Хемус (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Mw A2 BG.svg „Хемус“
Magistrala Hemus Vitinya.jpg
„Хемус“ близо до Ботевград
Страна България
От София
До Варна
Дължина 430 km  (построени: 168 km)
Карта
  • Bulgarian A2.svg
„Хемус“ в Общомедия

„Хемус“ е автомагистрала в Северна България. Предвидена да свързва столицата София с град Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина – Хемус (на латински: Haemus), по протежението на която преминава.

Изходи[редактиране | редактиране на кода]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 1,4 Долни Богров Nat road 6 BG.svg 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 8,4 Яна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 21,7 Потоп 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 30,2 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 33 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 40 Топли дол 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 42 Ечемишка 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 47 Ботевград Nat road 1 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 52,7 Правец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 55 Правешки ханове 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 60,4 Осиковица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 67,8 Джурово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 74,6 Ябланица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 78,5 Прелог 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 88,7 Български извор Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg 101,4 Дерманци 2 active lanes and 1 emergency.svg Повторен търг
AB-AS-blau.svg 120,1 Катунец, Ловеч 2 active lanes and 1 emergency.svg Повторен търг
AB-AS-blau.svg 137,2 Плевен, Ловеч (II-35) 2 active lanes and 1 emergency.svg Повторен търг
Лот 3, 4 и 5 138,5 – 223,5 Плевен-Ловеч – Велико Търново Планирана
Лот 6, 7 и 8 223,5 – 331,5 Велико Търново – Белокопитово Планирана
AB-AS-blau.svg 310,9 Буховци Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg Избран изпълнител
AB-AS-blau.svg 327,2 Белокопитово Nat road 2 BG.svg Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 342,2 Панайот Волово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 350 Шумен-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 360,6 Нови пазар, Каспичан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 369 Невша 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 373,8 Млада гвардия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 384 Провадия-север 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 392,3 Провадия-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 399,3 Девня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 404,5 Повеляново 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 410 Слънчево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 420 Airplane silhouette.svg Летище Варна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 425 Варна-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

1999[редактиране | редактиране на кода]

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 km и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“ (871 m). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен), построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 m) в страната. Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършен е през 1999 г.[1]. Лентите за движение на тунела и двата виадукта са с широчина от 3,50 m (вместо стандартните 3,75 m за автомагистрала). Също така лентата за принудително спиране липсва, поради което този участък не отговаря на изискванията за автомагистрала. Разрешената скорост на движение е 80 km/h в тунела и 90 km/h на виадуктите.

2005[редактиране | редактиране на кода]

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен – Каспичан с дължина от 12,8 km. Според правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева.[2]

2010[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 km от магистралата, между шуменския квартал „Макак“ до село Белокопитово, а участъкът от Околовръстен път на София до гара гара Яна (8,5 km) с индикативна стойност от 32 млн. евро се предвижда да започне да се строи през 2011 г.

2011[редактиране | редактиране на кода]

  • Към 2011 г. българското правителство се опитва да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП „Транспорт“ за програмния период 2014 – 2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 km да стартира през втория програмен период на ЕС в началото на 2014 г. За целта с промяна в Закона за пътищата беше създадена Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП), като бенефициент по приоритетни оси II и V на Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 (ОПТ) с решение на Комитета за наблюдение на програмата от декември 2011 г.
  • През март 2011 г. стартира процедура по избор за строител на отсечката от гара Яна до околовръстния път на София (от km 0+000 до km 8+460) с дължина 8,46 km. Отварянето на офертите се проведе на 17 юни 2011 г. в сградата на АПИ.[3] Строителството на този участък започва на 26 септември 2011 г. с проектен срок за изграждане от 22 месеца и индикативна цена от 47 732 340 лева [4]
  • През юли 2011 г. започва работа по отсечката от Каспичан до Панайот Волово с дължина от 7,8 km. Стойността на строителните работи е приблизително 38 млн лв, а срокът за изпълнение е 14 месеца.[5]

2013[редактиране | редактиране на кода]

  • На 21 януари 2013 г. e обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала „Хемус“.[6] На 19 март 2013 г. са отворени 9 оферти на участниците в търга,[7] а на 26 април са отворени 8 ценови оферти на допуснатите до този етап участници в същата процедура. Най-ниската подадена оферта е на Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“ – 422 000 лева, а най-високата на Обединение „Евромагистрала “Хемус" – 770 000 лева.[8] На 22 май 2013 г. НКСИП обявява за победител в търга, класираното на първо място Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“, което включва Инфрапроект консулт" ЕООД България, „Мист проект“ ООД България, „Доправопроект“ АД Словакия.[9], а на 2 юли 2013 г. НКСИП сключва договор с него.[10]
  • На 25 юли 2013 г. е открита за движение отсечката Шумен – Панайот Волово с дължина 8 km.
  • На 19 август 2013 г. е открита за движение отсечката София – п.в „Яна“ с дължина 8,46 km.
  • На 29 август 2013 г. започва строителството на учатъка Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200, осъществяващ връзка с път I-2 Русе–Варна и I-4 Коритна–Белокопитово, чрез пътна връзка с път I-7 за град Силистра. Проектът е по програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и се финансира изцяло със средства от републиканския бюджет. Общата дължина на отсечката е 4,898 km. Строително-монтажните работи ще бъдат изпълнени от „АМ Черно море“ АД. Стойността на договора е 65 769 410,48 лева с ДДС. Строителният надзор ще осъществи „Пътинвестинженеринг“ АД. В участъка ще бъде изграден най-големият пътен възел в България – п.в. „Белокопитово“, през който ще се осъществява връзката с път I-2 Русе–Варна и път I-4 Коритна–Белокопитово.[11]
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35.
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово).

2014[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 2 от проекта, който включва следните три участъка – участък 3 с дължина от около 28 km – от II-35 до III-301/Александрово, участък 4 с дължина от около 24 km от III-301/Александрово до III-303/Павликени и участък 5 с дължина от около 33 km от III-303/Павликени до I-5(E85).[12] През месец юни същата година за победител е обявено обединението „Ежис – ИКП“ ДЗЗД, като предложената цена от участника е 738 000 лв. без ДДС.[13] Договорът е подписан на 22 юли, а срокът за изпълнение е 420 дни.
  • На 8 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово) с „ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД на стойност 197 700 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 420 дни.[14]
  • На 16 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35 с ДЗЗД „Хемус 2020“ на стойност 600 000 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 392 дни.[15]
  • На 18 юни НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 3 от проекта за доизграждане на автомагистралата, като поръчката е разделена по обособени позиции: I-ва обособена позиция – участък от I-5 до II-51; II-ра обособена позиция – участък от II-51 до II-49 и III-та обособена позиция – участък от II-49 до изграждащия се към този момент участък при Белокопитово.[16] На 5 ноември са подписани договори с: „Пътпроект“ ЕООД за обособена позиция I за сумата от 448 000 лева без ДДС, както и с Обединение „ДОПРАВОПРОЙЕКТ – МИСТ“ за обособена позиция II за сумата от 255 000 лева без ДДС.[17] На 11 ноември е подписан и договор за III-та обособена позиция с ДЗЗД „АМ ХЕМУС ЕТАП III-2020“ на стойност 459 900 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на всеки от договорите е по 294 дни.
  • На 12 декември НК “СИП" обявява публична покана за извършване на предварителни археологически проучвания на автомагистрала „Хемус“ (етап 1).

2015[редактиране | редактиране на кода]

  • На 9 януари НК „СИП“ обявява обществена поръчка за проектиране и строителство на два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35. Прогнозната стойност на поръчката е 434 млн. лева без включен ДДС.[18] Общо 16 кандидати подават оферти,[19] като на 7 декември са отворени ценовите оферти.[20] Седмица по-късно, са избрани и изпълнителите: за участък 1 – обединение „АМ Хемус лот 1“, включващо „Джи Пи груп“, испанските „Конструксионес Табоада и Рамос“, „МР сивил уъркс“ и проектантската „Трансконсулт-22“ с минимална цена 277,4 млн. лева без ДДС и максимална 297,97 млн. лв. без ДДС, а за участък 2 – обединение с водещ партньор „ПСТ груп“, включващо още „Хидрострой“, „Пътстрой Бургас“ и „Евро алианс тунели“ с минимална цена от 479,39 млн. лева без ДДС и максимална 499.96 млн. лв.[21]
  • На 25 юли министърът на околната среда и водите одобрява решение за оценка за въздействие върху околната на среда относно доизграждането на автомагистралата в участъка Ябланица–Белокопитово по алтернатива В1А.[22]
  • На 3 август е открит за движение участъкът Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200.[23]

2016[редактиране | редактиране на кода]

  • На 15 февруари министър-председателят Бойко Борисов обяви, че обществената поръчка за довършване на магистралата, е прекратена [24]. Мотивът е липса на средства.

План за довършване на магистралата[редактиране | редактиране на кода]

Планът за довършване на автомагистралата от Ябланица до Шумен е оставащото трасе да се възлага за строителство на 8 обособени отсечки (лотове), като цялото разстояние на автомагистралата от София до Варна ще бъде общо 425 km. През август 2013 г. НК „СИП“ сключва договор за актуализация на предпроектните проучвания с обединение Инфра – Мист – ДОПРАВОПРОЕКТ АД.[25] Анализите са завършени през май 2014 г., като са разгледани няколко алтернативи за трасе на автомагистралата. Избраната алтернатива е B1A (син пунктир) е подобрен вариант на В1, като целта е трасето да заобиколи защитените зони по Натура 2000. Планираната дължина на трасето е 252 km, а броят на пътните възли – 14. След избора на трасе, НК „СИП“ последователно възлага разработването на идейни проекти на 8те обособени участъка (лотове). След изработването на идейните проекти, се планира обявяването на обществени поръчки за проектиране и строителство на първите два лота, от завършения участък при Ябланица до пътя Плевен-Ловеч. За строителството България ще кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (2014 – 2020). Възлагането на разработването на идейните проекти е както следва:

  • 1 етап – от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч – 60 km, По предварителна оценка строителството ще струва 185 000 000 евро.
    • Лот 1 – 24 km
    • Лот 2 – 36 km
  • 2 етап – от връзката Плевен-Ловеч до Велико Търново – 85 km, в него се обединяват лот 3, 4 и 5, а оценката му е 260 000 000 евро.
    • Лот 3 – 24 km
    • Лот 4 – 28 km
    • Лот 5 – 33 km
  • 3 етап – от Велико Търново до село Белокопитово – 108 km, строителството му ще струва приблизително 335 000 000 евро, тук са обединени лотове 6, 7 и 8.
    • Лот 6 – 48 km
    • Лот 7 – 35 km
    • Лот 8 – 30 km

Магистрални връзки[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

тунел Витиня[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Витиня
  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: две тръби по 1125 метра
  • Светла широчина на всяка тръба – ???
  • Напречно сечение на тръба – 86 m2

тунел Топли дол[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Топли дол
  • Проектиран през 1978 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев.
  • Съоръжението е построено в периода 1979 – 1986 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 890 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

тунел Ечемишка[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Ечемишка
  • Проектиран през 1979 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1980 – 1986 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 820 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

тунел Правешки ханове[редактиране | редактиране на кода]

  • Проектиран през 1986 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1986 – 1990 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 900 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 11,4 m
  • Напречно сечение на тръба – 64 m2

Виадукти[редактиране | редактиране на кода]

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукта – 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица. Ето малко данни за по-известните:

Виадукт над Елешница[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът над Елешница
  • Това е първият голям виадукт, разположен близо до София при km 6+900
  • Дължина 646 m
  • Платна – две по 13,5 m
  • Височина 42 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 80-те години на XX век

Виадуктът Коренишки дол[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът Коренишки дол
  • Разположен между тунелите Витиня и Топли дол при km – 28+300
  • Дължина 480 m
  • Платна – две по 13,5 m ширина
  • Височина 36 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.

Виадуктът Бебреш [26][редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен след Витиня, малко преди тунела Топли дол при km – 30+000
  • Дължина 714 m
  • Две успоредни конструкции, всяка по 13,50 m
  • Височина 125 метра
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.
  • Виадуктът е най-високият на Балканския полуостров

Виадуктът на 48 km[редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен при km – 48+000
  • Дължина 620 m
  • Платна – две по 13,50 m ширина
  • Височина 78 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна/конзолно бетониране/
  • Построен (завършен) – 1999 г.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к Ботевградски вести плюс, бр. 49 (6 – 11 дек. 1999) – Иван Костов откри участъка Правец – Ябланица на магистрала „Хемус“
  2. Архив на МС: Мин.-председателят откри..
  3. Информация за тръжната процедура за избор на изпълнител на допълнително проектиране и строителство на обект: „Автомагистрала /А2/“Хемус" „СОП–Пътен възел Яна“ от км 0+000 до км 8+460. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-01. Посетен на 2011-04-05.
  4. Стартира строителството на нов участък от АМ „Хемус“ – Софийски околовръстен път-пътен възел Яна. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-09-26. Посетен на 2011-10-03.
  5. Бойко Борисов направи първа копка на отсечка от ”Хемус”. // dir.bg, 18 юли 2011 г..
  6. НКСИП – архиви. // НКСИП, 2013-01-23. Посетен на 2013-01-23.
  7. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-03-19. Посетен на 2013-03-19.
  8. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-04-26. Посетен на 2013-04-26.
  9. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-05-22. Посетен на 2013-05-22.
  10. НКСИП – Тръжни процедури. // НКСИП, 2013-07-02. Посетен на 2013-07-03.
  11. АПИ. // АПИ, 2013-08-29. Посетен на 2013-08-28.
  12. Обявление за обществена поръчка за изготвянето на изготвянето на идейни проекти за етап 2. //
  13. Избраха изпълнител на идеен проект за доизграждане на АМ „Хемус“, етап 2. // infrastructure.bg, 16.06.2014 г..
  14. Изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ Хемус (Ябланица-Белокопитово). // НК „СИП“.
  15. Изготвяне на идеен проект за доизграждане на автомагистрала Хемус (етап 1). // НК „СИП“.
  16. Изготвяне на идейни проекти за доизграждане на автомагистрала „Хемус“ етап 3. // 18 юни 2014 г..
  17. Обявление за възложена поръчка за изработване на идеен проект, етап 3, позиции 1 и 2. //
  18. Тръгна процедурата за удължаването на „Хемус“ до разклона за Плевен и Ловеч. // Дневник, 9 януари 2015 г..
  19. 16 оферти в търга за проектиране и строителство на 60 км от АМ „Хемус“. // СГ, 06.04.2015 г..
  20. "Хемус" се превръща в най-скъпата магистрала. // Капитал, 7 декември 2015 г..
  21. "Хемус" ще се строи скъпо от фирми, свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев. // Капитал, 15 декември 2015 г..
  22. Решение по ОВОС № 2 – 2/2015. //
  23. Магистрала „Хемус“ от днес е с пет километра по-дълга. // Дневник, 3 август 2015 г..
  24. [[1]]
  25. Предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала Хемус. // НК „СИП“.
  26. www.moststroy.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]