Минчо Куприянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минчо Куприянов
Роден 15 септември 1939 г.
Починал 8 септември 2011 г. (71 г.)
Професия преподавател, поет, журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 1960-2011 г.
Уебсайт www.kupriyanov-poetry.com

Минчо Куприянов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 септември 1939 г. в село Вързулица. Завършва Педагогическо училище в Плевен, а след това завършва физика в Софийския университет.

Работил е като учител по физика и математика, асистент по физика, аеролог на летищен център и журналист в областен вестник.

Започва да пише стихове в ученическите си години. Първото му публикувано стихотворение е "Пагони", във вестник "Българска армия" през 1960 г. Носител е на първа награда от националния поетичен конкурс "Яворов и ние", проведен в гр.Поморие през 1984 г. Животът и поезията му е свързана с Трявна и Плачковци, където той се премества да живее през 80-те години поради здравословни проблеми.

Първата си книга Минчо Куприянов "Родени от ума и сърцето", сборник с мисли и афоризми на велики хора, издава като студент, заедно с колегата си Димитър Янков.

Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Родени от ума и сърцето“ (сборник с мисли и афоризми на велики хора, в съавторство), 1968
  • „До следващия дъжд“ / в сборника „Очна ставка“. София: издателство Профиздат, 1989
  • „Осветени от дъжд“. Габрово: издателство Инграф, 1992
  • „Лед върху стъклата“. Добрич: издателство Сагитариус, 1999
  • „Панелен човек“. Плевен: издателство Зорница и Деница, 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]