустриална химия в Берлин, Германия. В края на краищата завършва агрономство в Бон.

Връща се в България и започва да преподава в Агрономическия факултет на СУ. След връщането си в страната Кантарджиев става масон. От 1926 до 1928 г. е специализант на Рокфелерова стипендия в САЩ, а след това специализира в Кил, Германия и Берн, Швейцария. През 1928 става доцент в СУ, а през 1931 г. е вече професор, като едновременно е и декан на Агрономическия факултет (1932 – 1933).

Някъде в началото на 30-те години напуска масонската ложа, заедно с други бъдещи ратници – писателят Змей Горянин и Петър Габровски. По това време окончателно се оформят и идейно-политическите му схващания. От масонското му членство остават и някои методи, които той ще прилага в по-нататъшната си работа, а именно полуконспиративния характер на организацията, която създава, както и начинът за набиране на членове. С напускането на ложата Асен Кантарджиев и Петър Габровски предизвикват сътресение в живота на българското масонство.

Проф. Кантарджиев е главен идеолог и един от създателите на основания през 1936 година Съюз на ратниците за напредъка на българщината. Организацията проявява симпатии към националсоциализма, антикомунизма и антисемитизма. За своята дейност той е задържан от властите над 200 пъти и 4 пъти е съден. През 1938 г. Съюзът е разтурен, а професорът е интерниран в Котел. По време на войната отново е интерниран през 1943 г. до пролетта на 1944 г.

Малко преди преврата от 9 септумври, 1944 г. Кантарджиев, като част от прогермански настроена група около проф. Цанков влизат в контакти с германското разузнаване в София, където се планира опит за преврат. Кантарджиев се свързва с ген. Кочо Стоянов, който е командващ на 5 армия в Скопие.[1] Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали новото правителство на Константин Муравиев и направи Александър Цанков премиер.[2] След провала на заговора на 6 септември генерал-майор Стоянов е поставен под домашен арест.[3] Същевременно по заповед от Берлин германското разузнаване, осигурява автомобили за останалите заговорници с които ги транспортира в гр. Ниш, откъдето с военен самолет излитат за Виена. Впоследствие Кантарджиев, както и групата заговорници формират задграничното колаборационистко Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков. Проф. Кантарджиев има смъртна присъда от „Народния съд“.[4]

Живее известно време в Германия (ФРГ). Установява се в Нюрнберг, където се намира един от най-големите заводи за млечни произведения. Там Кантарджиев постепенно си създава професионална база и намира постоянна и подходяща работа. Това му позволява като висококвалифициран учен и специалист в професията си да бъде одобрен за емигриране в САЩ, където заминава в края на 1949 г. В САЩ е до 1950 г. Отказва се от политическа дейност понеже американското ФБР, отправя към него категорично предупреждение и го държи под наблюдение. След това живее известно време в Канада до 1953 г. и отново се завръща в САЩ, където умира през 1981 г. в Лос Анжелис.

Кантарджиев има трайни и задълбочени интереси в областта на историята, литературата, правото, военните науки и музиката. Председател на реномирания хор „Гусла“. Той е автор на 17 книги и повече от 30 научни публикации, последната известна е от 1954 г. в Канада. Някои от тях са преведени в Южна Америка след 1950 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
  2. България отново на кръстопът: 1942 – 1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
  3. Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
  4. Любомир Георгиев Огнянов, Държавно-политическата система в България 1944 – 1948, Изд. на БАН, 1993, ISBN 9544302026, стр. 33.