Община Шумен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Шумен
Map of Shumen municipality (Shumen Province).png
Герб на Община Шумен Знаме на Община Шумен
Общи данни
Област Област Шумен
Площ 652.29 km²
Население 102 857 души
Адм. център Шумен
Брой селища 27
Сайт shumen.bg
Управление
Кмет Любомир Христов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (14)
   БСП (7)
   РБ (7)
   ДПС (5)
   АБВ (2)
   НФСБ (2)
   ПАТРИОТИ ЗА ШУМЕН (2)
   АТАКА (1)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (1)

Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на Област Шумен. С площта си от 652,29 km2 е най-голямата сред 10-те общините на областта, което съставлява 19,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

На запад от град Шумен, в пределите на общината е разположено почти цялото Шуменско плато, в което на границата с община Велики Преслав се издига най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m), явявящ се и най–високата точка на цялата община. Северозападно от платото, на границата с община Търговище се намира конусовидното възвишение Фисек с едноименния си връх, висок 500,5 m.

Районите, разположени северно, източно и югоизточно от Шуменското плато са заети от обширни равнинни пространства с надморска височина от 70 до 200 m, като в пределите на община Шумен попадат части от четири полета: южната част на историко-географската област Овче поле – на север от платото; Плисковско поле – заема североизточната част на общината; Шуменско поле – разположено на изток и югоизток от Шуменското плато; Смядовско поле – северната му част, заемаща най-южния район на общината. В него, на границата с община Смядово, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Шумен – 59 m н.в.

Източно от Шуменското и Смядовското поле на територията на община Шумен попадат крайните западни части на Провадийското плато – връх Сакартепе 388,6 m (разположен на 2 km северозападно от село Костена река, на границата с община Каспичан) и крайните западни части на Роякското плато – връх Дикеолу 410,0 m (разположен на 4 km югоизточно от село Ивански, на границата с община Смядово).

Води[редактиране | редактиране на кода]

В южната част на общината от северозапад на югоизток, на протежение от 16 – 17 km протича част от средното течение на река Голяма Камчия. На територията на община Шумен в река Голяма Камчия се вливат два по-големи притока – реките:

Поройна (Боклуджадере, 26,5 km). Тя води началото си от извор-чешма на 468 m н.в. в Шуменското плато, в местността Висока поляна, западно от град Шумен. До Шумен тече на изток в дълбока и залесена долина след което преминава през центъра на града и постепенно завива на юг. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 69 m н.в., на 1,5 km южно от село Радко Димитриево. Площта на водосборният ѝ басейн е 72 km2, което представлява 1,3% от водосборния басейн на река Камчия.
Стара река (Текедере, 32 km). Тя води началото си от извор-чешма "Бешбунар" под името Текедере, на 300 m н.в., в местността Московтабия, северно от град Шумен. До село Васил Друмев тече в югоизточна посока, като заобикаля от североизток град Шумен. След селото завива на юг и се влива отляво в река Голяма Камчия на 64 m н.в., в южния край на село Ивански. Площта на водосборният ѝ басейн е 128 km2, което представлява 2,4% от водосборния басейн на река Камчия.

В западната част на общината протича почти цялото течение на река Пакуша (Лакоша, 33 km). Река Пакуша води началото си от извор-чешма на 384 m н.в. в центъра на село Звегор, община Хитрино. В най-горното си течение протича в югоизточна посока, достига до северните склонове на Шуменското плато и завива на запад, като тече по северното подножие на платото. Заобикаля от север и запад изолираното конусовидно възвишение Фисек, като протича през язовир „Фисек“, разположен на територията на Търговишка област. След това реката завива на югоизток, отново навлиза в Шуменска област и се влива отляво в река Врана (от басейна на Камчия), на 111 m н.в. на 1,7 km североизточно от село Надарево Община Търговище.

На север през землището на село Велино преминава участък от около 4 km от горното течение на Провадийска река. На територията на община Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка (Мадарска река, 38 km), по-голямата част от течението на която преминава през община Шумен. Тя води началото си под името Бяла вода от Шуменското плато, на 432 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Средня. Протича в източна посока в широка долина, като преди село Мадара напуска пределите на община Шумен. Площта на водосборният ѝ басейн е 175 km2, което представлява 8,2% от водосборния басейн на Провадийска река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 93 649 100,00
Българи 68 781 73,45
Турци 13 179 14,07
Цигани 4 042 4,32
Други 721 0,77
Не се самоопределят 654 0,70
Не отговорили 6 272 6,70

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Шумен
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 58573 65516 73224 89613 106421 119285 110170 104456 93649
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2001 7.8 ‰ 10.8 ‰ - 3.0 ‰
2002 8.0 ‰ 12.0 ‰ - 4.0 ‰
2003 7.9 ‰ 12.0 ‰ - 4.1 ‰

Възрастов състав[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура
2003 0 – 14 години 15 – 64 години над 65 години
Община 14.4 % 71.4 % 14.2 %
Град 14.4 % 73.4 % 12.2 %
Село 14.2 % 59.8 % 26.0 %

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 27 населени места с общо население от 93 649 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Шумен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белокопитово 145 6,425 Лозево 332 17,776 Дормуш, Митрополит Симеон
Благово 99 - Керемедин, в з-щето на с. Илия Блъсково Мадара 1158 22,248
Васил Друмев 254 14,378 Горни Иджик Мараш 492 15,534
Велино 323 28,892 Имрихор, Доктор Стамболски Новосел 517 28,468
Ветрище 195 7,009 Сърт махле Овчарово 149 21,625
Вехтово 555 20,406 Вето, Вехто Панайот Волово 282 16,710 Кадъ, Волов
Градище 626 23,302 Радко Димитриево 285 7,970 Насърлие
Дибич 1019 21,268 Касаплар Салманово 750 32,303
Друмево 940 36,449 Аптаразак Средня 314 17,944 Средне
Ивански 1543 52,757 Злокучен Струино 328 13,254 Дере
Илия Блъсково 374 16,563 Долни иджик, Илия Блъсков Царев брод 1271 31,377 Ендже
Кладенец 111 9,644 Юнуз бунар Черенча 330 21,832
Коньовец 353 20,245 Шумен 80855 136,358 Коларовград
Костена река 49 11,553 ОБЩО 93649 652,290 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1883 г. – заличено е с. Стража (Страджа) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горни Иджик на с. Васил Друмев;
– преименува с. Кадъ на с. Волов;
– преименува с. Касаплар на с. Дибич;
– преименува с. Имрихор на с. Доктор Стамболски;
– преименува с. Аптаразак на с. Друмево;
– преименува с. Демир ханлии на с. Желез;
– преименува с. Долни Иджик на с. Илия Блъсков;
– преименува с. Дормуш на с. Митрополит Симеон;
– преименува с. Буланлък на с. Мътница;
– преименува с. Дере на с. Струино;
– преименува с. Ендже на с. Царев брод;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Керемедин на с. Благово;
– преименува с. Сърт махле на с. Ветрище;
– преименува с. Юнуз бунар (Долни Юнуз бунар) на с. Кладенец;
– преименува с. Насърлие на с. Радко Димитриево;
  • през 1946 г. – осъвременява името на с. Средне на с. Средня без административен акт;
  • Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Митрополит Симеон на с. Лозево;
  • Указ № 40/обн. 31.01.1950 г. – преименува гр. Шумен на гр. Коларовград;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Доктор Стамболски на с. Велино;
– преименува с. Злокучен на с. Ивански;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Вето (Вехто) на с. Вехтово без административен акт;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Желез и го присъединява като квартал на с. Друмево;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Волов на с. Панайот Волово без административен акт;
  • Указ № 977/обн. 31.12.1965 г. – възстановява старото име на гр. Коларовград на гр. Шумен;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Илия Блъсков на с. Илия Блъсково;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Дивдядово и го присъединява като квартал на гр. Шумен;
  • Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – заличава селата Макак и Мътница и ги присъединява като квартали на гр. Шумен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава племенно-животновъдния комплекс „Васил Коларов“ за отделно населено място – с. Коньовец;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Ивански и присъединява включените ѝ в състава населени места към община Шумен;
  • Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
  • Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общинския съвет се състои от 41 общински съветника. Резултатите след местните избори през 2015 година са[3]:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 53,0 km.

През общината преминават частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 138,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. Местни избори и национален референдум 2015 – Резултати за община Шумен