Своге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Своге
Svoge-station.jpg
Изглед на града от местността „Трите бора“
Общи данни
Население 7 975 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8 258 (НСИ)
Землище 21,932 km²
Надм. височина 470 m
Пощ. код 2260
Тел. код 0726
МПС код СО
ЕКАТТЕ 65869
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Своге
Жоро Цветков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Ал. Стамболийски“ № 7
Своге в Общомедия
Гара Своге
Читалището и Кметството

Сво̀ге е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е на 42 км северно от град София. Градът е административен център на Община Своге.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед на града от връх Грохотен

Градът е разположен в Искърското дефиле при устието на Искрецка река (Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник
Централният градски площад

Историята на град Своге може да се потърси още от Античността, и по-точно от тракийско време и трябва да се свърже с тракийското племе Трибали, тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище, и некропол, но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди сто процента това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията за съществуването на тракийско селище в района и то не едно. а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят, най вече от монетните находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления, трябва да споменем това до село Заселе, чието име се е запазило до наше време – Метериза, и трите тракийски могили, които в момента са разрушени.

В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип, бащата на Александър Македонски, в която той едва се спасява, и впоследствие от това до известна степен става инвалид. Макар и да се подценява, районът е играл известна роля в търговските връзки между северните части на днешна България и егейското крайбрежие. От времето на ранна Византия се запазени останки на десетина крепости, свързани с голямата строителна дейност на император Юстиниан Велики, за укрепване на Балканския п-в, срещу нашествията на славяни, прабългари, готи, авари. От времето на Първото и Второто българско царство също са запазени останки от укрепителни съоръжения, в град Своге – на връх Грохотен, в чието подножие се намира градът. Интересна е и една легенда за наименованието на местност, наречена Латинците, идваща от това, че по времето на един от кръстоносните походи, преминали през нашите земи, там са останали да живеят латинци, които се оженили за местни девойки. Запазена е и една средновековна църква – „Св.Петка“, датираща от 14 век, и една от 17 век, намираща се в местността Кирик до град Своге. В общината се намират и известните манастири-Седемте престола и Искрецкия манастир, като за първия се предполага, че е построен през 11 век, а другият- през 18 век. По времето на османската власт населението в района се увеличило, тъй като то търсело сигурността на Балкана.

Фабриката за шоколад и захарни изделия „Велизар Пеев“ АД в Своге, преди 1943 година

Развитието на района идва след построяването на ж п линията, преминаваща през Искърското дефиле. Така възникнали и повечето сегашни селища по поречието на р.Искър. По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Своге е евакуирана Държавната консерватория.[1]

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Своге е обявен за град [2]. Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.
По-романтична легенда за името на града е, че то произлиза от словосъчетанието 'с Бог е', и оттам Своге.
Друга теория за произхода е от диалектната дума „свояк“ („свояци“-мн.ч.) – „цилиндрична многоножка (стоножка)“ – както я отбелязва К. Иречек (1974, с. 94, бел. 68) в своите „Пътувания по България“).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Освен като природни забележителности на 20 км от град Своге се намират всеизвестните Лакатнишки скали – един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В град Своге населението е християнско, преобладаващо източно-православно. В града има две православни църкви, една адвентистка, един параклис и една средновековна църква от XIV век -„Св.Петка“

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Своге се намира известният завод за шоколадови изделия „Mondelez International“, станал емблематичен за града. Фирма Истра ТМТ ЕООД http://www.istra-luxe.com, производител на парапети и хотелско оборудване. Също така тук се намира предприятието за картонени изделия „Графобал България“ АД, фирма „Лилия-С“/„Петрунка“/, занимаваща се с текстилни изделия. Голямо значение за икономиката на града преди години имаха и многото рудници за антрацитни въглища, както и урановите рудници, по-голяма част от които сега са закрити.С успех се развива частният бизнес.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В града се намира читалище „Градище“, СОУ „Иван Вазов“, две училища до 4-ти клас, три детски градини и ПГ „Велизар Пеев“ – единственото и най-голямо професионално училище в общината.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Баскетбол[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 г. е учреден Баскетболен клуб „Спортист 1959“.

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града – Спортист, е основан 1924 г. За града се състезава и любителският футболен отбор „Джиджовица“, носещ името на едноименния свогенски квартал.[3][4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Голямо значение за културата на града има читалище „Градище“, в което се изпълняват много постановки и пиеси. Читалището е център на културната дейност в града. Самодейните състави на читалището печелят много национални награди.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В общината има няколко природни обекти, които си заслужава да бъдат видени. Това са: Лакатнишките скали при село Лакатник и намиращата се в подножието им пещера Темната дупка, при село Бов – водопапада Скакля, скалното образувание „Джуглата“ в село Церово, пещерата Елата, намираща се близо до село Зимевица, манастирите Седемте престола (близо до Елисейна) и Искрецкия манастир, както и няколкото хижи в района – Пробойница, Тръстеная, Добърчин и др. Природата около Своге впечатлява с разнообразието на горите и красивите поляни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на града е на Петровден. Всяка предпоследна събота и неделя на месец август се провежда туристически събор на връх Грохотен.

Всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел.

Родени в Своге[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята на района е свързана най-вече с отглежданите в условията на Балкана култури – картофи, фасул, грах, зеле и др., както и свързаните съответно с тях ястия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
  2. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  3. Хроника на празничните събития, протекли между 20 и 24 юни 2014 г. Уебсайт на община „Своге“. Посетен на 27 декември 2014.
  4. Kamenitza Фен Купа 2014. Kamenitza.bg. Посетен на 27 декември 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]