Хемус (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Mw A2 BG.svg Хемус
Magistrala Hemus Vitinya.jpg
„Хемус“ близо до Ботевград
Страна България
От София
До Варна
Дължина 430 km  (построени: 168 km)
Bulgarian A2.svg
Хемус в Общомедия

„Хемус“ е автомагистрала в България. Почти цялото трасе на магистралата е в територията на Северна България, с изключение на района около София, тъй като столицата е зад Балкана и това я прави част от Южна България. Предвидена е да свързва столицата София с град Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина – Хемус (на латински: Haemus), по протежението на която преминава.

Изходи[редактиране | редактиране на кода]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 1,4 Долни Богров Nat road 6 BG.svg 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 8,4 Яна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 21,7 Потоп 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 30,2 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 33 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 40 Топли дол 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 42 Ечемишка 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 47 Ботевград Nat road 1 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 52,7 Правец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 55 Правешки ханове 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 60,4 Осиковица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 67,8 Джурово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 74,6 Ябланица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 78,5 Прелог (Ябланица) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 87,8 Боаза Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg 103,2 Дерманци 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg 122,3 Каленик 2 active lanes and 1 emergency.svg В подготовка
AB-AS-blau.svg 139,3 ПВ Плевен 2 active lanes and 1 emergency.svg В подготовка
AB-AS-blau.svg 166,1 Летница
В подготовка
AB-AS-blau.svg 189,3 Павликени
В подготовка
AB-AS-blau.svg 222 Куцина, Велико Търново
В подготовка
Лот 7, 8 и 9 222 – 310,9 Велико Търново – Буховци Планирана
AB-AS-blau.svg 310,9 Буховци Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg 327,2 Белокопитово Nat road 2 BG.svg Nat road 4 BG.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 350 Шумен-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 360,6 Нови пазар, Каспичан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 369 Невша 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 373,8 Млада гвардия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 384 Провадия-север 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 392,3 Провадия-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 399,3 Девня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 404,5 Повеляново 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 410 Слънчево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 420 Airplane silhouette.svg Летище Варна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 425 Варна-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

4 октомври 1974 г.,[редактиране | редактиране на кода]

Започва официално строежът на магистралата. Първа копка прави тогавашният държавен и партиен ръководител (БКП) Тодор Живков.

1999[редактиране | редактиране на кода]

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 km и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“ (871 m). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен), построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 m) в страната. Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършен е през 1999 г.[1] Лентите за движение на тунела и двата виадукта са с широчина от 3,50 m (вместо стандартните 3,75 m за автомагистрала). Също така лентата за принудително спиране липсва, поради което този участък не отговаря на изискванията за автомагистрала. Разрешената скорост на движение е 80 km/h в тунела и 90 km/h на виадуктите.

2005[редактиране | редактиране на кода]

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен – Каспичан с дължина от 12,8 km. Според правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева.[2]

2010[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 km от магистралата, между шуменския квартал „Макак“ до село Белокопитово, а участъкът от Околовръстен път на София до гара гара Яна (8,5 km) с индикативна стойност от 32 млн. евро се предвижда да започне да се строи през 2011 г.

2011[редактиране | редактиране на кода]

  • Към 2011 г. българското правителство се опитва да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП „Транспорт“ за програмния период 2014 – 2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 km да стартира през втория програмен период на ЕС в началото на 2014 г. За целта с промяна в Закона за пътищата беше създадена Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП), като бенефициент по приоритетни оси II и V на Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 (ОПТ) с решение на Комитета за наблюдение на програмата от декември 2011 г.
  • През март 2011 г. стартира процедура по избор за строител на отсечката от гара Яна до околовръстния път на София (от km 0+000 до km 8+460) с дължина 8,46 km. Отварянето на офертите се проведе на 17 юни 2011 г. в сградата на АПИ.[3] Строителството на този участък започва на 26 септември 2011 г. с проектен срок за изграждане от 22 месеца и индикативна цена от 47 732 340 лева [4]
  • През юли 2011 г. започва работа по отсечката от Каспичан до Панайот Волово с дължина от 7,8 km. Стойността на строителните работи е приблизително 38 млн лв, а срокът за изпълнение е 14 месеца.[5]

2013[редактиране | редактиране на кода]

  • На 21 януари 2013 г. e обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала „Хемус“.[6] На 19 март 2013 г. са отворени 9 оферти на участниците в търга,[7] а на 26 април са отворени 8 ценови оферти на допуснатите до този етап участници в същата процедура. Най-ниската подадена оферта е на Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“ – 422 000 лева, а най-високата на Обединение „Евромагистрала “Хемус" – 770 000 лева.[8] На 22 май 2013 г. НКСИП обявява за победител в търга, класираното на първо място Обединение „Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД“, което включва Инфрапроект консулт" ЕООД България, „Мист проект“ ООД България, „Доправопроект“ АД Словакия.[9], а на 2 юли 2013 г. НКСИП сключва договор с него.[10]
  • На 25 юли 2013 г. е открита за движение отсечката Шумен – Панайот Волово с дължина 8 km.
  • На 19 август 2013 г. е открита за движение отсечката София – п.в „Яна“ с дължина 8,46 km.
  • На 29 август 2013 г. започва строителството на учатъка Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200, осъществяващ връзка с път I-2 Русе–Варна и I-4 Коритна–Белокопитово, чрез пътна връзка с път I-7 за град Силистра. Проектът е по програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и се финансира изцяло със средства от републиканския бюджет. Общата дължина на отсечката е 4,898 km. Строително-монтажните работи ще бъдат изпълнени от „АМ Черно море“ АД. Стойността на договора е 65 769 410,48 лева с ДДС. Строителният надзор ще осъществи „Пътинвестинженеринг“ АД. В участъка ще бъде изграден най-големият пътен възел в България – п.в. „Белокопитово“, през който ще се осъществява връзката с път I-2 Русе–Варна и път I-4 Коритна–Белокопитово.[11]
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35.
  • На 29 ноември НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово).

2014[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 2 от проекта, който включва следните три участъка – участък 3 с дължина от около 28 km – от II-35 до III-301/Александрово, участък 4 с дължина от около 24 km от III-301/Александрово до III-303/Павликени и участък 5 с дължина от около 33 km от III-303/Павликени до I-5(E85).[12] През месец юни същата година за победител е обявено обединението „Ежис – ИКП“ ДЗЗД, като предложената цена от участника е 738 000 лв. без ДДС.[13] Договорът е подписан на 22 юли, а срокът за изпълнение е 420 дни.
  • На 8 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ „Хемус“ (Ябланица-Белокопитово) с „ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД на стойност 197 700 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 420 дни.[14]
  • На 16 април НК „СИП“ обявява, че е сключен договор за изготвяне на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35 с ДЗЗД „Хемус 2020“ на стойност 600 000 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 392 дни.[15]
  • На 18 юни НК „СИП“ обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 3 от проекта за доизграждане на автомагистралата, като поръчката е разделена по обособени позиции: I-ва обособена позиция – участък от I-5 до II-51; II-ра обособена позиция – участък от II-51 до II-49 и III-та обособена позиция – участък от II-49 до изграждащия се към този момент участък при Белокопитово.[16] На 5 ноември са подписани договори с: „Пътпроект“ ЕООД за обособена позиция I за сумата от 448 000 лева без ДДС, както и с Обединение „ДОПРАВОПРОЙЕКТ – МИСТ“ за обособена позиция II за сумата от 255 000 лева без ДДС.[17] На 11 ноември е подписан и договор за III-та обособена позиция с ДЗЗД „АМ ХЕМУС ЕТАП III-2020“ на стойност 459 900 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на всеки от договорите е по 294 дни.
  • На 12 декември НК “СИП" обявява публична покана за извършване на предварителни археологически проучвания на автомагистрала „Хемус“ (етап 1).

2015[редактиране | редактиране на кода]

  • На 9 януари НК „СИП“ обявява обществена поръчка за проектиране и строителство на два участъка – участък 1 с дължина от около 24 km – от Ябланица до III-307/ III-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от III-307/ III-305 до II-35. Прогнозната стойност на поръчката е 434 млн. лева без включен ДДС.[18] Общо 16 кандидати подават оферти,[19] като на 7 декември са отворени ценовите оферти.[20] Седмица по-късно, са избрани и изпълнителите: за участък 1 – обединение „АМ Хемус лот 1“, включващо „Джи Пи груп“, испанските „Конструксионес Табоада и Рамос“, „МР сивил уъркс“ и проектантската „Трансконсулт-22“ с минимална цена 277,4 млн. лева без ДДС и максимална 297,97 млн. лв. без ДДС, а за участък 2 – обединение с водещ партньор „ПСТ груп“, включващо още „Хидрострой“, „Пътстрой Бургас“ и „Евро алианс тунели“ с минимална цена от 479,39 млн. лева без ДДС и максимална 499.96 млн. лв.[21]
  • На 25 юли министърът на околната среда и водите одобрява решение за оценка за въздействие върху околната на среда относно доизграждането на автомагистралата в участъка Ябланица–Белокопитово по алтернатива В1А.[22]
  • На 3 август е открит за движение участъкът Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200.[23]

2016[редактиране | редактиране на кода]

  • На 15 февруари министър-председателят Бойко Борисов обяви, че обществената поръчка за довършване на магистралата, е прекратена [24]. Мотивът е липса на европейски средства.

2017[редактиране | редактиране на кода]

  • През пролетта са избрани компаниите, които трябва да препроектират около 50 km трасе от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Плевен“. Срокът за проектирането е 770 дни, а дейностите са разделени в три позиции, спечелени съответно от Обединение „П.П.ВИА. АМ „Хемус“ – Етап 1“ за първа позиция с дължина 14,12 km и ДЗЗД „АМ „Хемус“ – 2016“ за втора и трета позиции с дължини 18,08 и 17,8 km.[25] По думи на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков препроектирането и промяната на параметрите на автомагистралното трасе ще доведат до спестяване на 350 милиона лева.[26]
  • На 19 юли Агенция „Пътна инфраструктура“ подписва договор с Консорциум „ХВП Ябланица“ ДЗЗД, в който участват „Хидрострой“ АД, „Водстрой 98“ АД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД, за проектиране и строителство на 9,3 km между Ябланица и пътен възел „Боаза“ на обща стойност 54 990 000 лв. без ДДС. Срокът за приключване на дейностите е 910 дни, от които 180 дни са за проектиране, а 730 дни са за изграждане на обекта.[27]
  • На 29 септември Агенция „Пътна инфраструктура“ подписва договор с ДЗЗД „ХЕМУС – 16320“, съставено от „Инфра Експерт“ ЕООД, „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, „Автомагистрали – Черно Море“ АД и „Трансконсулт-22“ ООД, за проектиране и строителство на 16,3 km между пътен възел „Белокопитово“ и пътен възел „Буховци“ (край Търговище) на обща стойност 119 785 000 лв. без ДДС.[28] Срокът за приключване на дейностите е 910 дни.[29]

2018[редактиране | редактиране на кода]

  • През март е дадено разрешение за строеж на отсечката от 9,3 km между Ябланица и пътен възел „Боаза“.[30]
  • През август започна строежа на отсечката от 16,3 km между пътен възел Белокопитово и пътен възел Буховци.
  • През декември правителството отпуска 1,349 млрд. лв. от бюджетния излишък за строителството на 134,2 km от автомагистралата, между пътен възел „Боаза“ и републикански път I-5 (Велико Търново – Русе).[31] Средствата са предоставени на държавното дружество „Автомагистрали“ без обществена поръчка.[32]

План за довършване на магистралата[редактиране | редактиране на кода]

Планът за довършване на автомагистралата от Ябланица до Шумен е оставащото трасе да се възлага за строителство на 10 обособени отсечки (лотове), като цялото разстояние на автомагистралата от София до Варна ще бъде общо 425 km. През август 2013 г. НК „СИП“ сключва договор за актуализация на предпроектните проучвания с обединение Инфра – Мист – ДОПРАВОПРОЕКТ АД.[33] Анализите са завършени през май 2014 г., като са разгледани няколко алтернативи за трасе на автомагистралата. Избраната алтернатива е B1A (син пунктир) е подобрен вариант на В1, като целта е трасето да заобиколи защитените зони по Натура 2000. Планираната дължина на трасето е 252 km, а броят на пътните възли – 14. След избора на трасе, НК „СИП“ последователно възлага разработването на идейни проекти на 10-те обособени участъка (лотове). За изграждането на 134,14 km от АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново в края на 2018 г. правителството осигури от държавния бюджет 1,12 млрд. лв. без ДДС, които предостави на държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД. Трасето, което ще се изгражда от „Автомагистрали“ ЕАД, е разделено на 3 етапа и 10 лота. Крайният срок за построяването на етапи 1 и 2 е 2023 г.

  • 1 етап – от пътен възел (п.в.) „Ябланица“ до п.в. „Плевен“ – 60.84 km, с цена 511 990 000 лева или 261 780 345 евро, при предварителна оценка от 185 000 000 евро.
    • Лот 0 – 9,3 km – от п.в. „Ябланица“ до п.в. „Боаза“ с краен срок 03/2020 г. Според данни на сторителя, лотът ще бъде завършен предсрочно есента на 2019.
    • Лот 1 – 15,26 km от km 87+800 до km 103+060 – от п.в. „Боаза“ до п.в. „Дерманци“ на път ІІІ-307, облужващ гр. Луковит. Стойност на лота 129 млн. лв.
    • Лот 2 – 19,2 km от km 103+060 до km 122+260 – от п.в. „Дерманци“ до п.в. " Каленик" на път ІІІ-3005, обслужващ гр. Ловеч. Стойност на лота 165 млн лв.
    • Лот 3 – 17,08 km от km 122+260 до km 139+340 – от п.в. „Каленик“ до п.в. „Плевен“ на път II-35, обслужващ гр. Плевен. Стойност на лота 163 млн. лв.
  • 2 етап – от п.в. Плевен до п.в. „Поликраище“ – 82,6 km, в него се обединяват лот 4, 5 и 6 с цена 699 000 000 лева или 357,398,507 евро при първоначална оценка от 260 000 000 евро.
    • Лот 4 – 26,8 km от km 139+340 до km 166+144.09 – от п.в. "Плевен до п.в. „Летница“ на път III-301, обслужващ гр. Левски и природните забележителности „Крушунските водопади“ и „Деветашката“ пещера. Стойност на лота 231 млн. лв.
    • Лот 5 – 23,2 km от km 166+144,09 до km 189+344 – от п.в. „Летница“ до п.в. „Павликени“ на път III-303, обслужващ гр. Павликени. Стойност на лота 197 млн. лв.
    • Лот 6 – 32,6 km от km 189+344 до km 222+000 – от. п.в. „Павликени“ до п.в. "Поликраище на път I-5, който обслужващ гр. В.Търново и гр. Г. Оряховица. Стойност на лота 271 млн. лв.
  • 3 етап – от п.в. „Поликраище“ до п.в. „Белокопитово“ – 113 km, строителството му ще струва приблизително 970 000 000 леве или 496 000 000 евро при първоначална оценка от 335 000 000 евро, тук са обединени лотове 7, 8, 9 и 10. От този етап има осигурено финансиране и се извършва строителна дейност само за лот 10. За останалите лотове се очаква отпускане на държавно финансиране след 2024 г.
    • Лот 7 – 48 km
    • Лот 8 – 35 km
    • Лот 9 – 13,7 km
    • Лот 10 – 16,3 km от п.в. „Буховци“ до п.в."Белокопитово" на път I-2, обслужващ гр. Шумен. Стойност на лота 120 млн. лв.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

тунел Витиня[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Витиня
  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: две тръби по 1125 метра
  • Светла широчина на всяка тръба – ???
  • Напречно сечение на тръба – 86 m2

тунел Топли дол[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Топли дол
  • Проектиран през 1978 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев.
  • Съоръжението е построено в периода 1979 – 1986 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 890 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

тунел Ечемишка[редактиране | редактиране на кода]

Тунел Ечемишка
  • Проектиран през 1979 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1980 – 1986 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 820 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба – 81 m2

тунел Правешки ханове[редактиране | редактиране на кода]

  • Проектиран през 1986 г. от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1986 – 1990 г.
  • Дължина на тунела: две тръби по 900 m
  • Светла широчина на всяка тръба – 11,4 m
  • Напречно сечение на тръба – 64 m2

Виадукти[редактиране | редактиране на кода]

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукта:

  • 3 в участъка между Г. Богров и Витиня
  • 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол
  • 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка
  • 4 между тунела Ечемишка и Правец
  • 3 между Правец и Ябланица

Виадукт над Елешница[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът над Елешница
  • Това е първият голям виадукт, разположен близо до София при km 6+900
  • Дължина 646 m
  • Платна – две по 13,5 m
  • Височина 42 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 80-те години на XX век

Виадуктът Коренишки дол[редактиране | редактиране на кода]

Виадуктът Коренишки дол
  • Разположен между тунелите Витиня и Топли дол при km – 28+300
  • Дължина 480 m
  • Платна – две по 13,5 m ширина
  • Височина 36 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.

Виадуктът Бебреш [34][редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен след Витиня, малко преди тунела Топли дол при km – 30+000
  • Дължина 714 m
  • Две успоредни конструкции, всяка по 13,50 m
  • Височина 125 метра
  • Носеща конструкция – стоманобетонна
  • Построен (завършен) – 1985 г.
  • Виадуктът е най-високият на Балканския полуостров

Виадуктът на 48 km[редактиране | редактиране на кода]

  • Разположен при km – 48+000
  • Дължина 620 m
  • Платна – две по 13,50 m ширина
  • Височина 78 m
  • Носеща конструкция – стоманобетонна (конзолно бетониране)
  • Построен (завършен) – 1999 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к Ботевградски вести плюс, бр. 49 (6 – 11 декември 1999) – Иван Костов откри участъка Правец – Ябланица на магистрала „Хемус“
  2. Архив на МС: Мин.-председателят откри...
  3. Информация за тръжната процедура за избор на изпълнител на допълнително проектиране и строителство на обект: „Автомагистрала /А2/“Хемус" „СОП–Пътен възел Яна“ от км 0+000 до км 8+460. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 1 април 2011. Посетен на 5 април 2011.
  4. Стартира строителството на нов участък от АМ „Хемус“ – Софийски околовръстен път-пътен възел Яна. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 26 септември 2011. Посетен на 3 октомври 2011.
  5. Бойко Борисов направи първа копка на отсечка от ”Хемус”. // dir.bg, 18 юли 2011 г..
  6. НКСИП – архиви. // НКСИП, 23 януари 2013. Посетен на 23 януари 2013.
  7. НКСИП – събития. // НКСИП, 19 март 2013. Посетен на 19 март 2013.
  8. НКСИП – събития. // НКСИП, 26 април 2013. Посетен на 26 април 2013.
  9. НКСИП – събития. // НКСИП, 22 май 2013. Посетен на 22 май 2013.
  10. НКСИП – Тръжни процедури. // НКСИП, 2 юли 2013. Посетен на 3 юли 2013.
  11. АПИ. // АПИ, 29 август 2013. Посетен на 28 август 2013.
  12. Обявление за обществена поръчка за изготвянето на изготвянето на идейни проекти за етап 2. //
  13. Избраха изпълнител на идеен проект за доизграждане на АМ „Хемус“, етап 2. // infrastructure.bg, 16.06.2014 г..
  14. Изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ Хемус (Ябланица-Белокопитово). // НК „СИП“.
  15. Изготвяне на идеен проект за доизграждане на автомагистрала Хемус (етап 1). // НК „СИП“.
  16. Изготвяне на идейни проекти за доизграждане на автомагистрала „Хемус“ етап 3. // 18 юни 2014 г..
  17. Обявление за възложена поръчка за изработване на идеен проект, етап 3, позиции 1 и 2. //
  18. Тръгна процедурата за удължаването на „Хемус“ до разклона за Плевен и Ловеч. // Дневник, 9 януари 2015 г..
  19. 16 оферти в търга за проектиране и строителство на 60 км от АМ „Хемус“. // СГ, 06.04.2015 г..
  20. "Хемус" се превръща в най-скъпата магистрала. // Капитал, 7 декември 2015 г..
  21. "Хемус" ще се строи скъпо от фирми, свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев. // Капитал, 15 декември 2015 г..
  22. Решение по ОВОС № 2 – 2/2015. //
  23. Магистрала „Хемус“ от днес е с пет километра по-дълга. // Дневник, 3 август 2015 г..
  24. Десислава Лещарска, „Борисов спря скъпата поръчка за „Хемус“ (обновена)“, „Капитал“, 15.02.2016.
  25. Милена Василева, „Изграждането на Ябланица – Боаза от АМ „Хемус“ започва през ноември“, Инфраструктура.бг, 14.09.2017.
  26. „С новия вариант на проекта на още 52 км от „Хемус“ до разклона Плевен-Ловеч ще бъдат спестени 350 млн. лв“, „Плевен утре“, 21.03.2018.
  27. „За 910 дни трябва да бъде изграден участъкът между п.в. „Ябланица“ и п.в. „Боаза“ от АM „Хемус““, Агенция „Пътна инфраструктура“, 19.07.2017.
  28. „Сключиха договора за АМ „Хемус“ от п.в. Буховци до п.в. „Белокопитово“ в края на септември“, Инфраструктура.бг, 19.10.2017.
  29. „Избран е изпълнителят за строителството на 16 км от АМ „Хемус“ от п. в. „Белокопитово“ към Търговище“, Агенция „Пътна инфраструктура“, 14.07.2017.
  30. „АМ „Хемус“ от Ябланица до п.в. „Боаза“ – с разрешение за строеж“, Инфраструктура.бг, 16.03.2018.
  31. „Правителството насочи над милиард от излишъка към магистрала "Хемус"“
  32. „Магистрала "Хемус": 1.35 млрд. лв. за държавна компания непрозрачно и без търгове"“
  33. Предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала Хемус. // НК „СИП“.
  34. www.moststroy.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]