Блато (река в България)

Блато
	Блато
	Река Блато
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Софийска област; Област София
Дължина	30 km
Водосб. басейн	774 km²
Отток	0,98 m³/s
Начало
Място	карстов извор ; западно от селата ; Опицвет и Безден
Координати	42°52′41.16″ с. ш. 23°04′17.04″ и. д. / 42.8781° с. ш. 23.0714° и. д.
Надм. височина	554 m
Устие
Място	ляв приток на река Искър → Дунав → Черно море
Координати	42°48′02.16″ с. ш. 23°21′48.96″ и. д. / 42.8006° с. ш. 23.3636° и. д.
Надм. височина	509 m
	Блато в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Блато.

Проект на ЕС за благоустройство на р. Блато в Община Костинброд

Блато е река в България, протичаща през Софийска област и област София. Тя е ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 30 km.

Река Блато води началото си от карстов извор на 1,2 km западно от селата Опицвет и Безден, на 554 m н.в. Тече в югоизточна посока, а от село Мрамор – в източна. Влива се отляво в река Искър на 509 m н.в., на 1,1 km източно от кв. Кумарица на гр. Нови Искър.

Площта на водосборния басейн на реката е 774 km², което представлява 9,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Блато и реките от басейна ѝ отводняват цялата западна половина на Софийското поле.

Основни притоци: Сливнишка река (десен), Костинбродска река (Белица, десен), Крива река (ляв), Уршак (ляв), Църна бара (десен).

Средногодишният отток при село Петърч е 0,98 m³/s, като максимумът е през месеците март-юни, а минимумът е през юли-октомври.

По течението на реката са разположени 4 села и квартали на 3 града:

Софийска област:

Община Костинброд – Опицвет, Петърч и гр. Костинброд;

Област София:

Район Връбница – с. Мрамор,
Район Нови Искър – с. Мировяне,
Район Надежда – кв. Требич на гр. София,
Район Нови Искър – кв. Славовци и кв. Кумарица на гр. Нови Искър.

Водите на реката се използват главно за напояване.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 51 – 52.