Стралджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стралджа
Централният площад на Стралджа
Централният площад на Стралджа
Общи данни
Население6186 души[1] (15 декември 2023 г.)
78 души/km²
Землище272 km²
Надм. височина139 m
Пощ. код8680
Тел. код04761
МПС кодУ
ЕКАТТЕ69660
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Стралджа
Атанас Киров
(Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Уебсайтwww.straldja.net
Стралджа в Общомедия

Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 6177 души по настоящ адрес и 6533 души по постоянен адрес.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.

Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града В землището на днешния град Стралджа съществуват следи от дълбока древност. Градът попада под османска власт през 1373 г. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.

Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от турска потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.

Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.нар. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира „Св. Архангел Михаил“, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли „Страдалджа“ може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – „Св. Архангел Михаил“. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници – Великден и Рождество Христово – се събират много хора.

В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[3]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Просвета“
Пощенската станция
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Читалище „Просвета 1892“, основано през 1891 г.[4]
  • Бизнес информационен център, част от мрежата бизнесцентрове изградени по Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“[5]
  • СУ „Пейо Яворов“
  • Районно управление на полицията

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • 150-годишна православна църква „Св. Архангел Михаил“
  • Извор на топла минерална вода, която лекува бъбречни и кожни болести

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на града на 8 ноември. Отбелязва се на Архангеловден с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г.
  • Кукерски празник, провежда се всяка година в началото на пролетта.
  • Ежегоден народен събор „Мараш пее“, който от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната.
  • Фолклорен конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“, който се провежда на всеки две години.
  • Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“, който се провежда на две години.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов е написано в Стралджа по време на работата му като работник на железопътната гара в Стралджа.
  • Стралджа е спомената в хайдушките песни „Алтън Стоян“[6] и „Трифон Войвода“[7].
  • „Ако нямаш мечти“ – сборник с участието на творци родени и работили в община Стралджа издаден през 2007 г.
  • „Стралджа – история, традиции, духовност“, Добрина Берова, издадена 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]