Костинброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Костинброд
Kostinbtrod--center.jpg
Центърът на Костинброд
Общи данни
Население 11 744 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 12 193 (НСИ)
Землище 41,405 km²
Надм. височина 541 m
Пощ. код 2230
Тел. код 0721
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38978
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костинброд
Трайко Младенов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
гр. Костинброд
ул. Охрид 1
тел.: 0721/68701br/>сайт: www.kostinbrod.bg
Костинброд в Общомедия
Сградата на общината в Костинброд

Костинброд е град в Западна България, Софийска област, в близост до градовете Сливница и Божурище. Градът е административен център на община Костинброд.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 16 km северозападно от гр. София в Софийската котловина. През него минават две реки: в северната част – река Блато, а в южната – река Белица, притоци на река Искър.

История[редактиране | редактиране на кода]

Костинброд е известен с минералните си води още от римско време. Южно от него в покрайнините му е минавал древен римски път за Константинопол. В местността Изворо, срещу днешния завод на Кока-Кола, е имало римска баня, чиито останки личат и до днес.

В Костинброд има два уникални антични паметника – късноримската Резиденция Скретиска (palatium Scretisca) на Константин Велики и Пътна станция Скретиска (Mutatio Scretisca) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) в местността Градището край гр. Костинброд. В античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (IV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

Има много основания, на които изследователите се позовават, за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които е, че годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза „Сердика е моят Рим!“. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343).

Основният архитектурен комплекс на резиденцията – palatium Scretisca, е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 m) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4,5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 m², а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 m . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 m), условно наречен „Ротонда“ (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 m южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – „за резиденцията“ се намира на 1000 m южно от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – странноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.

Според преданията град Костинброд е основан от човек на име Коста, който много отдавна се заселил до брода през р. Белица (сега при влизането в града от посока София). Там направил крайпътна кръчма, като мястото станало любимо за много търговци, пристигащи в столицата. Хората започнали за по-кратко да го наричат Костинброд, вместо „на брода при Коста“. Постепенно е било създадено село Костинброд. Днес центърът на тогавашното селце се намира на изток от Ломски път. Съвсем на близо се намира също и Шияковският манастир, където Васил Левски е основал революционен комитет.

През годините на социализма идеята е била Костинброд да се превърне в голям град. Затова селото е обединено със съседните села Шияковци и Маслово (днес квартали на града). Хора от балканските села в района също се заселват в новия град. И до днес, тръгвайки на запад от Ломски път, отклонявайки се при кръстовище „Белица“ в посока към кварталите „Шияковци“ и „Маслово“, трябва да се изминат около 4 km по шосе, на което от 2-те страни има по няколко реда къщи.

Квартал „Маслово“ заема северозападната част на града, между квартал „Шияковци“ и с. Петърч. Има стадион и язовир.

През годините Костинброд е известен като града с утопичните идеи на БКП за големи успехи в птицевъдството и животновъдството. В близост на територията на общината се намират институт по птицевъдство, птицекомбинат, институт по животновъдство, хибридни центрове. По-рано тук се е намирал и най-големият на Балканския полуостров институт по ягодоплодни култури. Под патронажа на Тодор Живков е създаден един от най-големите за времето си институт, наречен Институт за зърнени храни и фуражна промишленост, който днес е в критично състояние. През 1990-те г. много от останалите институти прекратяват дейността си.

Олио „Нива“ е може би най-яркият елемент, с който в годините на социализма се гордее община Костинброд. Едва ли има домакинство в България, на което да не е познато прочутото производство на Държавни заводи „Георги Димитров“, макар че всъщност те са изградените далеч преди 9 септември 1944 г., като заслугата за това е на видния български индустриалец Никола Чилов (1885-1936). Той е създал и рядко срещаната в ония години дори в Европа социална система от безплатни топлофицирани жилища, столове и възможности за нисколихвени заеми за работниците си. Въвеждал е най-модерните технологии, обновявани на всеки 3-5 години според най-новите постижения за времето си (включително безотпадни технологии). Така той поставя основите на мощна индустрия (най-големите химически заводи на Балканите до 50-те години), имаща за суровинна база това, което България сама може да произвежда в големи количества, а именно селскостопанска продукция. От началото на 1930-те години заводът неотменно е сред първите 5 данъкоплатци на държавната хазна в Царство България, с годишен оборот винаги над 1 милиард тогавашни лева (за сравнение – в онези времена един много голям и луксозен апартамент в центъра на София струва около 200 000 лева). Заводът е и най-големият източник на валутни приходи в Царството, особено по отношение на английски лири и щатски долари, и не е надминат дори след края на 30-те години, когато се разраства неимоверно износът на тютюни за Германия. Продукцията (главно хранителни и смазочни масла, торове, сапуни, козметика) е с много високо качество и е била предназначена основно за чужбина – съседните страни, Европа и даже САЩ и Япония. Производството задоволявало напълно и вътрешните потребности, но трябва да се има предвид, че по това време те не са толкова големи, а и част от продуктите са се произвеждали масово и на други места в страната – в по-малки предприятия или в домашни условия. За съжаление с настъпването на комунизма заводът веднага е национализиран (в тези години управляван от наследниците на Никола Чилов), а той посмъртно е заклеймен с класическото „чорбаджия-изедник, подъл експлоататор на човешкия труд“. По-нататъшната индустриализация на България протича по известния ни вече катастрофален начин – развитие на тежка металургия и химия, основани на вносни суровини и създаващи екологични проблеми.

През 1959 г. в града е построена една от най-мощните за времето си късовълнова радиостанция, която излъчва и до днес програмите на Българското национално радио за чужбина. Радиостанцията през 2001 г. става първата радиостанция в България, започнала въвеждането на цифровизацията на ефира, със стартирането на регулярно цифрово излъчване на къси вълни чрез предавател, модернизиран от фирма Spice Line.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Изповядва се предимно православно християнство. В града съществува общност, която посещава Българската петдесятна църква.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1994-2011 г. градът се управлява от БСП, а от 2011 г. кмет е представителят на ГЕРБ Милен Димитров, спечелил изборите с 63%.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Поради близостта си със столицата, след 1990 г. градчето се утвърждава като добро място за инвестиции. Най-големият изграден завод е този на Кока-Кола, разположен е на площ от 120 дка. Изграден е и завод за пакетиране на кафеНова Бразилия“, завод на „Олинеза“, множество цехове на по-малки фирми. През месец юни 2007 г. бе пуснато и най-модерното за България птицепреработвателно предприятие „Джиев“.

Процентът на безработицата е по-нисък от средния за страната, което се дължи на работещи промишлени предприятия и близостта до столицата. Миграционните процеси като индикатор за условията на живот и привлекателност на територията имат двояко значение, предвид близостта на столицата. На територията на Костинброд преди 1990 г. се намираха 7 научноизследователски селскостопански института.

На територията на общината има над 17 малки и средни предприятия в областта на хранително-вкусовата промишленост, като частният сектор е навлязъл агресивно в общинската власт и в местната икономика.

Характерно за местното население е отглеждането на високопродуктивни животни.

Основните земеделски култури, които се засяват на територията на общината, са: пшеница, ечемик, грах, царевица, слънчоглед, картофи. Отглеждат се редица зеленчуци.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Кирил и Методий“
Читалище „Св. Кирил и Методий“

В Костинброд се намира Шияковският православен манастир „Свети Архангел Михаил“. Разположен е на около 14 km северозападно от гр. София в посока към Петроханския проход и на 1 km над гр. Костинброд по Ломско шосе. До там се стига по здрав черен път след около 400 m. Манастирът е отворен всеки ден за посетители, действащ е и се завежда от йеромонах и църковно настоятелство.

В Костинброд има клуб на пенсионера „Люляк“ с около 100 члена, съюз на офицерите и сержантите от резерва с около 60 члена. Голяма и силна е организацията на СБУ в общината. Една от най-големите организации в града е народно читалище „Иван Вазов“. Общото събрание на читалището е от 126 члена.

Театър „Съвремие“ е самодеен театър към читалище „Иван Вазов“ в гр. Костинброд. Той е създаден през 1996 г. Първоначално се е наричал просто „читалищен театър“, през 2000 г. тогавашният ръководител на трупата Христо Попов предлага на читалищното настоятелство името на театъра да бъде „Съвремие“ и настоятелството приема идеята.

От 1996 г. до 2010 г. театър „Съвремие“ е подготвил и изиграл в Костинброд, в страната и чужбина 24 пиеси и е участвал в:

  • Балканския фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград,
  • Националния фестивал на любителските театри с международно участие в Каварна,
  • Националния фестивал на кафе-театрите и кратките театрални форми в Свищов,
  • театрални празници в Трявна,
  • театрален фестивал „Кръстьо Пишурка“ в Лом и
  • „Балкан театър фест“ в Димитровград (Цариброд), Сърбия.

Съставът има 18 първи награди – индивидуални и колективни. През 2009 г., след смъртта му, съставът приема името на най-популярния си и награждаван актьор Цветан Станков.

От 2009 г. в НЧ „Иван Вазов“ започва да работи и младежка театрална формация с постановчици учителките Велислава Георгиева и Надя Асенова. Този състав също бележи успехи и получава заслужено признание от местната публика.

Иконостасът на храма „Св. св. Кирил и Методий“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът в Костинброд се провежда на 24 май.
  • На 28 август се провежда съборът в кварталите Маслово и Шияковци.
  • Празникът на града се провежда на 17 септември.
  • Празникът на манастира в кв. Шияковци е 8 ноември („Свети Архангел Михаил“)
  • Празникът „Успение Богородично“ на 15 август в Шияковския манастир
  • венци на 19 февруари в Шияковския манастир от общинското ръководство, граждани и гости на манастира пред паметника на Васил Левски
  • Фестивал на бойните изкуства „Кацу Джин Кен – меч, който дарява живот“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Костинброд е известен с един от първите отбори по ръгби в България. Първото спортно дружество в Костинброд е създадено през 1924 г.

Спортната дейност се осъществява от 4 спортни клуба. Дейност развиват РК „Химик“, ЛСК „Химик“, СК „Олимпик“ – джудо и самбо, и ФК „Бенковски“.

Градът разполага с 2 спортни комплекса – спортен комплекс „Белица“, чието обновление предстои и за момента се ползва от детско-юношеската школа на ФК „Костинброд“, и спортен комплекс „Бенковски“. В града развива дейност спортен клуб „Фуна“. Клубът провежда тренировки по Айкидо.

За най-именит спортист, роден и израснал в Костинброд, е считан Павел Павлов – класирал се на 3-то място по борба на олимпийските игри в Москва през 1980 г.

От 2016 г. Александър Радовски е избран за Зам. председател на Апелативна комисия  към БФС , както и за делегат на БФС за Първа професионална лига[2].

Дълги години благодарение на ентусиазма на учителката по физическо възпитение в ЕСПУ „Петър Берон“ Виктория Славкова се развива успешно и спортна акробатика, дала на града спортисти и личности като Дани Милев, Димитър Милев, Илияна Захариева, Емил Младенов и много други.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Куменов – председател на „Федерация на българските пчелари
  • Маргарита Боянова Николова  – старша медицинска сестра, 1-ва хирургия, Александровска болница
  • Мариян Димитров – геолог от Стара Загора, преселил се със семейството си в града.
  • Георги Гълов – журналист и писател, председател на Бирената партия на България
  • Дани Милев – композитор и музикант
  • Людмил Мирков – журналист и собственик на Рекламна агенция „Очи“
  • Христо Попов – български театрален актьор и режисьор
  • Виолета Гюлмезова – естрадна певица, съпруга на Красимир Гюлмезов, с когото пее заедно в дует „Шик“ и групите „Стил“ и „Домино“.
  • Илияна Малинова Йотова – евродепутат от квотата на БСП
  • Емил Младенов – спортист
  • Азис – фолкпевец
  • Михаил Дюзев – радиоводещ в „Дарик радио“
  • Бонка Найденова – „детето чудо“, естрадна певица, позната с песните „Робинзон Крузо“ и „Ринги ринги рае“
  • Павел Павлов – състезател по борба, класирал се на 3-то място на олимпийските игри в Москва през 1980 г.
  • Росен Крумов – футболист, ПФК „Левски“ (София), ПФК „Славия“ (София) и др.
  • Йордан Цветанов (1925 – 2006) – инженер, създател на първия български трактор, със син Милчо Йорданов Цветанов (рекламни съоръжения)
  • Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика през 2001 г.
  • Комисар инженер Александър Радовски – главен секретар на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Автор на монографията „Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски[3].

Починали

  • Виктор Мирков (14 април 1929 – 30 май 1976) – поет
  • Цветан Станков (13 февруари 1963 – 1 март 2009) – най-награждаваният самодеен театрален актьор в България
  • д-р Кирил Томов (23 май 1925 – 19 декември 2004) – лекар, акушер-гинеколог

От Костинброд са редица известни в съвременната българска литература писатели и поети: Виктор Мирков, Харалампи Харалампиев, Станчо Станчев, Иво Георгиев, Асен Димитров, Нина Заркова и Христо Ранков

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  2. Личен сайт на Ал. Радовски
  3. Личен сайт на Ал. Радовски

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]