Харманли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Харманли
Харманли
Централният площад
Централният площад
Общи данни
Население 20 719 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 20 413 (НСИ)
Землище 51 km²
Надм. височина 60±1 m
Пощ. код 6450
Тел. код 0373
МПС код Х
ЕКАТТЕ 77181
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Площад „Възраждане“ 1
Харманли в Общомедия

Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Градът е трети по големина в областта след Хасково и Димитровград и е административен център на община Харманли.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийска река (известна в Харманли и региона още с името Олу дере (на турски Olugu dere – дере като улук, тясно дере) в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.

През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.

Градът разполага с жп гара по линията Свиленград-Пловдив-София.

Панорама отдалеч

История[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и екип от 5 студенти-стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменна епоха). От времето на късна бронзова и ранна желязна епоха се слага началото на малко селище, намирало се в близост до днешния град, в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

Джамията на Харманли, 1930

Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците по пътя им от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото е било подходящо за харман, поради наличието на вода (река Олу дере). Хората, работещи на хармана, са се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.

Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – и училище. Малко преди Освобождението е създадено и читалище (1870 г.), наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград-Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия „Ориент експрес“.

Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 (18 по нов стил) януари 1878 г. До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България, като едва след тази дата територията на страната е разширена до Свиленград. В града след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия (предимно на леката промишленост – тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на 20 век, маслодобивна фабрика и др.). Развива се образованието – през 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се и в Педагогическо училище; откриват се начални училища – НУ „Алеко Константинов“ през 1910 г., основни училища – ОУ „Иван Вазов“, културата (драмсъстав към НЧ „Дружба“, ученически струнен оркестър и др. Създават се и войскови части – 6-ти конен полк и 9-та пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на двете Балкански и Първата световна война.

Марица в Харманли

В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия. Те завинаги променят облика на иначе малкия до този момент град. До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, и само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

Едва след 9 септември в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е Керамичен завод, Завод за елдвигатели, Мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от Текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“), изхранващо над 1000 работници. Създава се и Завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. То изнася своите изделия извън граница. Създадени са Хлебозавод, Комбинат за битови услуги и др. Изгражда се и модерен АПК с кравеферма, служила за пример. По немски образец е построена и мащабна свинеферма в близост до Преславец. Образованието също бележи успехи – открит е Техникум по текстил и Техникум по електропромишленост за сметка на съществувалия и закрит Аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. В града съществуват няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни учебни заведения. Учениците отбелязват успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години е открит и УПК. В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбъл „Хорищенци“ с р-л Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

Демократичните промени слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища или сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).

Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби, и още много други.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 8060
1946 9225
1956 12 553
1965 15 502
1975 19 255
1985 21 041
1992 21 349
2001 19 927
2011 18 589

Населението на града към 2011 г. възлиза на 18 589 души, от които 13 941 души се самоопределят като българи, 1411 души - турци, а 1691 души - цигани.[1] Оценката на населението на града към 2017 г. е 19 989 души.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Гражданите на Харманли са в по-голямата си част християни. Мюсюлманите са малко. Има 2 големи църкви – Св. Атанасий, построена 1835 г., и Св. Иван Рилски, построена през 1938 г. През 2012 г. започва изграждането и на джамия в близкото село Шишманово.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В града са изградени структури на основните политически партии в страната – БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили. В близкото минало Харманли беше съществен център в сферата на леката промишленост – бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.

В града има и 2 винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Харманли

В града са изградени основните обществени институции – Общинска администрация със съответните раздели: Бюро по труда, РПУ, Районен съд, Дирекция „Социални грижи“ и др.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Местността „Приказките“
Гърбавият мост (1585 г.)
Изворът на Белоногата
Пролетно пълноводие на р.Марица при Харманли

Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олу дере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там по склона на местните възвишения се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български поп-фолк ресторант „Приказките“, заедно с наскоро построен хотел.

В града се намират останките на така наречения „кервансарай“. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служела за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли, вестоносци и т.н. Той се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи (от Харманли до Свиленград). Той достроява и модернизира до известния ни от илюстрациите в пътеписите кервансарай. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.

Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“, който някога е свързвал „като свод, по който минава пътя на царя и бедняка“ двата бряга на река Харманлийска. Той е един от най-старите мостове в областта – строен през 1585 г. и е със своеобразна архитектура. Според археологически проучвания той и Кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир).

Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект от преди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.

Красиво място е връх Трифона, от който целия град се вижда като на длан.

Друга съществена забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район.

В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира „Изворът на Белоногата“. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) на Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.

По проект бе изградена и екопътека, започваща от обновената Гребна база, продължаваща край ресторант „Приказките“ и водеща до Дядотодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.

Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.

В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.

Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през уикенда много почиващи харманлийци и посетители.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Трупа
Трупа1

В Харманли се намира красив, реставриран театър, който е част от Народно читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Поставят се постановки на детски групи и се правят концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара.

През ноември 2007 година младите ентусиасти Зорница Боянова и Румяна Костова със съдействието на читалище Дружба учредяват актьорска трупа. Ръководител е известната хасковска актриса Светла Рудева. Тази малка крачка спомага за възраждането на културния живот в Харманли чрез въвличането на млади любители на актьорската игра в работа по множество пиеси, скечове и приказки.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 г. към НЧ „Дружба“ е създадена музейна сбирка. Тя е отворена за посещение през 1968 г. на 18 януари. Неин пръв уредник е покойният вече Златан Петров. Първоначално експонатите от основаната музейна сбирка са разпределени в три отдела – „Археология“, „Етнография“ и „Революционно движение“. През 90-те години на миналия век сбирката се премества от малката сграда в близост до църквата „Св. Атанасий“, където се е помещавала дотогава в сградата на бившата поща, обявена за паметник на културата. През 2000 г. по решение на ОбС – Харманли сбирката е преобразувана в Исторически музей – Харманли със съгласието на бившия министър на Емма Москова. След Златан Петров уредник на музея е Росен Стефанов до смъртта му през 1999 г. През април 2001 г. музеят отново отваря врати с уредник Мирослав Райдовски (изпълнявал длъжността директор от април до юни 2002 г.) От 2002 г. до януари 2009 г. директор на ИМ-Харманли е Николай Колев, а уредници са Мирослав Райдовски, напуснал през 2009 г. и Татяна Димитрова. Към настоящия момент в музея работи Татяна Димитрова, главен уредник. От септември 2009, след проведен конкурс, директор на ИМ – Харманли е доц. д-р Тошо Спиридонов. След октомври 2010 г. към Исторически музей – гр. Харманли като уредник в отдел „Археология“ работи Кремена Георгиева, завършила специалност „археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Музеят разполага с над 15 000 експоната. Те са разпределени в три отдела – „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“, а също и богата нумизматична колекция. В тях се съхраняват много ценни експонати. И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и три фондохранилища. Музеят има библиотека и конферентна зала. Общата полезна площ на музея е 800 m² в два етажа. Пространството пред музея е оформено като открита сцена (ротонда) с места за сядане, като това дава възможност за организиране на прояви на открито, а в двора зад музея ще се оформи лапидариум.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В Харманли се провеждат няколко ежегодни събития. Най-близки до сърцето на хората са празничните събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино.

Друго такова събитие е панаирът, който се провежда всяка есен през първата или втората седмица на октомври. Време за забава и веселие, за изпиване на безкрайни количества бира и изяждане на тонове кебапчета. Хората от града се шегуват (може би казват и истината), че покрай панаира къде-що има бездомно куче или котка, изчезват.

Друго ежегодно събитие е конкурсът „Поети с китара“, споменат в раздел „Литература“.

А най-хубавото събитие е празникът на града – 2 май. Тържествата траят около седмица и включват богата и разнообразна програма от спортни и културни програми.

Друго събитие е мото-съборът, организиран от МК „Чакалите“ – Харманли и провеждан в местността „Казала“ край града през летните месеци.

През 2015 година се проведе и младежки музикално-театрален фест „Среща“. Планирано е да се организира всяка следваща година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Делчо Коцев
Родени в Харманли
Други

През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков. Той играе в Харманли от 1982 до 1985 година. Пристига като млад юноша и скоро заиграва в мъжкия отбор, където се налага при треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли.

Дълго време стопанското развитие на града се ръководи от Ангел Бонев, когато са създадени хотелския комплекс с ресторант в центъра на Харманли, Универсалния магазин, Търговския комплекс „Изворът на белоногата“ край града, ресторант „Приказките“ в местността „Дефилето“, търговското предприятие на града и валутния магазин на международния път.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

В Харманли се провежда конкурсът „Поети с китара“, на който се събират поети да представят своите творби предимно под съпровод на китара. Пристигат поети от цялата страна, стари познати, запознават се млади поети и се получава приятен и полезен обмен на творчески идеи.

От Харманли, или по-точно от село Доситеево, е поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот, някак по „селски“ романтично, той представя родния си край – в покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.

Харманли е град, в който се раждат много млади литературни творци – поети и писатели, някои от които продължават да творят през целия си живот. Мястото и природата някак си предразполагат към свобода на духа и тялото. Човек може да иде всякъде от Харманли и може да почувства в сърцето си целия свят, който и до днес продължава да оставя своя следа в града.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков „Изворът на Белоногата“. Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързана е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.

Към 2017 г. в Харманли има бежански лагер.[4]

Залив Харманли на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на град Харманли.[5]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Местната кухня не може да се нарече типично българска. Ястията на местните са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня.

Култово ястие е така нареченият „тавалък“, който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата се нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са: пиле с ориз; пиле с ориз и зеле; пиле с картофи; пиле с ориз и спанак, и пр. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  2. Справка за населението на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006 г., стр. 76.
  4. Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Harmanli Cove.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]