Журналист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Журналисти интервюират Вл. Путин и Таря Халонен

Журналистът е човек, който се занимава с журналистика, събирането и разпространението на информация за обществени явления, тенденции, важни теми и хора.

Терминът възниква в ранния XIX век, когато означава само хора, пишещи за периодични издания (или журнали). Много хора приемат журналиста и репортера за едно и също нещо. Но репортерът е само един от видовете журналисти, наред с фотографите, колумнистите, главните редактори и т.н. В днешното общество журналистът е придобил особено място в съзнанието на хората. От него се очакват професионализъм в предаването на събития, безусловно придържане към истината и журналистическа етика.

Журналистиката е развила разнообразни етични норми и стандарти. Докато обективността и липсата на пристрастия са от първостепенно значение и важност, някои по-либерални видове журналистика, като например пропагандната или активизма нарочно приемат необективна гледна точка. Това се случва все повече с навлизането на социалните медии и блоговете, както и други способи, които се използват за манипулиране или промяна на социални и политически възгледи и политики. Тези способи често се отличават с крайни пристрастия, като източниците не са подложени на контрол, а дори и не се смятат за нужни, за да се напише или излъчи един краен продукт.

Известни личности в историята на журналистиката са: Даниел Дефо, творил още през XVIII век, и след него Чарлз Дикенс, Ръдиърд Киплинг, Самюъл Колридж, а за България и Христо Ботев. Доста от най-известните имена в историята на 20 век също са се занимавали с журналистика. Примери са Уинстън Чърчил, Джордж Оруел, Ричард Никсън.

Популярни български журналисти са Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Бойко Василев, Вера Мутафчиева, Маргарита Михнева, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Велизар Енчев, Иво Инджев, Мартин Карбовски, Владимир Береану, Ани Салич, Антон Хекимян, Ралица Василева и др.

Политическа цензура[редактиране | редактиране на кода]

Според изследване на международния Комитет за защита на журналистите, който всяка година публикува информация за репресии срещу журналистите, през 2016 г. в затворите по цял свят са били хвърлени 259 журналисти[1], от тях: в Турция - 81, в Китай - 38, в Египет - 25 и т.н. Репортери без граници и Комитетът за защита на журналистите публикуват доклади за свободата на пресата и организират различни кампании в тяхна защита.

През 1993 г. Генералната асамблея на ООН приема резолюция, с която 3 май е обявен за Световен ден за свободата на пресата, който се отбелязва всяка година на специална конференция под патронажа на ЮНЕСКО.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  2016 prison census: 259 journalists jailed worldwide. // Committee to Protect Journalists. Посетен на 2017-02-19.
  2. ((bg))  Честваме 3 май - Световен ден на свободата на пресата. // Съюз на българските журналисти. Посетен на 2017-02-19.
  3. ((en))  About World Press Freedom Day. // ЮНЕСКО. Посетен на 2017-02-19.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]