Стралджа
| Стралджа | |
|---|---|
 Централният площад на Стралджа |
|
 Стралджа
Стралджа
|
|
| Общи данни | |
| Население | 6 372 (ГРАО, 2015-03-15)* 5 702 (НСИ) |
| Землище | 79,305 km² |
| Надм. височина | 139 m |
| Пощ. код | 8680 |
| Тел. код | 04761 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 69660 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община - кмет |
Стралджа Атанас Киров (МК "Промяна") |
| Стралджа в Общомедия | |
Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.
Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово. Население – 5 702 души към 1 февруари 2011 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града В землището на днешния град Стралджа съществуват следи от дълбока древност. Градът попада под османска власт през 1373 г. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от турска потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.
Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.н. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира „Св. Архангел Михаил“, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли „Страдалджа“ може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – „Св. Архангел Михаил“. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници – Великден и Рождество Христово – се събират много хора.
Наред с православната църква в града има и евангелска църква и няколко нейни поделения.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
- Читалище „Просвета“, основано през 1891 г.[1]
- Бизнес информационен център, част от мрежата бизнесцентрове изградени по Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“[2]
- СОУ „Пейо Яворов“
- Районно управление на полицията
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- 150-годишна православна църква „Св. Архангел Михаил“
- Извор на топла минерална вода, която лекува бъбречни и кожни болести
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Празник на града на 8 ноември. Отбелязва се на Архангеловден с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г.
- Кукерски празник, провежда се всяка година в началото на пролетта.
- Ежегоден народен събор „Мараш пее“, който от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната.
- Фолклорен конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“, който се провежда на всеки две години.
- Ежегоден турнир по стрелба с пистолет и пушка – 40 изстрела момчета и момичета.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Надя Жечева – журналист
- Гроздан Иванов – журналист
- Атанас Киров, бивш футболист на „Славия“; „Ла Коруня“ (Испания); ЦСКА; „Локомотив“ (София)
- Бойчеви: Димитър Андонов Бойчев – скулптор и синове Антон – архитект и Тодор – архитект и иконописец, автори на паметника на Пейо Яворов, както и на паметника на загиналите за свободата в Стралджа
- Веселин Близнаков (р.1944), български политик, министър на отбраната
- Веселин Кавалджиев, живописец
- Веселина Седларска – журналистка
- Едрьо Шидерски, общественик
- Елена Тотева – поетеса, автор на 8 поетични книги
- Жечко Маринов, самоук майстор на народни инструменти
- Йордан Бойчев – почетен гражданин на Стралджа, кмет в периода 1922 – 1923 г.
- Йордан Лечков, български футболист, кмет на Сливен
- Калинка Лечева, акробатка
- н.х. проф. Панайот Панайотов – художник
- Слав Данев, световен и европейски шампион по акробатика от 1996 г.
- Станислав Марашки, сатирик
- Тончо Тончев – хореограф
- Стоян Варналиев – дарител на РИМ - Стралджа, инициатор на изложба за Вълкана Стоянова, пощенска марка и алманах за 95-ет годишнина на Вълкана Стоянова, за Десети конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“. Единствения носител на награда – Стил, от всички конкурси.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов е написано в Стралджа по време на работата му като работник на железопътната гара в Стралджа.
- Стралджа е спомената в хайдушките песни „Алтън Стоян“[3] и „Трифон Войвода“[4].
- "Ако нямаш мечти " – сборник с участието на творци родени и работили в община Стралджа издаден през 2007 г.
- „Стралджа – история, традиции, духовност“, Добрина Берова, издадена 2005 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
|||||||||||
|
|||||
Портал „
Портал „
