Каспичан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За селото с това име вижте Каспичан (село).

Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Общи данни
Население 3 144 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,974 km²
Надм. височина 106±1 m
Пощ. код 9930
Тел. код 05327
МПС код Н
ЕКАТТЕ 36587
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Каспичан
Милена Недева
(ГЕРБ)
Каспичан в Общомедия

Ка̀спичан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до градовете Нови пазар и Плиска. Градът е административен център на община Каспичан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Центърът
Гарата на Каспичан

Община Каспичан се намира в централната част на Североизточна България. Граничи с общините Шумен, Нови пазар и Провадия. Административно-териториалното деление включва 9 селища. Заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.

Град Каспичан се намира на 66 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.

Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Каспичан е създаден през 1866 година като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. През годините се развива като тържище и железопътен възел. С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град [1]. През 1979 година става център на община.

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името е узски, тъй като е тъждествено на името на техен племенен вожд[2].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1539
1946 1929
1956 2566
1965 3629
1975 3997
1985 5909
1992 3955
2001 3689
2011 3116

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3116 100.00
Българи 2449 78.59
Турци 343 11.00
Цигани 56 1.79
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 259 8.31

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Предимно християни.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на балканите ДАТА-център.

На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:

  • най-голямата в България фирма за санитарен фаянс „Рока България“ АД;
  • „Херти“ АД – производство на опаковки, алуминиеви капачки и термоустойчиви капсули;
  • „Ивет“, Златна нива – преработка на месо и колбаси;
  • „Велпа“ ООД – производство – хартия, целулоза, картон и изделия от тях;
  • „Керамат“ АД – производство на строителни материали,
  • „Крис ойл 97“ ЕООД – производство на рафинирано слънчогледово олио и др.

Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – София.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Полицейското управление

По-важни телефони:

  • Телефонен код: 05327
  • Централа: 47-12
  • Кмет: 47-11
  • Заместник кмет: 51-34
  • Секретар: 60-78
  • Главен счетоводител: 60-75
  • Отдел „ТСУ“: 60-80

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Културните мероприятия се провеждат в културния център, обединил читалище „Пробуда“, градската библиотека и киното.

Някогашният пионерският дом е превърнат в общински детски комплекс.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в град Каспичан се провеждат различни мероприятия (фестивали, концерти, събори, състезания и др.), свързани с „Дните на моя град“, които в Каспичан започват последната седмица на месец май. На 2 юли всяка година „Рока България“ АД отбелязва своя празник на стадион „Локомотив“, град Каспичан.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Културен център „Пробуда“

Кметове на град Каспичан (от 1964 година):

  • От 1964 до 1967 г. кмет е Христо Иванов Пройнов, роден на 19.03.1915 г. в Плиска, починал на 17.03.1978 г.
  • От 1968 до 1978 г. кмет е Христо Петков Христов, роден на 01.07.1934 г., завършил ВПИ, Шумен.
  • От 1979 до 1991 г. кмет е Жеко Иванов Урумов, роден на 26.02.1932 г., завършил ВИНС, Варна.
  • От 1991 до 1999 г. кмет е Николай Борисов Николов, роден на 09.05.1953 г., завършил АОНСУ- София, ВИНС-Варна, ВСУ"Черноризец Храбър"- Варна специалност Право.
  • От 1999 г. г. кмет е Валери Радославов Вълков 3 мандата, роден през 1965 година.
  • От 2015 г. кмет е Милена Недева.

Други личности:

  • проф. Христо Контев – бележит български ентомолог
  • проф. Румяна Йовева – професор по български език

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Най-практикувания спорт е хандбал. През 1994 г. е регистриран ХК „Локомотив“ като наследник на секция „Хандбал“ на ДФС „Локомотив“. В тренировъчен и учебно-състезателен процес ежегодно участват около 60 деца на възраст от 8 до 14 години. Най-добро класиране – 4-то място в България (момчета до 12 години) през 2005 г.

Най-добрият състезател по ракетомоделизъм в младша възраст е каспичанец, най-добрия моделист от юношите е отново каспичанец, за това извоюват европейско и световно първенство да се проведе в техния град Каспичан. През 2013 г. се провежда за втори път в България европейско първенство по ракетомоделизъм, а през 2014 г. ще се проведе и първото за България световно първенство по ракетомоделизъм.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е традиционна за България.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Каспичан на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на град Каспичан[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  3. ((bg))  „Справка за населението на град Каспичан, община Каспичан, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 7 януари 2017.
  4. ((en))  „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017.
  5. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 януари 2017.
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kaspichan Point

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България