Стралджа
| Стралджа | |
 Стралджа
Стралджа
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 339 (ГРАО, 2013-12-15)* 5 702 (НСИ) |
| Землище | 79,305 km² |
| Надм. височина | 139 m |
| Пощ. код | 8680 |
| Тел. код | 04761 |
| МПС код | У (Я) |
| ЕКАТТЕ | 69660 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община - кмет |
Стралджа Митко Андонов (БСП) |
Стралджа е град в Югоизточна България, Област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.
Съдържание
География[редактиране | edit source]
Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.
Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово. Население - 5 702 души към 1 февруари 2011 г.
История[редактиране | edit source]
Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува “Свети Архангел Михаил”. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.
Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.н. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира “Св. Архангел Михаил”, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли “Страдалджа” може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.
Религии[редактиране | edit source]
Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната - "Св. Архангел Михаил". В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници - Великден и Рождество Христово - се събират много хора.
Наред с православната църква в града има и евангелска църква и няколко нейни поделения.
Обществени институции[редактиране | edit source]
- Основно училище "Св. св. Кирил и Методий"
- Читалище "Просвета", основано през 1891 г.[1]
- Бизнес информационен център, част от мрежата бизнесцентрове изградени по Проект "Заетост чрез подкрепа на бизнеса"[2]
- СОУ "Пейо Яворов"
- Фен клуб на ЦСКА София
- Социален педагогически интернат
- Районно управление на полицията
Забележителности[редактиране | edit source]
- 150-годишна православна църква "Св. Архангел Михаил"
- Извор на топла минерална вода, която лекува бъбречни и кожни болести
Редовни събития[редактиране | edit source]
- Празник на града на 8 ноември. Отбелязва се на Архангеловден с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г.
- Кукерски празник, провежда се всяка година в началото на пролетта.
- Ежегоден народен събор “Мараш пее”, който от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната.
- Фолклорен конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, който се провежда на всеки две години.
- Ежегоден турнир по стрелба с пистолет и пушка - 40 изстрела момчета и момичета.
Личности[редактиране | edit source]
- Атанас Киров, бивш футболист на "Славия"; "Ла Коруня" (Испания); ЦСКА; "Локомотив" (София)
- Бойчеви: Димитър Андонов Бойчев - скулптор и синове Антон - архитект и Тодор - архитект и иконописец , автори на паметника на Пейо Яворов, както и на паметника на загиналите за свободата в Стралджа
- Веселин Близнаков (р.1944), български политик, министър на отбраната
- Веселин Кавалджиев, живописец
- Веселина Седларска - журналистка
- Едрьо Шидерски, общественик
- Елена Тотева — поетеса, автор на 8 поетични книги
- Жечко Маринов, самоук майстор на народни инструменти
- Йордан Бойчев — почетен гражданин на Стралджа, кмет в периода 1922-1923 г.
- Йордан Лечков, български футболист, кмет на Сливен
- Калинка Лечева, акробатка
- н.х. проф. Панайот Панайотов - художник
- Слав Данев, световен и европейски шампион по акробатика от 1996 г.
- Станислав Марашки, сатирик
- Тончо Тончев — хореограф
Литература[редактиране | edit source]
- Стихотворениeтo "Арменци" на Пейо Яворов е написано в Стралджа по време на работата му като работник на железопътната гара в Стралджа.
- Стралджа е спомената в хайдушките песни "Алтън Стоян"[3] и "Трифон Войвода"[4].
- "Ако нямаш мечти " - сборник с участието на творци родени и работили в община Стралджа издаден през 2007 г.
- "Стралджа — история, традиции, духовност", Добрина Берова, издадена 2005 г.
Външни препратки[редактиране | edit source]
Източници[редактиране | edit source]
- ↑ Читалище "Просвета" в Стралджа на порталния сайт chitalishte.bg
- ↑ Бизнес информационен център Стралджа
- ↑ "Заплакала е гората", съставител Димитър Осинин
- ↑ "Хайдушки песни", том 2, съставител Димитър Осинин
|
|||||||||||
|
|||||
