Плачковци
| Плачковци | |
Централният площад на Плачковци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1220 души[1] (31 декември 2025 г.) 35,2 души/km² |
| Землище | 34,669 km² |
| Надм. височина | 707 m |
| Пощ. код | 5360 |
| Тел. код | 06770 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 56719 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Трявна Денчо Минев (ГЕРБ; 2023) |
| Плачковци в Общомедия | |
Пла̀чковци е град в Централна България. Той се намира в област Габрово, община Трявна, в близост до град Трявна. По данни на НСИ в града живеят 1220 души[1] (31 декември 2025 г.).
География
[редактиране | редактиране на кода]Плачковци се намира в планински район – в подножието на Тревненска планина. Надморска височина 510 м. При Плачковци се събират трите реки Стоевска река, Радевска река и река Поточе (от Брежниците), които дават началото на Тревненска река. Плачковци с неговата жп гара по линията Горна Оряховица – Стара Загора е леснодостъпен изходен пункт за разходка из Тревненската планина, която влиза в Природен парк „Българка“. Околните върхове носят имената Българка, Бедеците (Големият Бедек е на 1488 m надм. вис.), Мъхченица(1042 m) и др. Има две природни защитени местности – „Мъхченица-Йововци“ над село Йововци и „Виканата скала“ при връх Българка над квартал Стоевци.
История
[редактиране | редактиране на кода]

През 1190 г. в околностите на Плачковци Иван Асен I разбива армията на Исак II Ангел в така наречената „Битка при Тревненския проход“.
След Освобождението плачковските колиби са първо част от Тревненската околия и след нейното закриване преминават към Дряновската околия, Търновски окръг. По билото на Стара Планина минава границата с Източна Румелия. Една част от населението, заедно с други балканджии от Еленско, Габровско, Тревненско и Дряновско започва да се изселва към равнинните части на новоосвободеното княжество.
През 1921 г. в махалата Гръбчево на съседното Радевци, поетът Иван Вазов прекарва последното лято на своя живот.
През 1961 г. колиби Плачковци получава статут на село, а през 1969 г. – на град като кмет тогава е бил Кънчо Минчев.
През 1968 г. към село Плачковци са присъединени кол. Боевци[2]
През 1970 г. към град Плачковци са присъединени следните населени места: кол. Бъчеварите, кол. Долни Цоневци, кол. Ковачевци, кол. Минкино, кол. Пунговци, с. Късовци, с. Нейковци, с. Райнеж[3]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Кметове:
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Св. Пророк Илия“ – Плачковци, строена от майстор Драгошин Драгошинов (1839 – 1918) в началото на XX век
- Църква „Св. Димитър“ – кв. Нейковци
- Парк „Мечата Стъпка“ – кв. Минкино – намира се в планински район, в близост до река Поточе, на надморска височина от 600 м
- Читалище „Пробуда“ – Плачковци, ул. „Бузлуджа“ № 14, тел.: 06770 /20 – 55
- Йовчовата къща от 1895 г. – кв. Нейковци, на опълченеца Йовчо Ненков
- Римски път, който е бил част от Верейския друм – кв. Стоевци
- Паметник на загиналите за Родината – Плачковци[5]
- Паметник на загиналите за Родината – кв. Нейковци[6]
Махали
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Кметство
[редактиране | редактиране на кода]В кметство Плачковци са включени бившите Енчовска, Плачковска и Нейковска селски общини[8]. Днес към него принадлежат следните населени места:
|
|
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Народно читалище
- Основно училище „Васил Левски“
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Плачковско
- Никола Бонев (1855 – 1929), опълченец, полковник, роден в Горни Плачковци
- Йовчо Ненков (1856 – 1939), опълченец, роден в Нейковци
- Николай Нейков (Марангозов) (1900 – 1967), поет, архитект, роден в Късовци
- Доню Коев (1829 – 1935), организатор на строежа на църквата „Св. пророк Илия“, църковен настоятел, роден в Пунговци
- Дончо Кънев (Чалъма) (1882 – 1975), построил военен паметник в Плачковци, роден в Пунговци
- Цаньо Нейков (1870 – 1956), резбар, представител на Тревненската школа, роден в Късовци
- Богомил Белчев (1953), архитект, два мандата кмет на община Габрово, роден в Бърдарите
- Стефан Данаилов (1962), инженер, управител на мина „Лев“, 2 мандата кмет на община Трявна
- Стефан Цанев Петров (1963), инженер (хардуер и софтуер, маркетинг), кмет на град Плачковци от 1999 г.
- Тодор Нейков (1927 – 2012), краевед, роден в Ножерите
- Боньо Бонев (1943 – 2017), инженер, кмет на Плачковци (1 мандат), дългогодишен директор на дървообработващ завод „Първи май“, Плачковци; директор на Горско стопанство, Плачковци
- Кънчо Савов Маренски, четник в Тревненската чета през Априлското въстание 1876 г., от Маренците[9]
- Митьо Савов Маренски, четник в Тревненската чета през Априлското въстание 1876 г., от Маренците[10]
- Станю Колев, доброволец в Трета малка свищовска чета, формирана през септември 1885 г., от Брежниците[11]
- Починали в Плачковско
- Стефан Продев (1927 – 2001), писател, есеист, публицист, редактор, починал в Енчовци
- Минчо Куприянов (1939 – 2011), поет и журналист, починал в Нейковци
- Свързани с Плачковско
- Драгошин Драгошинов, майстор
- Иван Асен I, владетел на България
- Исак II Ангел, владетел на Византия
- Атанас Димитров Буров (1875 – 1954), банкер, политик
- Димитър Иванов Буров (1904 – 1985), инженер, техн. директор на БАМД „Бъдеще“
- Тодор Губиделников (1889 – 1959), инженер, директор на мина „Принц Борис“
Фолклор
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- До Пунговци и малко по-нагоре – турист. маршрути из тревн. планина, кн. 1, Тодор Нейков, „Авангард принт“, Русе, 2008
- Приносът на Бурови и Губиделникови за оползотворяване черното злато на Балкана, Тодор Нейков Тодоров, „Авангард принт“, Русе, 2002
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Плачковци
- Река Стоевска
- Паметник
- Чешма от 1934 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
- ↑ СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
- ↑ Резултати за община Трявна Архив на оригинала от 2012-01-03 в Wayback Machine., от сайта на ЦИК
- ↑ Паметник на загиналите за Родината, Плачковци[неработеща препратка]
- ↑ Паметник на загиналите за Родината – кв. Нейковци[неработеща препратка]
- ↑ БНТ, 7.11.2009 г. Села без телевизия
- ↑ www.archives.government.bg[неработеща препратка]
- ↑ „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 131
- ↑ „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 131
- ↑ „Български въоръжени чети и отряди през XIX век“, Петър Чолов, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), стр. 297
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уеб страницата на града Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine.
- Галерия от Плачковци Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine.
- Сайт за град Плачковци Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine.
- Природен парк „Българка“ Архив на оригинала от 2007-12-11 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Плачковци
- Местни избори 2007 Архив на оригинала от 2008-04-04 в Wayback Machine.
- Вили и къщи за гости в Плачковци Архив на оригинала от 2022-12-18 в Wayback Machine.
| |||||
| ||||||||||||||||||||