Самоков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

Герб на Самоков
Самоков
Samokov-downtown.jpg
Централната част на Самоков
Общи данни
Население 27 193 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 26 589 (НСИ)
Землище 128,982 km²
Надм. височина 946 m
Пощ. код 2000
Тел. код 0722
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 65231
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Самоков в Общомедия

Са̀моков е град в Западна България. Намира се в Софийска област на 55 км от град София и на 8 км от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Самоковската котловина е разположена между няколко планини – Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора – на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ текат водите на река Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 km2.

Град Самоков, разположен в едноименната котловина отстои на 60 km от София, на 10 km от курорта Боровец, на 8 km от един от входовете на Национален парк Рила, на 29 km от минералните извори в Сапарева баня, на 14 km от тези на Белчин баня, на 27 km от балнеоложкия комплекс в Долна баня и на 12 km южно от язовир Искър.

Геоложка история[редактиране | редактиране на кода]

Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.

Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях – възвишението Ридо – днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127 м) – един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м, а от другата страна на града е Продановския рид. Името му идва от съседното село Продановци.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Местоположението на града определя и климата – не много горещо лято и студена, продължителна зима. Продължително е слънчевото греене, с много малки изключения на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но със силното въздействие на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снеговалежи.

Климатични данни за Самоков (1926-1970)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,7 18 27,4 26,4 30,4 32,8 34,4 36,8 34,5 30 25 18 36,8
Средни максимални температури (°C) 1,1 3,1 6,4 12,4 17,2 20,9 23,5 23,8 20 14,3 8,4 3,5 12,9
Средни температури (°C) −3,4 −1,6 1,5 7,2 12 15,3 17,4 17,1 13,3 8,4 3,7 −0,9 7,5
Средни минимални температури (°C) −7,6 −6,1 −3,2 1,9 6,4 9,6 11 10,3 7,3 3,5 −0,2 −4,5 2,4
Абсолютни минимални температури (°C) −28 −24 −19 −10,4 −2,7 0,4 2,9 0,8 −4,7 −7,4 −14,7 −23,6 −28
Средни месечни валежи (mm) 45 37 43 61 82 89 67 46 48 52 52 48 670
Източник: Stringmeteo.com

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Самоковската котловина е сравнително богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава – Черни Искър и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци – Палакария и Шипочаница. Преди града покрай реката се намира местността Лаго.Тя е широка около 200-300м.През нея минава път и много острови, покрити с влаголюбиви гори. След града по течението на Искър е разположен язовир Искър.

Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край: Йончево езеро и Страшно езеро. И двете са били любимо място на живописеца Христо Йончев-Крискарец. Неговото име носи Йончево езеро. Около тях има още четири, най-посещаваното от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица – Еленските.

История[редактиране | редактиране на кода]

Миналото на града е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI -VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман.

Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно – в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови – откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище.

От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 11035 жители
  • 1946 г. – 13218 жители
  • 1956 г. – 16748 жители
  • 1975 г. – 25756 жители
  • 1987 г. – 27678 жители
  • 1988 г. – 28217 жители
  • 1992 г. – 28608 жители
  • 2008 г. – 28069 жители
  • 2009 г. – 28040 жители
  • 2010 г. – 27929 жители
  • 2014 г. – 26385 жители

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Самоковски девически манастир[редактиране | редактиране на кода]

Девическият манастир “Покров Пр. Богородици” в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.

Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.

По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса обаче, балдахинът над светия престол и другите църковни мебели, без съмнение са дело на самоковски майстори. Особена виртуозност има в изработката на иконостасните царски двери.

Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа – св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи – дело на самоковски майстори.

Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860 г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика Матей Самоковски, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата „Свети Никола“ показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите ѝ купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата „Свети Никола“ сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите ѝ са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. „Св. Никола“ е гробищна църква. В двора ѝ са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

Строителната одисея на тази църква приключва през 1835 година. сградата е трикорабна, с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите самоковски църкви. Строена е по-пестеливо, тъй като в тази част на града е имало по-малко миряни. Днес тя носи не по-малка историческа стойност от останалите храмове.

Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът започнал три години по-късно, за да приключи през 1860 г. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства. Новата синагога е построена по планове на Бет-Амикдаша. Сградата била украсена с богато резбован таван, отделните полета на който били свързани с изписани орнаментални фризове. Овалните пана с букети и пейзажът в молитвената ниша свидетелстват за общите художествени вкусове в Самоков през миналия век. Майсторите зографи от града изписали върху западната вътрешна стена на молитвения салон и върху нишата на източния овални пана с букети в тях. Над вратата на синагогата е взидан мраморен къс с издълбан в него следния надпис Тази е вратата господня... Синагогата е нова постройка по план на Бет-Амикадаша, в която хората ще бъдат благословени в името господне и ще цъфтят в града на Арие, Иеуда и Габриел. Тя е паметник на културата от национално значение.

Митрополитската църква

През 1793 година в Самоков била осветена църква с името „Успение на св. Богородица“, наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба,средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.

За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на „Христоте даскало“ – първозографът Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладур. През 1833 г. майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Така резбената преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. И така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков.

Голямата чешма

Бельовата църква е късно-средновековна църква (XV-XVII в.) на 2 км. южно от гр. Самоков, вляво от шосето за Боровец. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

На последните избори през 2011 годна за кмет на Самоков с 50.7% от гласовете е избран Владимир Георгиев, кандидат от БСП.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Икономика на Самоков[редактиране | редактиране на кода]

Близостта на Община Самоков до столицата, традициите в търговско- занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно- туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ се явяват отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.

Към януари 2001 г. в Община Самоков са регистрирани 3136 фирми, като 99,75 % от тях са малки и средни. Броят на големите фирми с над 100 заети лица намалява от 19 през 1997 г. до 7 през 2004 г. Средните фирми с персонал от 50 до 100 човека са 13 на брой и са резултат от свиване на дейността на големи фирми. Въпреки малкия им брой големите и средни фирми имат значителен дял в заетостта и създавания брутен вътрешен продукт в Общината.

Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство (включително обществено хранене). Преработващата промишленост създава основния дял от брутния вътрешен продукт на Общината, като водещите сектори са текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване.

На второ място е туристическият сектор – хотелиерство и обществено хранене. В този сектор функционират 11,9 % от всички фирми в Общината, като този дял е по-висок в сравнение с повечето общини в страната. Туризмът е на второ място по брой на активните фирми след търговията. В резултат на това се наблюдава растеж в дела на услугите (до 44,4%) в икономиката на общината.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Община Самоков има благоприятно разположение спрямо два от общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната. Това в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас Територията на общината се обслужва единствено от автомобилен транспорт.Дължината на пътната мрежа е 236.6 км, като малко повече от половината пътища са от II и III клас.. Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните “довеждащи” пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещото развитие на общината и курортно туристическите локализации. Изграденият обходен път на Самоков допринася за изнасянето на транзитното движение. Необходим е също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки, свързани с конкретното развитие на курортно-туристическите локализации. Целта на общинското ръководство е изграждането на магистрала южен обход на гр. София, с която ще се осъществи връзката между магистралите “Тракия”, “Хемус” и “Струма”.

В строителната програма на общината за 2006 г. са заделени значителни средства за ремонт на пътната мрежа на общината, включително и за ремонт на улици, обществени сгради и училища.

Всички населени места в общината с изключение на Яребковица и Лисец са сравнително добре водоснабдени, като само около 10% от населението е с режим на водоподаване. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници със достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Необходимо е доизграждане на резервоари за питейна вода. Около 50% от вътрешните водопроводни мрежи в населените места са амортизирани и е необходима тяхната подмяна, както и доразвитие на мрежите с оглед изграждане на новите туристически ядра.

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води, както и в курорта Боровец. Село Радуил е канализирано около 90%.В останалите населени места има частична канализация. Пречиствателната станция за отпадни води на Самоков работи като двустъпална, проектирано е стъпало за допречистване, но строителството още не е завършено. Канализацията в Боровец е силно амортизирана, а изградените канализационни колектори към пречиствателната станция за отпадни води в местността “Яйцето”са компрометирани. В момента тече процедура за канализационна система „Битови, повърхностни и отпадни води-курорт Боровец”, за което има строително разрешение.

Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в добро състояние. В момента е одобрен и ще се изгради алтернативен провод високо напрежение „Марек”- 110 кв, който ще реши всички възникващи допълнителни нужди, породени от изграждането и реализацията на курортно-туристически локализации-Самоков-Боровец-Бели Искър, „Искровете” и „Радуил”.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна система дава възможност за подаване до 10 куб м /час, при положение че налягането се увеличи на 12 бара. Предимствата на природния газ като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков и курорта Боровец, са изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване.

Селищната телефонна мрежа в община Самоков е добре изградена. Достигнатата телефонна плътност 34,7 тел п/100д е малко по-ниска от средната за страната /37,2/, но е осигурено добро задоволяване на потребностите от телефонни услуги на населението и бизнеса в град Самоков и в курорта Боровец. Предстои модернизация на телефонните съобщения в общината чрез разширяване на автоматичните централи и на селищните телефонни мрежи.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 кв. км, а обработваема е около 40 % от нея.

През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

Производството на картофи формира около 50 % от общата продукция, като засятите площи през 2000 г. са били 1300 ха. В сравнение с 1990 г., размерът на засятите площи с картофи е намалял с около 40 %, но средните добиви са се увеличили с 20 %.

В животновъдството също се наблюдава значителен спад през последните 10 години. Броят на едрия рогат добитък намалява повече от 2.5 пъти. Спадът в овцевъдството е още по- голям- от 55000 броя през 1990 г. на 14000 през 2000 година.

В общината има 202 регистрирани земеделски производители и 80 фирми със селскостопанска дейност. Броят на земеделските производители реално е по- голям, тъй като значителна част от тях не са регистрирани (около 60%). Около 25 % от тях обработват по- малко от 1 ха земя, 58 %- от 1 до 10 ха, а останалите са по- големи и едри селскостопански производители.

Във всички дребни и в 90 % от малките и средни земеделски стопанства работят само членовете на семействата (2- 3 човека). В стопанствата, обработващи до 10 ха са заети средно по 4 човека, а в големите, обработващи от 10 до 100 ха, по 7- 8 човека.

Около 70 % от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство.

Близо половината от земеделските производители продават своята продукция на случайни прекупвачи, а останалите на пазарите на едро, дребно и преработватели.

Горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Горският фонд в община Самоков е на площ от 53 323 ха, върху териториятана две държавни лесничейства – ДЛ „Самоков“, с площ 34 631 ха и ДЛ – Боровец, с площ 18 692 ха. Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка.

Дървестния ресурс, изразен като запас на горите, възлиза на над 11 000 000 куб.м., а средно годишното ползване – 112 815 куб.м., от което 78% строителна дървесина, предимно иглолистна и 22% дърва за огрев.

От 2003 г. Функционира и Общинско лесничейство, което стопанисва 18 000 ха на територията на двете лесничейства.

В общинската гора „Чамкория”, сега Боровец, още от 1924 г. е обособено първото в страната изборно стопанство.В резултат на изборното стопанисване, сега Общинско лесничейство – Самоков разполага с уникалниразновъзрастни иглолистни гори в курорта Боровец. В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония. Около 25 000 ха горски фонд в региона на Общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Самоков е център на зимните спортове: на юг от града се намира световно известният курорт Боровец, недалече са и ски курортът Говедарци и туристическият комплекс Мальовица, разположен на Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 м. надморска височина. Тук има хотел, ски-писти с влекове и ски гардероб с всичко най-необходимо за зимните спортове. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Тук се намира ЦПШ Мальовица – база за алпинистите, които изкачват Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.

Хижа Мальовица (1986) е единствената в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Построена е върху левия склон на долината на река Мальовишка през 1934 година. От 1981 г. действа нов туристически комплекс с 20 стаи, водоснабден и електрифициран. Има ски плац и влек. Посещава се целогодишно.

Други хижи са:

  • Заврачица /2178 м/
  • Мусала /2390 м/
  • Мечит /1670/
  • Шумнатица /1300 м/
  • Вада
  • Марица
  • Чакър Войвода
  • Ястребец

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“
  • ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“
  • ПГ „Константин Фотинов“
  • НУ „Станислав Доспевски“
  • СОУ „Отец Паисий“
  • СУ „Никола Велчев“
  • ОУ „Св. Св.Кирил и Методий“
  • ОУ „Петър Берон“
  • ОУ „Христо Максимов“
  • Професионална гимназия по туризъм
  • ПТГ „Никола Йонков Вапцаров“
  • ОПУ „Неофит Рилски“

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека. За съжаление все още не може да се приеме за официално основателен описания от Йосиф Брадати факт за „разтурената от турците къща, съградена за четене“, датиран към 1852-53 година. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че „не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает“, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това донякъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През 1859 читалището се е именувало "Свети седмочисленици" и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 г. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми – Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България – Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани – възпитаник на италианската Национална художествена академия.

Култура и развлечение[редактиране | редактиране на кода]

Самоков през 1892 г., картина на Никола Образописов

В Самоков са разположени два от Стоте национални туристически обекта: Историческият музей и Девическият манастир

Забележителни дати:

  • 1862 г. – първото театрално представление;
  • 1914 г. – учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор „Рилска песен“;
  • 1925 г. – започва прожекциите си читалищното кино;
  • 1931 г. – създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев-Крискарец;
  • 1944 г. – ражда се вестник "Рилско ехо";
  • 1949 г. – кръжок за литературно творчество;
  • 1951 г. – кръжок по изобразително изкуство;
  • 1953 г. – създава се детска музикална школа;
  • 1955 г. – създадена е детска театрална трупа, а в следващата
  • 1956 г. – и мъжки вокален квартет.
  • 1985 г. – държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община.

Днес дейността на читалище-паметник „Отец Паисий“ продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката – Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски.

Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж. През 1937 г. Христо Йончев-Крискарец прави изложба на народното творчество в Самоковско, която поставя началото на етнографската сбирка. През 1958 г. е завършена експозиция Възраждане, през 1966 г. – революционно движение. Днес музеят притежава около 30 000 експоната.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Чадър чешма/Шарената чешма, на фона на Байракли джамия

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Създаден през 1992 г. с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най-големият на Балканите. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях – ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 – в червения списък на IUCN и 6 – в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 – реликти. Това разнообразие определя парка като важен световен център на формообразуване. В Национален парк Рила се срещат 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август – Успение на св. Симеон Самоковски, покровителя на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова църква през 1995 г. След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 век. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо-освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. е обесен в София. Съществуват много преписки за чудото, станало при обесването му – въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци-мъченици.

И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки, избор на мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Представителният футболен отбор на града носи името „Рилски спортист“. Играе своите мачове на стадион Искър. От Самоков произлизат едни от най-добрите ни спортисти по класическа и свободна борба, а в последните години се развива и много добра школа по лека атлетика и баскетбол.

Скиорът Петър Попангелов е от Самоков.

На 8 март 2008 е открита новата мултифункционална спортна зала – „Арена Самоков“ с капацитет над 2500 седящи места, направена по всички европейски стандарти. Това дава възможност за по-голямо развитие на спорта.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите – установена култура в района. Също така традиционен за гр.Самоков е „зелник“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се намира в средата на тавата между корите. Тя се приготвя от праз лук или киселец.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. С., 1913.
  • Стефанов, П., йером. Исторически обзор на Самоковската епархия (XVI-XX в.). – Духовна култура, 1985, № 7, 25-31.
  • Манов, Христо. Самоков – култура и просвета. София, 1996.
  • Манов, Христо. Самоков – видни личности. Ч. 2. С., 2000.
  • Темелски, Хр. Самоков през Възраждането. С., 2000.
  • Ковачев, Румен. Самоков и Самоковската каза през XVI век според описи от истанбулския османски архив. С., 2001.
  • Джурова, А., Вася Велинова. Опис на славянските ръкописи от Самоков. С., 2002 (Из миналото на Самоков, 3).
  • Yaneva, S. Samokov: An Ottoman Balkan City in the Age of Reforms. – In: The Ottoman State and Societies in Change: A Study of the Nineteenth Century Temettuat Registers. Eds. Hayashi Kayoko and Mahir Aydin. London, 2004, 47-76.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]