Хемус (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Mw A2 BG.svg „Хемус“
Страна България
От София
До Варна
Дължина 430 km  (построени: 168 km)
Bulgarian A2.svg
А2

Автомагистрала „Хемус“ е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва столицата София с град Варна, и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина – Хемус (на латински: Haemus), по протежението на която преминава.

Към август 2015 г. използваеми са участъците София – Ябланица и ВарнаШумен (пътен възел „Белокопитово“).

Изходи[редактиране | редактиране на кода]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 1+454,37 Долни Богров Nat road 6 BG.svg 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 8+460 Яна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 21+746 Потоп 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 30+246 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 33 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 40 Топли дол 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 42 Ечемишка 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 47+046 Ботевград Nat road 1 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 52+746 Правец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 55 Правешки ханове 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 60+426 Осиковица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 67+886 Джурово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 74+616 Ябланица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 78+540 Прелог 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 88+700 Български извор Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg Търг
AB-AS-blau.svg 101+452 Дерманци 2 active lanes and 1 emergency.svg Търг
AB-AS-blau.svg 120+120 Катунец, Ловеч 2 active lanes and 1 emergency.svg Търг
AB-AS-blau.svg 137+220 Плевен, Ловеч (II-35) 2 active lanes and 1 emergency.svg Търг
Лот 3, 4 и 5 138,5-223,5 Плевен-Ловеч – Велико Търново Планирана
Лот 6, 7 и 8 223,5-331,5 Велико Търново – Белокопитово Планирана
AB-AS-blau.svg 337+302 Белокопитово Nat road 2 BG.svg Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 342+240 Панайот Волово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 350 Шумен-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 360+694 Нови пазар, Каспичан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 369+041 Невша 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 373+824 Млада гвардия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 384 Провадия-север 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 392+300 Провадия-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 399+350 Девня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 404+500 Повеляново 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 410 Слънчево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 420+040 Airplane silhouette.svg Летище Варна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 425 Варна-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История[редактиране | редактиране на кода]

1999[редактиране | редактиране на кода]

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 km и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“ (871 m). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен), построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 m) в страната. Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършен е през 1999 г.[1]. Лентите за движение на тунела и двата виадукта са с широчина от 3,50 m (вместо стандартните 3,75 m за автомагистрала). Също така лентата за принудително спиране липсва, поради което този участък не отговаря на изискванията за автомагистрала. Разрешената скорост на движение е 80 km/h в тунела и 90 km/h на виадуктите.

2005[редактиране | редактиране на кода]

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен – Каспичан с дължина от 12,8 km. Според правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева.[2]

2010[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 km от магистралата, между шуменския квартал „Макак“ до село Белокопитово, а участъкът от Околовръстен път на София до гара гара Яна (8,5 km) с индикативна стойност от 32 млн. евро се предвижда да започне да се строи през 2011 г.

2011[редактиране | редактиране на кода]

  • Към 2011 г. българското правителство се опитва да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП „Транспорт“ за програмния период 2014-2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 km да стартира през втория програмен период на ЕС в началото на 2014 г. За целта с промяна в Закона за пътищата беше създадена Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП), като бенефициент по приоритетни оси II и V на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 (ОПТ) с решение на Комитета за наблюдение на програмата от декември 2011 г.
  • През март 2011 г. стартира процедура по избор за строител на отсечката от гара Яна до околовръстния път на София (от km 0+000 до km 8+460) с дължина 8,46 km. Отварянето на офертите се проведе на 17 юни 2011 г. в сградата на АПИ.[3] Строителството на този участък започва на 26 септември 2011 г. с проектен срок за изграждане от 22 месеца и индикативна цена от 47 732 340 лева [4]
  • През юли 2011 г. започва работа по отсечката от Каспичан до Панайот Волово с дължина от 7,8 km. Стойността на строителните работи е приблизително 38 млн лв, а срокът за изпълнение е 14 месеца.[5]

2013[редактиране | редактиране на кода]

  • На 21 януари 2013 г. e обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала „Хемус”.[6] На 19 март 2013 г. са отворени 9 оферти на участниците в търга,[7] а на 26 април са отворени 8 ценови оферти на допуснатите до този етап участници в същата процедура. Най-ниската подадена оферта е на Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“ – 422 000 лева, а най-високата на Обединение „Евромагистрала “Хемус" – 770 000 лева.[8] На 22 май 2013 г. НКСИП обявява за победител в търга, класираното на първо място Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“, което включва Инфрапроект консулт" ЕООД България, „Мист проект“ ООД България, „Доправопроект“ АД Словакия.[9], а на 2 юли 2013 г. НКСИП сключва договор с него.[10]
  • На 25 юли 2013 г. е открита за движение отсечката Шумен – Панайот Волово с дължина 8 km.
  • На 19 август 2013 г. е открита за движение отсечката София – п.в „Яна“ с дължина 8,46 km.
  • На 29 август 2013 г. започва строителството на учатъка Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200, осъществяващ връзка с път I-2 Русе–Варна и I-4 Коритна–Белокопитово, чрез пътна връзка с път I-7 за град Силистра. Проектът е по програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и се финансира изцяло със средства от републиканския бюджет. Общата дължина на отсечката е 4,898 km. Строително-монтажните работи ще бъдат изпълнени от „АМ Черно море” АД. Стойността на договора е 65 769 410,48 лева с ДДС. Строителният надзор ще осъществи „Пътинвестинженеринг” АД. В участъка ще бъде изграден най-големият пътен възел у нас – п.в. „Белокопитово“, през който ще се осъществява връзката с път I-2 Русе–Варна и път I-4 Коритна–Белокопитово.[11]
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35.
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово).

2014[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 2 от проекта, който включва следните три участъка – участък 3 с дължина от около 28 km – от II-35 до III-301/Александрово, участък 4 с дължина от около 24 km от III-301/Александрово до III-303/Павликени и участък 5 с дължина от около 33 km от III-303/Павликени до I-5(E85).[12] През месец юни същата година за победител е обявено обединението „Ежис – ИКП“ ДЗЗД, като предложената цена от участника е 738 000 лв. без ДДС.[13] Договорът е подписан на 22 юли, а срокът за изпълнение е 420 дни.
  • На 8 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово) с „ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД на стойност 197 700 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 420 дни.[14]
  • На 16 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35 с ДЗЗД „Хемус 2020“ на стойност 600 000 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 392 дни.[15]
  • На 18 юни НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 3 от проекта за доизграждане на автомагистралата, като поръчката е разделена по обособени позиции: I-ва обособена позиция – участък от I-5 до II-51; II-ра обособена позиция – участък от II-51 до II-49 и III-та обособена позиция – участък от II-49 до изграждащия се към този момент участък при Белокопитово.[16] На 5 ноември са подписани договори с: „Пътпроект“ ЕООД за обособена позиция I за сумата от 448 000 лева без ДДС, както и с Обединение „ДОПРАВОПРОЙЕКТ – МИСТ“ за обособена позиция II за сумата от 255 000 лева без ДДС.[17] На 11 ноември е подписан и договор за III-та обособена позиция с ДЗЗД „АМ ХЕМУС ЕТАП III-2020“ на стойност 459 900 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на всеки от договорите е по 294 дни.
  • На 12 декември НК “СИП" обявява публична покана за извършване на предварителни археологически проучвания на автомагистрала „Хемус“ (етап 1).

2015[редактиране | редактиране на кода]

  • На 9 януари НК „СИП“ обявява обществена поръчка за проектиране и строителство на два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35. Прогнозната стойност на поръчката е 434 млн. лева без включен ДДС.[18] Общо 16 кандидати подават оферти.[19]
  • На 25 юли министърът на околната среда и водите одобрява решение за оценка за въздействие върху околната на среда относно доизграждането на автомагистралата в участъка Ябланица–Белокопитово по алтернатива В1А.[20]
  • На 3 август е открит за движение участъкът Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200.[21]

План за довършване на магистралата[редактиране | редактиране на кода]

Планът за довършване на автомагистралата от Ябланица до Шумен е оставащото трасе да се възлага за строителство на 8 обособени отсечки (лотове), като цялото разстояние на автомагистралата от София до Варна ще бъде общо 425 km. През август 2013 г. НК „СИП“ сключва договор за актуализация на предпроектните проучвания с обединение Инфра – Мист – ДОПРАВОПРОЕКТ АД.[22] Анализите са завършени през май 2014 г., като са разгледани няколко алтернативи за трасе на автомагистралата. Избраната алтернатива е B1A (син пунктир) е подобрен вариант на В1, като целта е трасето да заобиколи защитените зони по Натура 2000. Планираната дължина на трасето е 252 km, а броят на пътните възли – 14. След избора на трасе, НК „СИП“ последователно възлага разработването на идейни проекти на 8те обособени участъка (лотове). След изработването на идейните проекти, се планира обявяването на обществени поръчки за проектиране и строителство на първите два лота, от завършения участък при Ябланица до пътя Плевен-Ловеч. За строителството България ще кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (2014-2020). Възлагането на разработването на идейните проекти е както следва:

  • 1 етап – от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч – 60 km, По предварителна оценка строителството ще струва 185 000 000 евро.
    • Лот 1 – 24 km
    • Лот 2 – 36 km
  • 2 етап – от връзката Плевен-Ловеч до Велико Търново – 85 km, в него се обединяват лот 3, 4 и 5, а оценката му е 260 000 000 евро.
    • Лот 3 – 24 km
    • Лот 4 – 28 km
    • Лот 5 – 33 km
  • 3 етап – от Велико Търново до село Белокопитово – 108 km, строителството му ще струва приблизително 335 000 000 евро, тук са обединени лотове 6, 7 и 8.
    • Лот 6 – 48 km
    • Лот 7 – 35 km
    • Лот 8 – 30 km

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

Витиня[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Витиня
  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: две тръби по 1125 метра
  • Светла широчина на всяка тръба – ???
  • Напречно сечение на тръба – 86 m2

Топли дол[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Топли дол
  • Проектиран през 1978 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев.
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 890 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

Ечемишка[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Ечемишка
  • Проектиран през 1979 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 820 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

Правешки ханове[редактиране | редактиране на кода]

  • Проектиран през 1986 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1987-1990 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 900 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 11,4 m
  • Напречно сечение на тръба – 64 m2

Виадукти[редактиране | редактиране на кода]

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукти – 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица. Ето малко данни за по-известните:

Виадукт над Елешница[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът над Елешница
  • Това е първият голям виадукт, разположен близо до София при km 6+900
  • Дължина 646 m
  • Платна – две по 13,5 m
  • Височина 42 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 80-те години на XX век

Виадуктът Коренишки дол[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът Коренишки дол
  • Разположен между тунелите Витиня и Топли дол при km – 28+300
  • Дължина 480 m
  • Платна – две по 13,5 m ширина
  • Височина 36 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.

Виадуктът Бебреш [23][редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен след Витиня, малко преди тунела Топли дол при km – 30+000
  • Дължина 714 m
  • Две успоредни конструкции, всяка по 13,50 m
  • Височина 125 метра
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.
  • Виадуктът е най-високият на Балканския полуостров

Виадуктът на 48 km[редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен при km – 48+000
  • Дължина 620 m
  • Платна – две по 3,50 m ширина
  • Височина 78 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна/конзолно бетониране/
  • Построен (завършен) – 1999 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к Ботевградски вести плюс, бр. 49 (6-11 дек. 1999) – Иван Костов откри участъка Правец – Ябланица на магистрала „Хемус“
  2. Архив на МС: Мин.-председателят откри..
  3. Информация за тръжната процедура за избор на изпълнител на допълнително проектиране и строителство на обект: „Автомагистрала /А2/“Хемус" „СОП–Пътен възел Яна“ от км 0+000 до км 8+460. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-01. Посетен на 2011-04-05.
  4. Стартира строителството на нов участък от АМ „Хемус“ – Софийски околовръстен път-пътен възел Яна. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-09-26. Посетен на 2011-10-03.
  5. Бойко Борисов направи първа копка на отсечка от ”Хемус”. // dir.bg, 18 юли 2011 г..
  6. НКСИП – архиви. // НКСИП, 2013-01-23. Посетен на 2013-01-23.
  7. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-03-19. Посетен на 2013-03-19.
  8. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-04-26. Посетен на 2013-04-26.
  9. НКСИП – събития. // НКСИП, 2013-05-22. Посетен на 2013-05-22.
  10. НКСИП – Тръжни процедури. // НКСИП, 2013-07-02. Посетен на 2013-07-03.
  11. АПИ. // АПИ, 2013-08-29. Посетен на 2013-08-28.
  12. Обявление за обществена поръчка за изготвянето на изготвянето на идейни проекти за етап 2. //
  13. Избраха изпълнител на идеен проект за доизграждане на АМ „Хемус“, етап 2. // infrastructure.bg, 16.06.2014 г..
  14. Изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ Хемус (Ябланица-Белокопитово). // НК „СИП“.
  15. Изготвяне на идеен проект за доизграждане на автомагистрала Хемус (етап 1). // НК „СИП“.
  16. Изготвяне на идейни проекти за доизграждане на автомагистрала „Хемус“ етап 3. // 18 юни 2014 г..
  17. Обявление за възложена поръчка за изработване на идеен проект, етап 3, позиции 1 и 2. //
  18. Тръгна процедурата за удължаването на "Хемус" до разклона за Плевен и Ловеч. // Дневник, 9 януари 2015 г..
  19. 16 оферти в търга за проектиране и строителство на 60 км от АМ "Хемус". // СГ, 06.04.2015 г..
  20. Решение по ОВОС № 2-2/2015. //
  21. Магистрала "Хемус" от днес е с пет километра по-дълга. // Дневник, 3 август 2015 г..
  22. Предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала Хемус. // НК „СИП“.
  23. www.moststroy.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]