Направо към съдържанието

Плачковци

Плачковци
Централният площад на Плачковци
Централният площад на Плачковци
България
42.8255° с. ш. 25.4832° и. д.
Плачковци
Област Габрово
42.8255° с. ш. 25.4832° и. д.
Плачковци
Общи данни
Население1437 души[1] (15 март 2024 г.)
41,5 души/km²
Землище34,669 km²
Надм. височина707 m
Пощ. код5360
Тел. код06770
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ56719
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Трявна
Денчо Минев
(ГЕРБ; 2023)
Плачковци в Общомедия

Пла̀чковци е град в Централна България. Той се намира в Област Габрово, Община Трявна, в близост до град Трявна. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 1446 души по настоящ адрес и 1563 души по постоянен адрес.[2]

Плачковци се намира в планински район – в подножието на Тревненска планина. Надморска височина 510 м. При Плачковци се събират трите реки Стоевска река, Радевска река и река Поточе (от Брежниците), които дават началото на Тревненска река. Плачковци с неговата жп гара по линията Горна Оряховица – Стара Загора е леснодостъпен изходен пункт за разходка из Тревненската планина, която влиза в Природен парк „Българка“. Околните върхове носят имената Българка, Бедеците (Големият Бедек е на 1488 m надм. вис.), Мъхченица(1042 m) и др. Има две природни защитени местности – „Мъхченица-Йововци“ над село Йововци и „Виканата скала“ при връх Българка над квартал Стоевци.

ЖП гара Плачковци, началото на XX век.
ЖП гара Плачковци, началото на XX век.

През 1190 г. в околностите на Плачковци Иван Асен I разбива армията на Исак II Ангел в така наречената „Битка при Тревненския проход“.

След Освобождението плачковските колиби са първо част от Тревненската околия и след нейното закриване преминават към Дряновската околия, Търновски окръг. По билото на Стара Планина минава границата с Източна Румелия. Една част от населението, заедно с други балканджии от Еленско, Габровско, Тревненско и Дряновско започва да се изселва към равнинните части на новоосвободеното княжество.

През 1921 г. в махалата Гръбчево на съседното Радевци, поетът Иван Вазов прекарва последното лято на своя живот.

През 1961 г. колиби Плачковци получава статут на село, а през 1969 г. – на град като кмет тогава е бил Кънчо Минчев.

През 1968 г. към село Плачковци са присъединени кол. Боевци[3]

През 1970 г. към град Плачковци са присъединени следните населени места: кол. Бъчеварите, кол. Долни Цоневци, кол. Ковачевци, кол. Минкино, кол. Пунговци, с. Късовци, с. Нейковци, с. Райнеж[4]

Общината в Плачковци

Кметове:

  • 1999 – Стефан Петров, „Демократическа партия“
  • 2003 – Стефан Петров втори мандат
  • 2007 – Стефан Петров (Коалиция „За Трявна“) печели на първи тур с 57,92%.
  • 2011 – Стефан Петров, на втори тур
  • 2015 – Борислав Борисов [5]
  • Църква „Св. Пророк Илия“ – Плачковци, строена от майстор Драгошин Драгошинов (1839 – 1918) в началото на 20 век.
  • Църква „Св. Димитър“ – кв. Нейковци
  • Парк „Мечата Стъпка“ – кв. Минкино – намира се в планински район, в близост до река Потче, на надморска височина от 600 м.
  • Читалище „Пробуда“ – Плачковци, ул. „Бузлуджа“ № 14, тел.: 06770 /20 – 55
  • Йовчовата къща от 1895 г. – кв. Нейковци, на опълченеца Йовчо Ненков
  • Римски път, който е бил част от Верейския друм – кв. Стоевци
  • Паметник на загиналите за Родината – Плачковци[6]
  • Паметник на загиналите за Родината – кв. Нейковци [7]
Църквата „Свети пророк Илия“
  • Боевци
  • Бъчварите
  • Вилите
  • Горни Стоевци
  • Горни Плачковци
  • Долни Цоневци
  • Ковачевци
  • Късовци
  • Минкино (Околиите)[8]
  • Нейковци
  • Пунговци
  • Стоевци (Райнеж)
  • Тринчевци
  • Улеи

В кметство Плачковци са включени бившите Енчовска, Плачковска и Нейковска селски общини[9]. Днес към него принадлежат следните населени места:

Родени в Плачковско
  • Никола Бонев (1855 – 1929), опълченец, полковник, роден в Горни Плачковци
  • Йовчо Ненков (1856 – 1939), опълченец, роден в Нейковци
  • Николай Нейков (Марангозов) (1900 – 1967), поет, архитект, роден в Късовци
  • Доню Коев (1829 – 1935), организатор на строежа на църквата „Св. пророк Илия“, църковен настоятел, роден в Пунговци
  • Дончо Кънев (Чалъма) (1882 – 1975), построил военен паметник в Плачковци, роден в Пунговци
  • Цаньо Нейков (1870 – 1956), резбар, представител на Тревненската школа, роден в Късовци
  • Богомил Белчев (1953), архитект, два мандата кмет на община Габрово, роден в Бърдарите
  • Стефан Данаилов (1962), инженер, управител на мина „Лев“, 2 мандата кмет на община Трявна
  • Стефан Цанев Петров (1963), инженер (хардуер и софтуер, маркетинг), кмет на град Плачковци от 1999 г.
  • Тодор Нейков (1927 – 2012), краевед, роден в Ножерите
  • Боньо Бонев (1943 – 2017), инженер, кмет на Плачковци (1 мандат), дългогодишен директор на дървообработващ завод „Първи май“, Плачковци; директор на Горско стопанство, Плачковци
  • Кънчо Савов Маренски, четник в Тревненската чета през Априлското въстание 1876 г., от Маренците[10]
  • Митьо Савов Маренски, четник в Тревненската чета през Априлското въстание 1876 г., от Маренците[11]
  • Станю Колев, доброволец в Трета малка свищовска чета, формирана през септември 1885 г., от Брежниците[12]
Починали в Плачковско
Свързани с Плачковско
  • До Пунговци и малко по-нагоре – турист. маршрути из тревн. планина, кн. 1, Тодор Нейков, „Авангард принт“, Русе, 2008
  • Приносът на Бурови и Губиделникови за оползотворяване черното злато на Балкана, Тодор Нейков Тодоров, „Авангард принт“, Русе, 2002
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
  4. СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
  5. Резултати за община Трявна Архив на оригинала от 2012-01-03 в Wayback Machine., от сайта на ЦИК
  6. Паметник на загиналите за Родината, Плачковци[неработеща препратка]
  7. Паметник на загиналите за Родината – кв. Нейковци[неработеща препратка]
  8. БНТ, 7.11.2009 г. Села без телевизия
  9. www.archives.government.bg[неработеща препратка]
  10. „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 131
  11. „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 131
  12. „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 297